— Не знам какво очакваш да направя, янки. Вече се разбра, че когато говори сърцето й, Ейми не слуша добронамерени съвети.
— Тогава предупреди този мъж да изчезва. Като чичо на Ейми вече трябваше да си го направил. Какво чакаш?
Джеймз просто повдигна вежда при тази нападка.
— Не знаех, че този приятел ти е личен враг. А и да знаех, не мисля, че това би имало някакво значение. Държанието му по време на пътуването, а и тук, е безукорно.
— Току-що ти казах на какво е способен.
— Да, според теб. Но какво доказателство имаш?
— Бившата му жена ми призна всичко, преди да напусна Бриджпорт — как й е платил, за да ме преследва, докато й предложа брак и после да ме изостави. Как са се споразумели за всичко — включително тя да роди дете и да ме остави да си мисля, че е мое; включително и обещанието за развод накрая.
Джеймз изсумтя.
— И очакваш да повярвам на думата ти, или, в случая — на думата на една разведена жена, която най-вероятно таи достатъчно голяма злоба спрямо него, за да го очерни?
— Върви по дяволите, тогава! — каза Уорън и изфуча от стаята. Дори когато забеляза сестра си до вратата, той не каза нищо повече от краткото: „Джорджи“.
Тя отиде до бюрото на мъжа си и го попита:
— Какво, по дяволите, става с теб, Джеймз? Би се втурнал след Адингтън моментално, ако някой друг ти беше казал това, което ти каза Уорън. Не му ли вярваш?
— Напротив, скъпа. Не се съмнявам, че Адингтън е толкова зъл, колкото го описа брат ти.
— Тогава защо не се кълнеш, че ще убиеш този мръсник?
— И да лиша брат ти от това удоволствие? Не бих си го и помислил, след като нравът му е толкова забавен.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
Беше едно от онези скучни градински увеселения — със сто или повече гости, които се опитват да се развличат с игри на открито и с шаради, и с домакиня, която се моли да не завали. Въпреки че Джорджина настояваше да присъстват, Джеймз никога не би се съгласил, ако не беше чул, че там ще бъде Ейми, а също и Стивън Адингтън. Не че очакваше да стане нещо интересно… освен ако не се появеше Уорън. А Джеймз предчувстваше, че той ще се появи.
Това предчувствие взе да го напуска, когато започна да се свечерява и на моравата бяха наредени маси, за да се нахрани тълпата от гости. Вечерята беше скучна работа — с всички тези пресни клюки, конто се носеха от уста на уста, докато гостите обикаляха покрай масите; нямаше нищо, което вече да не бе обсъдено в клуба на Джеймз. Тъкмо се канеше най-после да завлече съпругата си обратно в къщи, когато Уорън се появи на терасата.
Джеймз мигновено се огледа за Ейми. Напълно естествено, малката палавница седеше на една маса с Адингтън. Не изглеждаше, че се забавлява. Просто слушаше излиянията на американеца, каквито и да бяха те. Джеймз отново се обърна, за да види колко време ще е необходимо на Уорън, за да ги забележи. Съвсем не много.
— Дебелоглаво магаре — промърмори Джеймз. — Не знае ли, че такива неща трябва да се правят дискретно?
Джорджина се приведе към него и нежно го попита:
— За какво мърмориш сега?
— За твоя брат.
— Кой от всичките?
— Този, който се кани да ни позабавлява.
Джорджина се извърна и съзря Уорън, който вече крачеше е решителна стъпка през моравата и се насочваше право към масата на Ейми. Тя се надигна, но Джеймз я дръпна обратно.
— Какво смяташе да направиш? — попита той непокорната си съпруга.
— Да го спра, разбира се.
— Затваряй си устата, Джордж. Дойдох тук точно заради това, макар да си мислех, че той само ще предупреди Адингтън да стои настрана. Но трябваше да се досетя, че брат ти не би могъл да използва цивилизовани средства.
Джорджина започна да защитава Уорън.
— Той още нищо не е направил и, дяволите да те вземат, как така си знаел, че той ще дойде тук?
— Може би защото брат ти е получил анонимно писмо, в което пише, че Ейми и нейният кавалер също ще дойдат.
— Не си го направил!
Джеймз повдигна вежда, без ни най-малко да се впечатли от възмущението й и без да си направи труда да й признае как вече е приел факта, че Уорън трябва да се ожени за Ейми, след като я беше компрометирал пред всички. И понеже единствената спънка, изглежда, беше мудността на Уорън „да я помоли“, Джеймз беше решил да се позабавлява, като го тласне в тази посока както той си знаеше.
Но на жена си каза само:
— Защо пък не?
— Джеймз Малори!
— Сега тихо, скъпа — предупреди я той. — Той стигна до своята цел.
Наистина беше стигнал. И не си губи времето със „здравей“, „как си“ или дори „ела навън“. Насъбраната за толкова години отровна омраза го тласна направо към действия. Той вдигна Ейми от стола й, просто за да я отстрани от пътя си, и с един удар събори Стивън от неговия. Стивън мигновено скочи на крака и, залитайки, се изправи срещу Уорън.
Последваха викове от изненаданите дами наоколо, докато кавалерите им бързо се струпаха край двамата американци, за да гледат и да залагат кой ще победи. Самият Джеймз също се приближи и застана до Ейми. Беше готов да я възпре, ако тръгнеше да ги разтърва, но тя не го направи.
— Как се чувстваш, когато двама мъже се бият за теб, момичето ми? — попита той любопитно, когато Стивън за втори път беше повален по задник.
— Още не знам със сигурност — отвърна тя. — Но ще ти кажа, когато видя кой ще излезе победител.
— Повече от ясно е кой, не мислиш ли?
Ейми не отговори, но Джеймз долови усмивката, която тя се опитваше да прикрие. Той въздъхна при това поредно потвърждение, че малката палавница е твърде вярна и твърде дълбоко влюбена, за да се откаже някога от негодника Андерсън. Защо, по дяволите, не можеше да бъде непостоянна като всички жени и да загуби интерес към Уорън, преди да се случи непоправимото?
Битката прекатурваше маса след маса за ужас на домакинята, но бързо вървеше към своя край. Уорън нанесе на Стивън два резки удара в стил, показан му от Антъни, но още от самото начало беше очевидно, че не са необходими никакви специални умения, за да бъде победен Стивън.Човекът определено не беше във форма, скоро остана и без дъх, а накрая — почти без живот.
Обаче Уорън не бе приключил с него. Той взе първата попаднала му чаша от една все още непреобърната маса и плисна съдържанието й, каквото и да беше то, в лицето на своя противник.
За момент Стивън се закашля и изломоти нещо, после отвори очи. В същия миг Уорън го сграбчи за ризата, повдигна го срещу лицето си и каза с убийствено студен глас:
— Ще стоиш далеч от нея, Адингтън, ако ти е мил животът. А освен това ще хванеш първия кораб, който отплава от града. Давам ти този съвет за пръв и последен път. Ако още веднъж се намесиш в живота ми, ще съжаляваш, че не съм те убил още сега.
За да подчертае сериозността на това предупреждение, Уорън отново повали Стивън на земята. Самият той не беше получил нито един удар. Но не остана да отпразнува победата си. Без да каже и дума нито на Ейми, нито на когото и да било друг, той се отправи обратно към къщата и напусна увеселението.
— Установи ли вече как се чувстваш, котенце? — попита Джеймз, докато Ейми се взираше като
