— Ще се наложи да ме пуснеш, ако ще се връщаме в каютата.
— Щом трябва. — Тя въздъхна и бавно се отдръпна. Погледна надолу и добави: — Сигурно токата на твоя колан се е отпечатала върху корема ми.
Наистина беше, а и зърната на гърдите й, и всяка линия на нейното тяло се виждаха съвсем ясно. Въпреки че косата й започваше да изсъхва от бриза, ризата все още бе мокра и залепнала за тялото й.
— Нещо друго? — Ето че отново започваше да се заяжда с нея.
— Е, щом спомена за това…
Уорън отметна глава и се засмя. Тя беше непоправима, безстрашна, неукротима палавница. Току-що бе преминала през адско премеждие, което лесно би могло да има и много трагичен край за двама им, все още бяха мокри до кости, а Ейми вече гледаше напред.
Тя го прегърна през кръста, за да тръгне с него към каютата. Но Уорън внезапно изохка и Ейми завъртя глава, за да види какво е направила. Очевидно не беше направила добре. Стомахът й се преобърна, като си представи болката, която е понасял през цялото това време, без да каже и дума.
— Какви са щетите? — попита той, досещайки се какво може да е видяла.
Тя помълча, докато дойде на себе си, обърна се и каза с равен глас:
— Около пет кървящи рани и няколко по-малки охлузвания. Бих казала, че няколко дни ще ти е много по-удобно да спиш по корем, но мисля, че мога да се справя с това.
Уорън беше малко разочарован, че тя не изглежда твърде обезпокоена за него.
— Какво общо имаш ти с това? А и не обичам да спя по корем.
— Ще ти хареса, щом ще съм под тебе. — Нима бе забравил да спомене ненаситна?
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
Времето се задържа меко и спокойно през остатъка от пътуването, но колкото повече приближаваха източния бряг на Америка, толкова по-неспокоен ставаше Уорън. Още не беше измислил достатъчно добър план как да върне вазата, без да бъде екзекутиран в момента, в който го направи.
Имаше много варианти, които можеха да му свършат добра работа, но всички зависеха единствено от това каква ситуация щяха да заварят, когато пристигнеха в Брижпорт: дали някой от братята му щеше още да е там, дали на пристана щеше да има кораби на „Скайларк“; дали вазата още се пазеше от Йън Макдонъл, или Мак, както знаеха всички, или Клинтън я е преместил другаде след пристигането си от Англия преди няколко седмици.
Последното бе малко вероятно, и все пак… Щеше да е дяволски лош късмет, ако след всичко това Уорън не успееше да открие проклетата вещ. Жанг, съвсем естествено, нямаше да приеме такова извинение, и тогава какво?
От друга страна, Ейми бе напълно уверена, че Уорън ще спаси и двамата. По тази причина тя не изпитваше никаква тревога и това почти го вбесяваше.
Освен това изпадаше в недоумение всеки път, кога мислеше за Ейми. Нямаше представа какво ще прави с нея… ако изобщо се измъкнеха живи, за да има възможност да направи нещо. Тя се държеше така, сякаш малката им авантюра нямаше да приключи с пристигането им на брега; а всъщност бе точно обратното. И щеше да му се наложи отново да се крие далеч от нея, много далеч. Защото макар да бе имал възможност да се пресити от нейните прелести, като се замислеше, той все пак не би бил в състояние да й устои.
И преди бе смятал, че е трудно да се съпротивлява срещу нея, но тогава беше нищо в сравнение със сега, когато със сигурност знаеше колко неповторимо, колко прекрасно е да я люби. А дори не беше сигурен защо правенето на любов с Ейми не можеше да се сравни с нищо, което бе преживял преди.
Разбира се, самата тя беше неповторима. Не можеше да отрече, че никога не е познавал жена като нея. Тя бе всичко, което може да желае един мъж, ако иска съпруга. Но Уорън все пак не искаше.
Безпокоеше го и фактът, че му бяха позволили да бъде с нея. Един ден по време на уроците, както Уорън още настояваше да ги наричат, въпреки че Тайши не знаеше как се преподава и просто показваше уменията си, което не бе най-лесният начин да се усвоят такива сложни движения, той попита Тайши защо Жанг е дал съгласието си Ейми да остане при него.
— Казал на моя господар, че ти не понася малка миси, че ти страхотно бесен, дето тя е в съседна каюта, където можеш да я чуваш. Така че той казал да я заключи при теб. — После добави строго: — Ще свърши работа, капитане, ако ти не изглежда толкоз доволен от ново положение.
Уорън не беше очаквал такава помощ от дребосъка и изрази благодарността си, като предложи на Тайши:
— Ако някога ти писне да работиш за този тиранин, обади ми се и аз ще ти дам работа.
— Обличай се — каза Уорън, като разтърси Ейми, за да я събуди. — Жанг се е разбързал да свърши всичко още през нощта. Вероятно смята, че колкото по-малко хора забележат присъствието му, толкова по-лесно ще му бъде да се измъкне веднага, щом получи това, което иска.
— Предполагам това означава, че сме пристигнали в Бриджпорт? — отговори сънено Ейми.
— Най-после.
— Но как са намерили града без твоя помощ? — попита тя.
— Не съм ли ти споменал, че те са идвали тук миналия месец?
Ейми присви очи.
— Със сигурност не си.
Уорън вдигна рамене.
— Тайши ми каза. Жанг знаеше откъде съм. Знаеше и за флотилията „Скайларк“. Това е била единствената нишка, по която е можел да ме открие, така че първото място, където е потърсил, е било точно тук.
— Мислиш ли, че е останало нещо от къщата ти?
Сухият й тон го накара да се ухили.
— Имаш предвид след като те са я претършували? Виж, неговите хора са по-добросъвестни, отколкото си мислиш, а и вазата, разбира се, не беше оставена в къщи. А той е открил, че съм отплавал за Англия. Ето защо се и яви там.
— А къде е тази ваза?
— Дадохме я на един стар семеен приятел, за да я пази.
След като любопитството й бе задоволено, Ейми започна да се облича. Имаше само още един въпрос, който тя смяташе за твърде уместен:
— Какъв е планът ти?
— За начало — малко театър от твоя страна.
— Звучи интересно.
— Надявам се, че все още ще мислиш така, когато чуеш за какво става въпрос. Искам да настояваш да ти разрешат да дойдеш с мен.
— И без друго щях да го направя.
— Но аз ще настоявам да останеш тук…
— Не си го и помисляй, Уорън…
— Изслушай ме, по дяволите. Жанг просто обича да прави това, което аз не искам. Ето защо той трябва да са помисли, че не желая ти да идваш и да ми пречиш. И независимо какво казвам аз, ти трябва да се бориш с нокти и зъби да дойдеш с мен. Сега побързай. Съмнявам се, че имаме много време.
— Не каза какво ще се случи, ако малкият ни театър не успее.
— Ако се стигне дотам, ще трябва неохотно да се съглася с присъствието ти, но не мисля, че това ще е необходимо. Ако Жанг остане верен на принципите си, ще настоява да ме придружиш.
— После какво?
— После… още не знам.
Очакваше Ейми да се разстрои, но тя просто се усмихна и каза:
— Не се тревожи за това. Все нещо ще ти хрумне.
Минаха още само няколко минути, преди Тайши да се появи на вратата, най-после със сериозно изражение на лицето. Точно зад него стоеше Ли Лянг. Когато излязоха от каютата, видяха, че Жанг беше благоволил да напусне разкошните си покои, за да ги изпрати. Разбира се, той без съмнение вярваше, че
