Момичето отново се изкиска и с готовност го последва. Смехът й не му пречеше: в харема, в който беше израсъл, женските смехове бяха нещо обичайно. При подобно детство беше съвсем естествено, че обичаше жените. При преселването си в Англия знаеше, че ще съжалява само за едно: че никога няма да разполага със собствен харем. Но съжаленията му бързо се разпръснаха, когато установи, че всички момичета в дома на дядо му са на негово разположение. Слугините бяха научени да угаждат на своя господар. Малко му липсваше чувствеността на Ориента, където мъжът рядко даряваше с нежностите си само една жена. В Англия изисканите дами очакваха вечна преданост и абсолютна вярност. За него това беше немислимо, но в сърцето си той одобряваше този обичай на Запада.
Дерек също щеше да преживее това с Каролайн. Знаеше, че тя и сега е убедена в неговата вярност, но не усещаше чувство на вина, че я мами. Обожаваше Каролайн, но тя беше неговата „икбал“ — любимата съпруга, царицата на харема. Дори щеше да бъде повече от това. Тя беше най-добрата му приятелка, а в Ориента подобно нещо беше невъзможно. Там жените не вземаха участие в мъжките дела. Дерек съвсем сериозно възнамеряваше да бъде истински английски съпруг и да не тревожи излишно жена си. Щеше да бъде по-дискретен и толкова.
Но дотогава имаше време. Все още не беше женен за единствената съпруга. Очакваше го дългият път по море и кой знае още колко приключения след това. Щеше да мине доста дълго време, преди отново да държи в обятията си някое толкова готово за любов същество като Клери.
ГЛАВА ОСМА
— Хайде, лала, хапнете нещо.
— Защо?
Хаким загрижено изгледа младата жена, свита върху ниското легло. Очите й бяха обградени със сини кръгове — последица от постоянното безсъние. Сребърнорусите коси висяха в безпорядък около бледото лице. Шантел не ги решеше, нито позволяваше на Хаким да ги докосва. Беше облечена в същата роба, която й бяха дали преди четири дни — светлосиво одеяние, което още повече подчертаваше бледостта на лицето й. Не сваляше робата дори когато лягаше да спи. Единственото, което беше запазило блясъка си, беше гласът й, понякога раздразнен, но в повечето случаи студен и враждебен.
Тя не признаваше промените, извършени от Хаким в каютата й. По стените висяха пъстри коприни, целият под бе покрит с меки кожи, леглото представляваше дебел дюшек, застлан с коприна и украсен с големи възглавници. В един ъгъл, зад желязна решетка, беше поставена красива медна вана. До нея имаше ковчеже с ароматни сапуни и благовонни масла. Но Шантел не се докосваше до тях. Всеки ден Хаким й топлеше вода, която така си и изстиваше неизползвана
Откакто я бяха пленили, тя не беше слагала залък в устата си. Капитанът й предложи личния си запас от деликатеси, но и това не помогна. Хаким беше на края на силите си. Непрекъснато уверяваше Шантел, че няма от какво да се бои, че я очаква живот, изпълнен с охолство и какви ли не забавления, че ще си има истински съпруг, че съпругите се ползват с много по-голяма свобода, отколкото наложниците. Кълнеше се във всичко свято, че я очаква най-голямото щастие на света, но тя оставаше равнодушна. А може би просто не му вярваше. Вече не знаеше как да я накара да се съживи.
— Така ще си умрете, лала, за нищо и никакво. Кому е полезна вашата смърт?
— На самата мен — отговори тя. — Ще спася една Бърк от позора на робството.
Хаким дълбоко въздъхна.
— Робството е неприятно за мъжете, но при жените важат съвсем други правила. Колко пъти ви казах…
— Не е важно какво сте ми казали — прекъсна го сърдито тя. — Все едно, аз си оставам робиня.
Хаким хвърли поглед към недокоснатото ядене върху таблата и се увери, че е взел правилно решение. Трябваше да принуди момичето да се храни с цялата твърдост, на която беше способен.
— Силите ви се топят, лала. Скоро ще бъде късно.
— Така ли?
— Ако Раиз Мехмед се убеди, че ще умрете, преди да сме стигнали Барка, вие губите цялата си стойност за него. Ще ви захвърли на екипажа и всеки ще прави с вас каквато си иска. Така ще умрете още по- бързо.
Шантел с мъка потисна един стон при представата за варварството, на което щеше да бъде изложена. После вдигна гневен поглед към дребния турчин.
— Нали вече ме изнасилиха на вашия кораб? Какво значение имат няколко пъти повече?
— Изнасилили са ви? Да не сте полудяла? Вашата девственост удвоява и утроява цената ви. Раиз Мехмед ще одере жив всекиго, който би се осмелил…
— Вашият проклет капитан беше легнал отгоре ми!
Хаким смаяно я изгледа, но после едва се удържа да не се разсмее. Нима момичето беше толкова невинно? Но да, разбира се, иначе не би вярвало, че наистина са го обезчестили.
— Лала, вие все още сте девствена — увери я меко той.
— Да не ме смятате за глупачка! — изкрещя Шантел.
— Не, разбира се, че не. Но вие сте млада и… просто сте се заблудили. Мъжът, който… който ви докосна, не може… Ами той е евнух. Знаете ли какво означава това?
— Да — отговори тихо пленницата и бузите й пламнаха.
— Той трябваше да провери дали високо ценената девствена ципа е цяла и недокосната — продължи все така меко Хаким. — Ние се убедихме, че сте девствена, лала, и така установихме напълно вашата стойност. Всички жени, пленени от нас, минават през тази проверка.
Ала Шантел не го слушаше. Почувства се като глупава овчица, която няма понятие от живота, и с изненада установи, че камък се смъкна от душата й при новината за запазената девственост. Но споменът за преживяното унижение не можеше да бъде забравен толкова скоро, а и действителното й положение не се променяше кой знае колко. Пазеха я девствена, за да я продадат скъпо и прескъпо.
— Това не ме интересува, Хаким.
Сега вече момъкът се разгневи от упорството й.
— Значи за вас няма значение, че дузина мъже ще се нахвърлят отгоре ви като зверове?
Шантел уплашено политна назад, но пак поклати глава. Къде беше разликата: дузина мъже сега или един мъж непрекъснато, цял живот? Изнасилването си беше изнасилване. На кораба поне всичко щеше да мине бързо. Тя беше много слаба и нямаше да издържи дълго.
— Сигурно ще ви е все едно, ако ви измъчват, преди да ви убият? — продължи да пита Хаким.
— Какво искате да кажете? — промълви стреснато младата жена.
— Да не мислите, че Раиз Мехмед ще си прави труда да ви разубеждава? Дал ви е време до тази вечер, лала, иначе ще изтърпите мъчението, което ние наричаме бастонада. Нека ви обясня. То е измислено специално за непокорни жени, защото не уврежда кожата и не намалява цената им. Ще ви бият с тънка пръчка по стъпалата, а това е много болезнено, тъй като нашите хора умеят да удрят по чувствителните места. Смятам, че ще ви бъде ужасно неприятно да ви подложат на подобно наказание. Нима искате да умрете в страшни мъки?
Шантел рязко се изправи и святкащите й от гняв очи се впиха в дребния турчин.
— Вие сте един проклет негодник, Хаким Бекташ! Защо, по дяволите, не ми разказахте по-рано за вашата отвратителна бастонада?
— Надявах се, че не сте толкова упорита, лала. Жената трябва да бъде мека и покорна. Ако се бяхте примирили с участта си, и за мен щеше да бъде по-леко да ви помагам.
— Можете да ми помогнете по един-единствен начин: като ме махнете от този кораб, преди да е станало много късно.
Хаким бавно заклати глава и по лицето му се изписа тъга.
— Не мога да го сторя. Но ще ви науча на много неща: езика, обичаите на Ориента. Ако ми позволите, бих искал да ви подготвя за новия ви живот. Не е ли по-добре да се научите да ни разбирате, вместо да си останете сляпа и неграмотна?
В продължение на няколко дълги секунди Шантел го гледа право в очите. После посегна към хляба, оставен на таблата, и кимна с глава, макар и едва забележимо. Може да беше своенравна и упорита но тя
