— Ако смятате да останете, поне се дръжте прилично — въздъхна Дерек.
Келси прикри с ръка усмивката си. Джеръми изглеждаше щастлив, извърна се към нея и я дари с ослепителната си усмивка. Тя бе забравила колко невероятно красив бе този младеж и няколко минути не можа да откъсне поглед от него.
— Как се отнася с теб този дръвник, прелестно момиче?
Келси се изчерви не само защото го зяпаше като хипнотизирана, а и защото въпросът му бе твърде личен. Ала бързо се съвзе.
— Днес изхарчи толкова пари за мен. Снабди ме с нов гардероб.
Джеръми нехайно махна с ръка.
— Това се разбира от само себе си. Аз питах как се отнася към теб? Нямаш ли нужда от спасител? — с надежда запита той. — С радост ще се притека на помощ.
Масата отново подскочи. Този път Келси не можа да се сдържи и избухна в смях. Сега Дерек раздаваше ритници под масата, ала Джеръми не бе толкова благоразумен като Пърси и гръмогласно изрева. Десетина души се извърнаха към тяхната маса.
— За Бога, Джеръми, не си ли разбрал, че ако се каниш да отмъкнеш дамата на някой мъж не бива да го правиш в негово присъствие? — засмя се Пърси. Той възмутено изсумтя.
— Никога не бих се опитал да отмъкна приятелката на братовчед си. Той много добре знае, че само се пошегувах. Не е ли така, Дерек? — Щом забеляза каменното изражение върху лицето на роднината си, високо подсвирна. — Не мога да повярвам! Дерек ревнува! Но досега ти никога не си проявявал ревност!
— По-добре си пази другото коляно, момче — предупреди го Пърси. Джеръми незабавно се отдръпна назад със стола си.
— По дяволите, разбирам от един път — изръмжа. Няма нужда от напомняне.
Дерек поклати глава и промърмори:
— Непоправим негодник.
— Прав си, но пък иначе животът ще е доста скучен — ухили се братовчед му.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Келси не си спомняше някога толкова да се е смяла и забавлявала, както тази вечер с Дерек и приятелите му. Те непрекъснато си разменяха шеги и дружески подмятания, Дерек постоянно се мръщеше на братовчед си и го наричаше непоправим негодник, но за Келси бе ясно, че той е много привързан към младежа.
Близките семейни връзки бяха чудесно нещо. Келси го разбираше много добре, тъй като и тя самата бе безкрайно предана на семейството си, иначе тази вечер нямаше да бъде на тази маса. Малката й сестра Джийн бе нейна отговорност, обичаше много и леля си Елизабет, колкото до Елиът… хм, бе загубила уважението си към него, ала отношението й можеше лесно да се промени, ако той докажете, че може да му се вярва занапред. Ако не положеше усилие да си намери добра работа и да се погрижи за близките си… тогава… тя ще последва примера на майка си и ще си намери пистолет.
Безгрижният смях продължи през цялата вечер. Келси неволно спомена, че след вечеря двамата с Дерек възнамеряват да се разходят из „Воксхол Гардънс“. Пърси и Джеръми в един глас заявиха, че и те имали намерение да направят точно същото, което, разбира се, напълно се разминаваше с истината, ала приятелят им вдигна ръце, примирен, че няма да се отърве от двамата досадници.
Пърси и Джеръми сигурно щяха да съжаляват за прибързания си възторг, тъй като и двамата бяха облечени доста леко, докато Дерек бе с дълго вълнено палто, а Келси с плътната кадифена наметка.
Тя бе преживяла изморителен, но много приятен ден и… той още не бе свършил. Дерек я отведе вкъщи и нежно я целуна във фоайето, докато чакаше кочияшът да внесе покупките. Сетне й подаде ръка и я поведе нагоре по стълбите. На малката масичка в спалнята се виждаше поднос с тънко нарязани парчета сирене, плодове и бутилка вино, които госпожа Уипъл бе приготвила за тях.
— Много предвидливо — отбеляза Дерек, като видя масичката.
— Да, госпожа Уипъл си разбира от работата — съгласи се Келси. Алиша бе запалила и огъня в камината и спалнята бе приятно затоплена.
— Значи ще я задържиш?
— О, да. Ти вече опита нейните гозби, а тази сутрин установих, че приготвя чудесни закуски.
— Възнамерявам сам да се уверя на сутринта — отвърна Дерек и многозначително я изгледа.
Когато заговори, гласът й бе пресипнал:
— Значи ще останеш през цялата нощ?
— О, да.
Думите му я накараха да се изчерви и тя се почувства неспокойно, въпреки че не се притесняваше така, както миналата нощ. Всъщност с нетърпение очакваше да се люби отново с Дерек, за да изпита удоволствието, което той й обеща.
Докато се разхождаха из „Воксхол Гардънс“, младият мъж я бе прегърнал през раменете и тя бе усетила онези смущаващи тръпки и приятна топлина по тялото си. Какво бе казала Мей за това? Че ще се чувства точно така, ако желае любовника си, и ще трябва да благодари на щастливата си звезда, ако този мъж я задържи по-дълго време. Нима това, че краката й се подкосиха, когато Дерек многозначително я погледна, бе желание? Или пък това, че пулсът й се ускори, щом той докосна ръката й?
Сърцето й биеше до пръсване в приятно очакване, но той не приближи към нея. Отвори бутилката вино, наля в две чаши, отново я погледна и бавно отпи.
Келси усети, че й става непоносимо горещо. Навярно Дерек отгатна състоянието й, тъй като свали сакото си и каза:
— Ела, ще ти помогна да свалиш наметката си.
Тя бавно приближи към него. Топлите му пръсти внимателно развързаха сребристите панделки на шията, младият мъж свали наметката и я метна в креслото. Сетне ръцете му се обвиха около врата й и бавно започнаха да я масажират. Усещането бе невероятно и Келси му го каза. Дерек й подаде чашата вино и тя я изпи на един дъх. Отново бе започнала да става нервна.
— Наистина се забавлявах тази вечер… всъщност през целия ден — промълви. — Благодаря ти.
— Не е нужно да ми благодариш, скъпа моя. Аз също се забавлявах.
Колкото и невероятно да бе, но това бе самата истина. Изгаряше от нетърпение да се люби отново с нея, но през целия ден се бе наслаждавал на компанията й, което беше необичайно за него. Обикновено той прекарваше много малко време с жените зад пределите на спалнята, с изключение на жените от семейството.
Бе изненадан от раздразнението, което го обзе, когато двамата му приятели нарушиха уединението им, и бе принуден да признае пред себе си, че забележката на младия Джеръми бе истина. Като видя как Келси очаровано гледа братовчед му, изпита истински гняв. Но това не продължи дълго и през останалото време вниманието на младата му любовница бе изцяло за него. Нещо, което бе успокоило ревността му.
— Приятелите ти са много забавни — отбеляза тя.
— Досадни е много по-точно казано.
— Но ти също се смя — напомни му Келси.
— И какво от това? — сви рамене.
Откъсна зърно грозде, захапа го, наведе се над нея и й го подаде с устните си. Тя го пое, но лицето й отново пламна. Гроздето бе топло и сладко.
— Искаш ли малко сирене? — попита я.
— Предпочитам да ме целунеш.
Бе смаяна от дързостта си и дори не бе уверена, че думите се изплъзнаха от нейните устни. Ала очевидно той бе възхитен от отговора й и остави чашата с вино.
— Дотук с насладата от мига — прошепна лордът и я притегли в обятията си. — Желая те толкова много, та ми се струва, че ще умра.
Да умре? Ала щом устните му докоснаха дейните, всички мисли излетяха от главата й. Коленете й се подкосиха и ако той не я притискаше до гърдите си, сигурно щеше да падне. Вдигна ръце и ги обви около
