врата му.
Бе неопитна в целувките, но Дерек бе отличен учител, а тя бързо възприемаше. Когато езикът й се стрелна в устата му, от гърдите му се изтръгна сподавен стон. Реакцията му я окуражи и стана по- смела.
Той нежно я повдигна и внимателно я постави върху широкото легло. Ловките му пръсти разкопчаха роклята й и ръцете му се плъзнаха по тялото й. Тя плахо прокара ръка по гладката кожа на гърдите му.
Устните му бяха навсякъде, карайки сърцето й бие до пръсване. Езикът му нежно облиза ухото й и Келси потръпна от удоволствие. Сетне устните му се спуснаха надолу по раменете и се задържаха върху розовите връхчета на щръкналите й от възбуда гърди.
Усещането бе невероятно, а тялото й се изви към него в безмълвна молба. Той я притисна още по- силно, ала устните му не се отделиха от гърдите й. Тя простена и пръстите й се забиха в мускулестия му гръб.
Езикът му обхождаше ту едното зърно, ту другото, а сетне с наслада ги засмука. Слабините й пламнаха в непознат огън, главата й се замая, струваше й се, че няма да издържи повече. В този миг ръката му се плъзна между бедрата й и Келси извика.
Не, това не би могла да издържи! Дерек продължи да я целува страстно и да я притиска към влажното си тяло. И тогава онази топла и твърда част от него леко се плъзна в дълбините й и я изпълни.
Облекчението, което изпита, бе мигновено. Напрегнатото й тяло се отпусна леко. Той бавно тласна веднъж, сетне втори и трети път. Тогава в нея се зароди ново напрежение, много по-силно, което нарастваше. Обляха я вълни на небивал екстаз, всичко в нея тръпнеше от невероятна наслада, продължила сякаш цяла вечност.
Когато малко по-късно Дерек я погледна, Келси се усмихваше. Той не се сдържа и дяволито се ухили.
— Този път май беше по-добре? — нежно попита, знаейки отговора.
— Меко казано — отвърна тя и въздъхна отмаляло. Усмивката му стана по-широка.
— Да, трябва да се съглася с теб. Но най-хубавото е, че всичко едва сега започва.
Келси примигна. Дерек се зае да й докаже, че забележката му не е празно самохвалство.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
По-късно през същата седмица на Дерек му хрумна да заведе Келси на надбягванията. Възнамеряваше да отиде с Пърси и Джеръми, но в последния момент им каза, че ще се срещнат там.
Не го направи само за да й достави удоволствие. Без съмнение младата му любовница щеше да се забавлява, но това не бе единствената причина. Той се опита да се държи като дискретен любовник, който посещава интимната си приятелка само вечер, обаче установи, че това не му се нрави. През деня се занимаваше с бизнес, опитвайки се да се държи така, сякаш нищо в живота му не се е променило. Но сутрин с усилие на волята напускаше Келси и едва дочакваше залеза, за да се отправи към къщата й.
Днес си каза, че нищо няма да се случи, ако един-единствен път заведе любовницата си на обществено място. Проблемът бе, че той се наслаждаваше прекалено много на нейната компания. Тя го караше да се смее, не го уморяваше с безкрайно бърборене, беше интелигентна и умна. Често след вечеря двамата разговаряха за литература и той бе удивен, че можеше да спори с нея по най-различни философски въпроси. Младият мъж се наслаждаваше на всяка минута от дискусиите.
Не знаеше дали всичко това може да се превърне в сериозен проблем. Някъде в дъното на съзнанието му се гнездеше мисълта, че интимната приятелка се използва само за едно единствено нещо. Последната му любовница непрекъснато настояваше да я придружава навсякъде, нещо, което безкрайно го дразнеше. Нито пък се бе наслаждавал на компанията на Марджъри извън спалнята. Ала Келси бе съвсем различна. Не му додяваше с безкрайни искания и капризи, всъщност единственият път, когато му бе поискала нещо, бе молбата й да я целуне.
Споменът го накара да се усмихне. Напоследък доста често се усмихваше без някаква видима причина. Дори камериерът му го забеляза. Келси непрекъснато бе в мислите му и истината бе, че тя се бе превърнала в нещо безкрайно скъпо за него.
Келси бързо се облече за излизане. Дерек не обичаше тя да прекарва дълги часове пред огледалото, заета с прическата и тоалета си. Въпреки това винаги изглеждаше прекрасно и днешния ден не бе изключение.
Бе ходила още няколко пъти при шивачката и се бе завърнала с няколко комплекта дрехи, в това число роклята в сапфиреносиньо. Изглеждаше толкова красива, че на Дерек му се прииска времето да е по- хубаво, за да я изведе на разходка из Хайд Парк в открита карета. Мисълта бе толкова скандална, че той самият се стресна. Да се разхождаш из Хайд Парк с дамата, за която си сгоден, бе едно, но с любовница — съвсем друго. Подобни неща бяха вършили навремето двамата му по-млади чичовци, но те никога не се бяха съобразявали с хорското мнение. Не напразно се славеха като едни от най-големите лондонски развратници.
Надбягванията щяха да се състоят извън Лондон. Въпреки множеството екипажи успяха да се промъкнат между една каляска и един файтон точно до пътеката, откъдето се разкриваше идеална гледка към пистата. Хората бяха започнали да прииждат. Виждаха се няколко дами, дошли със съпрузите си или с някой член на семейството, но времето бе студено и по-голямата част от изисканите дами от висшето общество не бяха удостоили надбягванията с присъствието си. Дерек не бе особено разтревожен, че някой познат може да го види с Келси. Никой освен Джеръми и Пърси не знаеше за нея, а освен това тя щеше да остане в каретата. Вътре гореше мангал, ала денят не бе толкова мразовит, нямаше вятър и дори слънцето се показваше от време на време. Поднасяха се чай, различни напитки и леки закуски, но повечето от господата си бяха донесли храна и Дерек не беше изключение. Госпожа Хърсъл му бе приготвила кошница със сандвичи, сладкиши и няколко бутилки вино. Храната бе достатъчна не само за него и Келси, но и за двамата му приятели.
След първото надбягване те се присъединиха към тях. Лицето на Пърси сияеше. Изглежда, притежаваше шесто чувство по отношение на конете и надбягванията, защото никога не губеше. За него залаганията не бяха нещо сериозно, той просто се забавляваше.
— Струва ми се, че вече си прибрал солидна печалба — отбеляза Дерек, като видя самодоволното му лице.
Приятелят му отвърна едно „хм“ и насочи внимание към кошницата със сандвичите.
— Има ли смисъл да питаш? — престорено тъжно отвърна Джеръми.
Братовчед му се засмя:
— Пърси не винаги е прав за залаганията. Много добре си спомням как веднъж загубих няколко хиляди лири само защото послушах съвета му.
Той направи страдалческа физиономия.
— Никога няма да го забрави — оплака се той на Джеръми.
— Мисля, че се забавляваше, като изигра стария Ник за залозите при първото надбягване.
Лицето на Пърси грейна.
— Така е, но и Ник винаги успява да ми провали сделката, ако се натъкна на някой чистокръвен жребец. Не знам как го прави, но винаги успява.
— Тук ли е Никълъс?
Пърси кимна.
— Той регистрира онзи жребец, който купи от мен. Онзи, който ще бяга в четвъртия манш.
— Трябваше да го поканиш да се присъедини към нас — каза Дерек. Джеръми се задави.
— Ами, струва ми се, че няма да е много добра… — Не довърши, тъй като вратата на каретата се отвори и Реджина Идън, съпругата на Никълъс, се качи при тях. Очевидно затова Джеръми не одобри идеята на братовчед си и Дерек трябваше да признае, че е имал право. Сега се питаше как, по дяволите, ще представи своеволната си братовчедка на любовницата си.
— Стори ми се, че разпознах екипажа ти, Дерек — рече тя, наведе се, за да го целуне по бузата, и се отпусна на седалката до него. Сетне се обърна към Джеръми: — Защо не ми каза, че той е тук?
Джеръми пъхна ръце в джобовете си и се отпусна на седалката срещу тях.
