това е последният път, когато вижда Уорън и искаше лично да се наслади на отмъщението, което му бе подготвил.
— Надявам се, че връщането на вазата няма да отнеме много време, капитане? — попита Ли от името на Жанг.
— Зависи колко време ще ми отнеме да намеря човека, у когото е тя. Сам ли отивам или с охрана?
— Ще те придружат, разбира се. На американците не може да се вярва.
— А на вас, китайците, може? Ама че смешно — каза Уорън с презрителен тон.
Тук Ейми реши да се намеси, преди гневът да го е направил достатъчно непредпазлив, за да провали плановете им. След като вярата в принципите на Жанг беше единственото, на което можеха да разчитат в този момент, бе много лошо от страна на Уорън да признава, че такава не съществува.
— Защо не приключим с това, джентълмени, и не запазим заяждането за някой друг път?
Уорън се обърна към нея.
— Ние? Къде, за бога, си мислиш, че отиваш ти!
— С теб, разбира се.
— За нищо на света — каза той и се обърна пак към Лянг. — Всичко си има граници, а аз твърде дълго понасях нейната вбесяваща компания. Бих извил мършавия й врат, ако сестра ми нямаше да се разсърди. Но вече пристигнахме и няма нужда да търпя това повече, така че, дръжте я, за бога, далеч от мен.
Ейми предположи, че той казва всичко това заради Жанг, но все пак я заболя да го чуе.
— Идвам с теб, капитане, или ще запищя така, че след секунди ще докарам властите тук. Знам, че в малките градове като този има пазачи на пристанищата, а и по корабите наоколо, така че не си мисли, че няма да ме чуят.
Жанг произнесе няколко думи и в следващия момент Ли каза:
— Тя идва с теб, капитане. Разбираш, че не бихме желали да привличаме внимание.
Естествено, че разбираше — нали планираха да оставят два трупа след себе си, а и корабът им не беше екипиран за водене на битки, нито за защита срещу нападение. Докато не излезеха, извън американски води, китайците нямаше да са в безопасност.
Може би ако не беше Ейми, Жанг не би изпратил толкова хора на брега с Уорън, но заради нея ескортът му се състоеше от шест души, между които Ли Лянг и двама от личните телохранители на диктатора. Уорън не се заблуждаваше, че ще бъде в състояние да се справи с тях дори и въоръжен с уменията, усвоени от Тайши. Ето защо се почувства по-щастлив от всеки друг път в живота си когато видя, че до тях е закотвен кораб на „Скайларк“, и то не кой да е. Беше „Амфитрита“, собственият кораб на Джорджина и шансът току-що се бе обърнал изцяло в негова полза.
— Имаме късмет — каза той на Ли, като спря пред мостика на кораба на сестра си и извика:
— Ахой, „Амфитрита“.
Лянг застана встрани до Уорън и попита:
— Твоят приятел е на този кораб?
— Възможно е — отговори Уорън уклончиво, докато чакаше да се появи патрула.
Минаха няколко напрегнати мига — време, през което Лянг можеше да ги отведе. Но той не го направи.
Късметът на Уорън работеше все по-добре и по-добре. Той дори познаваше човека, който най-накрая се появи на мостика.
— Вие ли сте това, капитан Андерсън?
— Наистина съм аз, господин Кейтс.
— Чухме, че сте в Англия.
— Промяна на плановете ме доведе обратно. Забеляза ли кораба, който току-що акостира до вас?
— Не бих могъл да го пропусна, капитане.
— Ако не се върна до един час при вас на борда, хвърлете го във въздуха. Значи, гледайте часовника си, господин Кейтс. Точно един час.
След съвсем кратка пауза господин Кейтс отговори:
— Тъй вярно, капитане.
Но се чуха и няколко свирепо просъскани нареждания зад гърба на Уорън и той се обърна, за да види един от хората на Жанг да тича към кораба им, за да предупреди своя господар.
— Върни го, Ли — каза Уорън — или ще им наредя да го направят сега.
След още едно свирепо просъскване, мъжът се върна в тръс при тях. Уорън се усмихна на Ли.
— Просто за да се застраховам, нали разбираш. Можете да получите проклетата ваза, но не и заедно с мен и момичето.
— А ние как можем да бъдем сигурни, че няма пак да дадеш такава заповед, когато си в безопасност на твоя кораб? — поинтересува се Ли.
— Ще трябва да се доверите на думата ми.
— Твърде неприемливо.
— Но е единственото, с което разполагате.
На Ейми й се прииска да го ритне. Той не им оставяше друг избор, освен да направят нещо драстично. Тя се обърна към Ли:
— Виж, гордостта му е наранена от цялото това изпитание и той не би искал да се узнае, най-малко пък в родния му град, как е бил заставен да дойде тук против волята си. А това със сигурност би се разбрало, ако му се наложи да обяснява защо е осеял пристана с трупове и корабни отломки. Той ще ви остави да си отидете с вазата, господин Лянг, можете да разчитате на това. А сега, ще тръгваме ли?
Уорън й хвърли възмутен поглед, задето бе провалила неговото отмъщение, колкото и кратко да продължеше то. Обаче Ли взе думите й присърце и даде знак, че могат да тръгват.
Сега най-важно от всичко бе да се печели време, и тъй като по прекия път до къщата на Йън Макдонъл се стигаше за по-малко от двадесет минути, Уорън ги преведе през лабиринт от странични улички и задни дворове. Това отне още десет минути. Така на Ли и хората му щеше да е необходим още половин час, за да се върнат до пристанището, а може би дори повече, защото щеше да им бъде трудно да намерят обратния път без помощта на Уорън и лесно биха могли да се объркат, особено ако Ли ги пришпореше да бягат, за да успеят да вдигнат платна преди да е настъпил определеният за атаката час.
Домът на Мак не бе толкова далеч от къщата на Уорън. Ако Ейми не беше с него, самият той би опитал да побегне и да задържи придружителите си на брега докато Жанг експлодира във въздуха. Тази идея определено си струваше, като се имаха предвид намеренията Жанг на спрямо Уорън. Но когато ставаше въпрос за живота на Ейми, Уорън за нищо на света не можеше да поеме такъв риск.
Стана така, че се наложи да тропат още цели пет минути по входната врата на Мак, преди шотландецът да се надигне от леглото, за да отвори.
— Не знаете ли кое време е? — бяха недоволните думи, с които ги посрещна, преди дори да забележи кой е обезпокоил съня му.
— Напълно сме наясно, Мак.
— Ти ли си това, Уорън?
— Да, ще ти обясня по-късно. Точно сега малко бързаме, така че би ли ми донесъл онази ваза Танг?
Мак погледна към Ейми, която стоеше до него, после към китайците, които стояха зад него.
— Оставих я на съхранение в банката. Сметнах, че там ще е по-сигурно.
Уорън се ухили.
— Страхувах се, че може да си го направил…, но виждам, че не си. Всичко е наред, Мак. Донеси ми я.
— Сигурен ли си, че искаш да направя това, момко?
— Да. Проклетата вехтория причини повече неприятности, отколкото си заслужава. Изпращам я обратно на пълноправния й собственик. Няма време, Мак. Побързай.
Мак кимна и тръгна надолу по коридора, а Уорън и останалите останаха да го чакат в антрето. Всички врати на около бяха затворени. Мак беше оставил само една свещ, но и тя бе достатъчна да се види, че Ли е обхванат от колебание.
Уорън разбра, че не всичко е приключило. Ли беше получил изрична заповед да извърши две убийства,
