беше уверил, че няма да й причинят зло. Отворен оставаше въпросът, какво разбират пиратите под „зло“…
О, Боже, ако поне не знаеше какво представляват тези хора! Сега й се искаше никога да не е учила история. Но тя задълбочено беше изучила живота и обичаите на мюсюлманите, османските нападения над християнска Европа, развитието на варварските държави в пределите на Османската империя, както и смелите набези на варварските пирати по средиземноморското крайбрежие. Тези страшни мъже нападаха чужди кораби, отвличаха всички християни и ги продаваха като роби без разлика на пол, възраст и положение. Какво ли разбираха те под това, да причинят зло на една жена? Сигурно не същото, което си представяше тя…
Когато малко преди обяд вратата най-после се отвори, в каютата не влезе морякът, който бе разговарял с Шантел. Появиха се четирима мъже, двама с голи гърди, третият — висок и тънък, увит в бяло одеяние, а четвъртият — едър и представителен, облечен в блестящ копринен елек и широки турски шалвари.
Главите им бяха увити в тюрбани. Чертите на лицата им бяха остри, но кожата им беше доста светла. С изключение на този с белите одежди в коланите им бяха затъкнати дълги, криви ятагани.
Шантел бързо вдигна глава, но не посмя да се изправи, тъй като върху себе си нямаше нищо, освен одеялото. Пленница в тясното помещение, с огромни уплашени очи и прозрачна, бледа кожа, тя не забелязваше, че мъжете, особено капитанът, са направо слисани от външността й. Тези хора никога не бяха виждали подобни виолетово-сини очи. А сребърнорусата коса, един кичур от която беше изскочил от одеялото и издаваше мекота и дължина до бедрата, се ценеше високо на Изток. Никога досега моряците не бяха виждали подобно нещо. Лицето на младото момиче беше гладко, с изключително фини черти. Ако и тялото отговаряше на лицето, те щяха да получат цяло състояние за тази жена. А ако все още беше девствена, цената щеше да стане десетократно по-висока.
Раиз Мехмед реши веднага да провери това. От него зависеше по-нататъшната съдба на Шантел, както и удобствата, с които щеше да разполага на кораба. Ако не беше девственица, Раиз Мехмед и екипажът му щяха без всякакви угризения да се възползват от тялото й по време на обратния път. Повечето от хората му се задоволяваха с животни, но само в случай на нужда. Жена на борда — това беше истинска благословия за всички тях, ала само ако не беше девствена. Дълбоко в себе си Раиз се надяваше да не е.
— Тя е в паника, капитане — отбеляза белият евнух, застанал до него. — Няма ли да повикаме Хаким да й обясни, че става въпрос само за една обичайна проверка?
Без да сваля поглед от русата християнка, Мехмед поклати глава.
— Той ще й бъде приятел и ще й помогне да се примири със съдбата си. Ще й разкаже всичко за бъдещия й живот, ще я убеждава да се нагоди към новите условия и така тя ще стане още по-ценна за нас. Ако го повикам сега, тя ще загуби цялото си доверие в него и по-късно няма да иска да го погледне.
— Тогава да започваме, защото жената скоро ще изпадне в несвяст.
Но Шантел не припадна. Тя диво изпищя и започна да се отбранява, макар и безуспешно. Мъжете натъпкаха в устата й кърпа, увиха ръцете й с одеялото, проснаха я по гръб на кожите и мъжът с копринената жилетка легна върху гърдите й. Тя започна да рита с крака, но мъжете сграбчиха стъпалата й, вдигнаха високо краката й и ги разтвориха.
Очите й се разшириха от ужас в очакване на най-страшното. Тъй като мъжът с копринената жилетка я държеше здраво за раменете и я притискаше с тежестта на тялото си, тя не можеше да види какво става между краката й. Не знаеше, че моряците, които я държаха, са получили заповед да не я поглеждат; не знаеше, че облеченият в бяло е евнух, който не може да я изнасили, дори и да иска; не знаеше, че на тази проверка се подлагат всички жени-пленници. Усети огромна уплаха и болка, когато нещо се мушна между краката й и проникна в нея. Само след секунди чуждото тяло се отдръпна, но Шантел беше сигурна, че са отнели девствеността й. Дори не предполагаше, че току-що е издържала изпита, който я спаси от изнасилване. Поне докато беше на кораба, щяха да я пазят като зеницата на очите си.
Мъжете пуснаха краката й и грижливо ги увиха в одеялото. После приглушено заговориха помежду си. Шантел скри лице в ръцете си и не посмя да се помръдне. Беше обхваната от безгранично отчаяние. Беше се опасявала от най-лошото и то наистина настъпи. Вече нищо нямаше значение за нея.
Двамата полуголи мъже напуснаха кабината, а този с копринената жилетка най-после се изправи и я издърпа да стане. Шантел мълчаливо се подчини, но когато ръката му дръпна одеялото, тя веднага го захапа. После се опита да прикрие голотата си.
Никога не беше предполагала, че ще бъде обезчестена по такъв жалък и недостоен начин. Тези мъже бяха животни и Шантел изкрещя това в лицата им, макар че никой не разбираше езика й. Но презрението и яростта, които се излъчваха от пламналото й лице, нямаха нужда от превод.
— Кълна се в брадата на Пророка, тази жена е съкровище. — процеди през зъби Раиз Мехмед, останал без дъх. Никога не беше срещал подобна красавица.
— Има силен дух — отбеляза евнухът. — А какви линии…
— Можеше да е малко по-дебеличка.
— На вашия вкус не може да се разчита — заяви евнухът.
— Пък и няма да бъде ваша. Но Хамид Шариф със сигурност ще се зарадва.
Мехмед само изръмжа, защото собственикът на кораба Хамид Шариф имаше вече четири жени и постоянните им караници направо го влудяваха.
— Най-добре да я продаде. Така ще получим повече пари. Жена като нея е в състояние да възпламени дори и владетеля, макар че той отдавна не купува нови робини за харема си.
— Не е наша работа кой ще я купи, Раиз. Ние трябва да я доставим здрава и невредима в ръцете на Хамид Шариф.
С тези думи той подаде одеялото на Шантел и се усмихна извинително. Мехмед избухна в луд смях, когато видя как младата жена грабна одеялото, уви се в него и с отвращение се изплю в краката на евнуха.
ГЛАВА ШЕСТА
Каролайн Дъглас дръпна юздите на буйната си кобила и изчака Дерек да я настигне. Не беше предполагала, че днес следобед той ще я посети и ще й предложи да излязат на езда. Много добре знаеше, че баща й има гости. Но тя побърза да се възползва от удобния случай и облече новия си костюм за езда от тъмносин вълнен плат с красива, силно вталена сатенена жилетка, с който приличаше на палаво момче. Мъжественият стил на костюма, изработен от мъжки шивач, беше изключително модерен, а и Каролайн отлично знаеше колко отива този цвят на възхитителната й червенокоса главица.
Вдигна поглед към Дерек изпод широкополата си шапка и го зачака да се приближи. Със задоволство отбеляза, че годеникът й се справя умело с полудивия жребец, който беше избрал този ден. Той с увлечение развъждаше чистокръвни коне и не малко от най-благородните английски екземпляри бяха произлезли от неговата конюшня. Много от тях разнасяха славата му по конните състезания. Собствената й кобила също беше подарък от Дерек по случай годежа. Каролайн обичаше коня си. Обичаше и Дерек. Но с лека въздишка се замисли за стотен път дали не направи грешка, като прие предложението на най-добрия си приятел.
Не, стига размишления! Вече беше отказала на двама обожатели и това вбесяваше баща й. Не можеше да отхвърли и третия, още повече че той беше Дерек Синклер, граф Милбъри. Тя искаше да се омъжи за него — наистина искаше.
Дерек беше отлична партия във всяко отношение. Двамата бяха отраснали в съседни имения и много добре се познаваха. Баща й го ценеше като свой син. А като се прибавят и очарованието на Дерек, блестящата му външност, мекият му характер… Той беше изключително чувствен, ала това не можеше да бъде отбелязано като слабост, защото целувките му й даваха усещането, че е най-желаната и обичана жена на света. Проблемът беше в умението му да събужда тези усещания в душата на всяка жена, до която се докосваше. А той беше имал десетки жени, и то по няколко наведнъж!
Дерек редовно я осведомяваше за завоеванията си. Когато се влюби за пръв път, Каролайн също сподели тайната си с него. Разказваше му и за всички следващи флиртове. В това отношение двамата нямаха тайни един от друг. Дерек се кълнеше, че ще я направи щастлива, и тя беше убедена, че е в състояние да го стори. Каролайн се надяваше, че след годежа той се е отказал от любовните си връзки. А в тях участваха поне половината момичета в дома на дядо му. Не й се вярваше, че ще й остане верен
