ще му донесе нещо много хубаво.
— Още не си ми казал постигнал ли е нещо английският консул.
— Не — изръмжа Маршъл. — Нищо не е направил. В последно време не му разрешават дори аудиенция при владетеля. О, има и още нещо. Мис Уудс вече не е единствената причина, поради която бихме желали да заминеш за Барка. Разбира се, тя си остава официалният повод. Знаеш ли, сродникът й настоява да пуснем в действие флотата, ако момичето не се върне скоро?
— Вярваш ли, че военният флот ще се намеси?
— Не поради тази причина и не след като Барка притежава единствената флота, за която все още не сме добре информирани. Не можем току-така да се впуснем в открито море, пък и не горим от желание да го сторим.
— Барка е малко пристанище, Марш. Признавам, че старият владетел имаше голяма флота, но вие имате много хора там и държите под око всеки кораб, който влиза в пристанището. Как така не сте информирани за броя им?
— Ей така. Твоят приятел Джамил използва капитани близнаци.
— Какво? Божичко, та това е блестяща идея!
— Нима нищо не си знаел за нея?
— Виж какво, Марш, само защото от време на време разменям по някое писмо с Джамил, това не означава, че съм посветен в отбранителните мерки на държавата му.
Маршъл не повярва на ушите си. Приятелят му за пръв път наричаше по име ислямския владетел!
— За мен би било от голяма полза да узная в какви отношения си бил с господаря на Барка, когато си бил там — промълви замислено той.
Дерек с усмивка отклони въпроса му:
— Ще останеш ли за вечеря, Марш?
— За Бога, Дерек! Защо си толкова потаен? Живота му ли си спасил? Или ти дължи нещо? — Като забеляза непроницаемото изражение върху лицето на домакина, лорд Филдинг с въздишка се прекъсна: — Е, добре, няма значение. По-добре да бях си спестил въпросите. Поне ми кажи дали съм на прав път: приятел ли ти е, или не?
— Беше ми приятел.
— Е, това е вече нещо. — Маршъл отново въздъхна, защото днес беше узнал много повече, отколкото при всичките им досегашни разговори. — Впрочем стратегията на този човек е изумителна. Никой не знае какви са размерите на флота му — нито приятелите, нито враговете. А и няма как да го установят, когато капитаните са двойници и имената на корабите — еднакви. В пристанището никога не се събират всички кораби и дори непрекъснато да ги следим, пак няма да установим точния им брой. Решаващото е…
— Решаващото е, че Англия няма да обяви война на Барка.
— Точно така — призна Маршъл. — Имаме добър държавен договор, да, дори отличен, а Джамил Решид е цяло чудо. Единственият ислямски владетел, който държи на думата си.
— Значи Англия може да бъде щастлива, че Барка има такъв господар — заключи весело Дерек. — Коя е другата причина за евентуалното ми пътуване в Ориента?
— Както вече ти казах, сър Джон Блейк, английският консул, не е можал дори да влезе при Джамил Решид. Но причините за това ни станаха известни едва наскоро. Нашите източници твърдят, че в последно време е имало няколко покушения върху живота на Джамил и затова са взети извънредни мерки за сигурност в палата. Спрени са и всички търговски и държавни преговори, с изключение на най- важните.
— Предполагам, че чиновниците в палата не считат отвличането на една робиня за кой знае колко важно събитие?
— Ти го казваш. Но забелязвам, че не обели нито дума за покушенията върху живота на приятеля ти. Може би вече си осведомен за тях?
— Ти лично доставяш писмата на Джамил, Марш, а от една година насам…
— Добре де, добре, значи нищичко не знаеш за тях. Но защо не се изненада, защо не трепна?
— О, небеса, днес си ужасно досаден, приятелю — засмя се тихо Дерек. — Не съм изненадан, защото убийствата на владетели са нещо обичайно в Турската империя и ти много добре го знаеш. Как мислиш, защо се счита за напълно нормално султанът, който се възкачва на трона, да убие всичките си братя?
— Джамил Решид също има братя.
— Но той не е султан, а и владетелите на Барка никога не са убивали братята си. Предпочитат да се заобикалят с лична охрана и достъпът до тях е почти невъзможен.
— Почти?
— Точно така. Затова трябва да бъдем предпазливи. Знаете ли кой стои зад покушенията?
— Сър Джон твърди, че в дъното е Селим, вероятният наследник. От шест месеца е изчезнал и никой не знае къде се намира. Сър Джон е добре информиран за всичко, което става в Барка. Има достатъчно шпиони, но нито един в палата. Синовете на Джамил не са достатъчно възрастни, за да заемат трона Ако Джамил умре, новият владетел ще бъде Селим, а ние на всяка цена трябва да предотвратим това.
— Защо?
— Защото той е съвсем различен от Джамил. Не можем да му имаме доверие. Събрали сме достатъчно информация за него и сме много обезпокоени. Държим да запазим на трона сегашния владетел не само защото е добре настроен към Англия, защото е толерантен към християните и търгува добре с нас, а и защото евентуалният му наследник е твърде неприемлив за нашето правителство. Ако на трона седне Селим, това ще означава война.
— А каква е причината, поради която ми разказваш всичко това?
Най-после Маршъл се усмихна.
— Ако се съгласиш да потърсиш отвлечената мис Уудс, няма да ти се разсърдим, в случай че едновременно с това се поогледаш за извършителите на покушенията и се опиташ да ги отстраниш. Този проблем трябва да бъде решен.
Дерек избухна в смях.
— Но аз не съм всесилен, приятелю. Не искаш ли твърде много от мен?
— Англия ще ти бъде благодарна — неофициално, разбира се.
— Аха! — Дерек се опита да прикрие задоволството си. — Чудесно, Марш, успя да ме убедиш.
Лорд Филдинг се изправи с невярващ израз на лицето.
— Шегуваш ли се? Наистина ли искаш да предприемеш пътуването, да отложиш сватбата и да нарушиш дадената прел дядо си дума?
— Е, ако продължаваш да ми припомняш колко съм несериозен…
— Не, дори не мисля.
— Тогава още утре тръгвам на път.
Тази вечер младият граф доволно се оттегли в покоите си. Беше успял да събере достатъчно информация от Маршъл, без да издаде собствените си източници. Дядо му беше съгласен с предстоящото пътуване, а Каролайн му пожела добър път без обвинения и потоци сълзи. Утре щеше да потегли на път с леко сърце. Разбира се, и Англия, и близките щяха ужасно да му липсват, но отсъствието му нямаше да трае дълго. Веднага след завръщането му щяха да вдигнат сватба и така желанието на милия му дядо щеше да бъде изпълнено.
Предстоеше му още една, последна нощ на сушата. Очакваха го седмици в открито море и с мъжки екипаж. Тръгна нагоре по стълбите и повика с пръст една от домашните прислужнички, която тъкмо минаваше покрай него. Нямаше значение коя от всичките. Дерек беше запознат интимно с всяко от момичетата.
Когато я чу да се киска, той се усмихна и я почака да изкачи стълбите. Беше Клери, красива дребна брюнетка с неутолим апетит — чудесен избор.
— Чухме, че заминавате, милорд — прошепна тя и той я обгърна с ръка. — Маги и аз бяхме решили да ви посетим по-късно през нощта и да ви кажем довиждане.
— Така ли? — промърмори той и пръстите му нежно се спряха на гърдите й. — Ела да се сбогувам първо с теб, а Маги ще дойде по-късно, ако все още имам сили да я приема.
