— По дяволите! — почти изкрещя той. — Кога ще спреш да се надяваш на нещо, което няма да стане?
Ейми настръхна при тази неочаквана нападка.
— Ако имаш предвид брака, мога да живея и без него, ако ти можеш.
— Сигурно можеш — присмя й се Уорън. — А също и проклетото ти семейство.
Беше прав, разбира се. Нямаше да й се размине безнаказано да живее в грях с него.
— Тогава ще продължим да бъдем любовници — предложи тя, въпреки че в момента на самата нея й бе трудно да го приеме. — Не е необходимо някой да знае.
— Искам поне веднъж да чуеш това, което ти казвам, Ейми — каза той бавно, натъртено. — Ти ми омръзна. Нямам повече нужда от онова, което можеш да предложиш.
Беше преднамерено жесток, както хиляди пъти досега. Само че този път това я разяри и, като се сети какво й беше казал веднъж Джеръми, Ейми реши да му отмъсти.
— Наистина ли — каза тя, развърза халата, с който бе облечена и го остави да падне на земята. Със задоволство чу как Уорън рязко си пое дъх. — Тогава хвърли един последен поглед, Уорън Андерсън, за да запомниш добре от какво си се отказал.
Тя, разбира се, беше съвсем гола. И той беше съвсем смазан от това. Направи крачка към нея, по- точно — залитна, и падна на колене пред нея. Ръцете му обвиха бедрата й, лицето му се притисна към корема й. От гърдите му се изтръгна дълбок, прочувствен стон.
Ейми бързо забрави за отмъщението. Уорън бързо забрави непоколебимостта си. Остана само огънят, който се разпалваше всеки път, когато се докосваха. Терзанията можеха да почакат до утре.
И двамата щяха да имат такива, и то, за съжаление, не по причините, които биха могли да очакват.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
— Изглежда, че идваме твърде късно — забеляза Кони.
— Добре де, не гледай към мен — каза Антъни. — Не аз вкарах кораба в бурята, която ни завлече почти до Гренландия. Тази чест се пада на скъпия ми брат.
— Най-добре забрави за това, малкия. Твоят скъп брат се кани да нанесе тежка телесна повреда.
Не беше точно така, но поне приблизително отговаряше на истината. Джеймз стоеше от другата страна на леглото, загледан към спящата двойка, и дяволски много му се искаше бурята да не се бе изпречвала между него и жертвата му. Бяха му необходими цели две седмици, за да стопи преднината им само до осем часа, но все пак корабът му бе успял да акостира едва на сутринта, когато от другия кораб нямаше и следа. Толкова за плановете му да притисне до стената хитрите китайски копелета.
Не беше и допускал, че „Нерея“ може да пристигне пръв. Но правилно бе предположил, че Уорън е съумял да се справи успешно с китайците и че сега може да бъде намерен у дома си. Двамата братя веднага се бяха отправили натам заедно с Кони, защото докато не се уверяха, че Ейми е добре, безпокойството им нямаше да се уталожи. Икономката на семейство Андерсън ги бе уверила, че всичко е наред и им бе казала, че капитанът и гостенката му все още спят.
После беше излязла, за да им приготви закуска. Те се бяха качили право горе, за да намерят липсващата двойка. Не бяха подозирали, че ще ги открият заедно.
Сега Джеймз беше обезумял от ярост, но добре съзнаваше, че не може току-така да убие човека, задето е отнел невинността на Ейми, когато самият той бе сторил същото с Джорджина, собствената сестра на Уорън, и дори бе сключил сделка за нея и за детето, което тя носеше. Това, което го вбесяваше непоносимо, бе фактът, че нямаше никакъв избор. Негодникът трябваше да бъде приет в семейството, и то не просто като шурей, с когото човек можеше да не се съобразява и да пренебрегва, ако се наложи, а като племенник на Джеймз по брак. Негов племенник! Черно проклятие!
— Предполагам, можем благородно да сметнем, че са се оженили — каза Антъни, но предложението му получи два бързи, възмутени погледа. — Добре де, не е кой знае колко невероятно.
Кони отстъпи назад, за да се махне от пътя му, преди да каже:
— Защо не попитате него?
— Нямам нищо против.
Но Антъни, който беше най-близо до Уорън, съвсем не се отнесе нежно с него. Той се наведе и небрежно го удари с опакото на ръката си, за да привлече вниманието му. И постигна успех доста бързо. Подпомогнат по този начин, Уорън се събуди и неуверено се надигна.
Антъни се бе отдръпнал настрана, но все пак Уорън съзря тъкмо него.
— Ти откъде се взе, по дяволите?
— Имам по-добър въпрос за теб, старче — отговори Антъни. — Женени ли сте?
— Що за въпрос, по дяволите…
— Уместен… при тези обстоятелства. А, виждам — сега си спомняш, че не спиш сам. И така?
— Не съм се оженил за нея — процеди Уорън.
Антъни цъкна с език.
— Трябваше да излъжеш, янки, или поне да добавиш „все още“ към това изявление. Дяволски глупаво от твоя страна да не се досетиш.
— Някой да ти е казвал, че той е умен?
Уорън се извъртя и съзря Кони в долната част на леглото, после и зет си, от когото бяха долетели последните думи.
— Господи — възкликна той и стовари глава обратно върху възглавницата. — Кажи ми, че сънувам.
Ейми беше тази, която му отговори. Рамото на Уорън бе закачило нейното и това най-накрая беше разбудило и нея.
— Какво…
— Имаме компания, Ейми — прекъсна я Уорън. В гласа му се процеждаше неприязън.
— Стига глу… — Но спря, защото забеляза чичо си Тони, изправен до леглото, и като разтвори широко очи, довърши с ужасен тон: — Прав си.
— Радвам се да видя, че си здрава и читава, котенце — каза Антъни, но веднага добави: — Поне в по- голямата си част.
Ейми изсумтя и зарови лице в рамото на Уорън. Но кошмарът ставаше все по-страшен.
— Няма нужда от това, скъпо момиче — обади се Джеймз иззад гърба й. — Знаем кой е виновен за всичко.
— Това е сън — увери тя Уорън. — Щом се събудим, и ще изчезнат.
Той просто въздъхна.
— Бих искал поне веднъж да спреш да се заблуждаваш, Ейми.
— О, колко мило. — Тя се надигна, за да го погледне. — Просто чудесно. И не мисли, че не си спомням как се опита да ме отблъснеш снощи. Всичко свърши, така ли? Кой кого заблуждава?
— Доста умело се опитва да поеме вината върху себе си, нали?
— Нещо, което ми напомня Реджън и склонността й да обръща всяка дребна ситуация в своя полза — отбеляза Кони.
— И имат един и същ отвратителен вкус по отношение на мъжете, за нещастие — довърши Джеймз.
— Много забавно, джентълмени — каза Уорън. — Но заради честта на дамата, защо, по дяволите, не излезете оттук, така че да можем да се облечем, преди да продължим разговора?
— Няма да се измъкнеш през прозореца, нали? — попита пръв Антъни.
— От втория етаж? — отвърна Уорън. — Да не мислиш, че искам да си счупя врата?
— Хайде, янки — присмя се Антъни. — Последната ни грижа в момента е твоят врат.
— Достатъчно, Тони — каза Джеймз. После се обърна към Уорън и заяви многозначително: — Доколкото си спомням, кабинетът беше предпочитаната стая за подобни разисквания. Не се бави.
Уорън скочи от леглото в секундата, в която вратата се затвори и започна да навлича дрехите си. Ейми се изправи по-бавно, като държеше чаршафа пред гърдите си. Бузите й още руменееха. Струваше й се, че никога няма да престанат.
Не би могла да се чувства по-унизена, дори ако я бяха открили собствените й родители. Да говори за
