той ще се зарадва да ви види. Искате ли да дойдете с нас утре да го посетите? Ние яздим до долината всяка сутрин.
— Чудесно. Тогава ще се срещнем утре сутринта пред конюшнята. В девет часа?
След като Ханк си отиде, Саманта хвърли сърдит поглед на Жанет.
— Защо, за бога, направи това? Ти дори не го харесваш!
— Но той е очарователен и доста забавен.
— Не трябваше да го каниш да идва с нас! — изсъска Саманта.
— Ако трябва да бъда откровена, ще се чувствам в много по-голяма безопасност, ако някой мъж ни придружава до долината.
— Напълно съм способна да ни защитавам, Жанет — бе възмутеният отговор на Саманта.
— Не би трябвало това задължение да пада върху теб, скъпа. Всъщност, обмислям възможността да остана с Ейдриън, така че няма да се налага да яздя всеки ден.
— Да спиш в палатка? Не ставай смешна, Жанет. Ще се чувстваш ужасно! Без никакви удобства.
— Но ще съм по-спокойна и няма да ме с страх — после добави: — Може би няма да ми се наложи да го правя, ако успея да убедя твоя приятел да ни придружава всеки ден, разбира се, докато възнамерява да стои в този град.
— Ханк Шавез не ми е приятел! — възрази остро Саманта. Можеш сама да отидеш утре с него. Аз не искам да го виждам.
— Не, не, не мога да остана сама с него!
— Нали сама каза, че ще се чувстваш в по-голяма безопасност — напомни й иронично Саманта.
— Но само ако и ти дойдеш. Трябва да дойдеш, Саманта. Ейдриън ще пита за теб, ако не го направиш.
Заради последния аргумент Саманта се съгласи, отношението й към Ханк Шавез бе глупаво. Интересът му към нея със сигурност бе угаснал. Той не се бе опитал да се срещне с нея, откакто пристигнаха в Елизабеттаун. Срещата им тази вечер бе съвсем случайна.
— Е, тогава, предполагам, ще дойда — каза Саманта, като ставаха от масата. — При това — добави тя с дяволита усмивка — може би Ейдриън ще започне да ревнува, като ме види с мистър Шавез.
Жанет тъжно въздъхна. Горката Саманта. Ако само знаеше колко безполезни са усилията й! Жанет се надяваше заради приятелката й Ханк Шавез да е достатъчно настоятелен и очарователен, за да я накара да забрави Ейдриън. Защото, ако Саманта продължаваше да го обича, не я очакваше нищо добро.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Елизабеттаун пулсираше от живот. Още в ранни зори градът започваше напрегната дейност, а шумът и оживлението продължаваха до късно нощем в баровете и игралните домове. Амбициозни предприемачи, нетърпеливи да приберат в джобовете си златото на хилядите златотърсачи, бяха издигнали огромни палатки, в които се играеше комар, а уискито бе в изобилие.
На шестия ден, откакто пристигна в града, Саманта се събуди по-рано от обикновено. Реши, че този ден ще положи по-специални грижи за външността си. Прекара повече време в малката вана, отколкото бе необходимо, и изми два пъти косата си със специалния си сапун, ухаеш на рози, след което я разресва дълго и енергично, докато стана копринено мека и блестяща. Накрая вдигна косите си в красива висока прическа, като остави две къси къдрици на слепоочията си. Когато сложеше елегантната шапка с тясна периферия с шест тъмнозелени панделки, падащи свободно по гърба й, ефектът щеше да бъде поразителен. Шапката се съчетаваше идеално с единия от двата костюма за езда, които бе взела със себе си. Костюмът бе от зелено кадифе, модел от източните щати, много елегантен, удобен за дамско седло. Саманта не харесваше дамския начин на яздене, но трябваше да се примири. На дамите не бе позволено да яздят по обичайния мъжки маниер.
Саманта все още се суетеше пред огледалото, когато дойде Жанет, готова за тръгване. Отидоха в конюшнята и наеха коне; Саманта си избра сивата кобила, която бе яздила и преди. Вече бе свикнала с това животно, което бе кротко и не й създаваше никакви проблеми. Не се стараеше да впечатли Ханк с майсторска езда.
След няколко минути към тях се присъедини Ханк, облечен почти по същия начин, както когато се срещнаха за пръв път — целият в черно, освен синята копринена кърпа около врата и синя раирана риза. Изглеждаше изключително елегантен и дяволски привлекателен. Саманта отвърна на поздрава му с топла усмивка.
Яздеха към долината в мълчание. Когато стигнаха участъка на Ейдриън, Саманта веднага разбра, че той не бе очарован да я види с Ханк. Ейдриън им хвърли сърдит поглед, след което ги пренебрегна изцяло, като продължи да копае в речното корито, и дори на сестра си отговаряше с половин уста.
Саманта се смути и се отдалечи безшумно на известно разстояние. Жанет отиде при брат си и седна наблизо. Ханк се върна при конете. Нямаше намерение да отиде при Саманта. Щеше да я остави да се измъчва още малко. Той можеше да чака. Бяха изминали пет дни, без да се опитва да се срещне с нея. Тя трябваше да разбере, че не можеше да си играе с него. Беше му липсвала много през тези пет дни, които той прекара край игралните маси. В едно нещо Пат бе прав — имаше дяволски късмет с картите. Не просто бе удвоил парите си, а бе направил много повече. Наистина, не притежаваше достатъчно, за да купи земите си, но се чувстваше богат. Никога не бе имал толкова пари. И кой знае, ако Саманта го задържеше по-дълго тук, можеше да продължи да печели, докато събере достатъчно.
Колко време щяха да останат? Нямаше намерение да я ухажва прекалено дълго. Бе търпелив към нея, но това не можеше да продължава вечно. Тук не бе Европа, където дългото ухажване бе нещо съвсем обикновено. Тук бе Запада, където мъж и жена можеха да се срещнат, да се ухажват и да се оженят в един ден. Много хора правеха точно това. Когато напуснат Елизабеттаун, двамата щяха да са вече женени или ще се отправят към Мексико, за да се оженят. И ако тя държеше да получи благословията на баща си, той щеше да се съгласи и на това. За нея бе съгласен на всичко. В определени граници, разбира се.
Ханк не преставаше да се чуди на себе си и на желанието си към тази жена. Бе я пожелал от пръв поглед и знаеше, че трябва да я има. Тя бе дама, така че той не можеше да я притежава, без да се ожени за нея. Следователно бе решил, че ще се ожени. Толкова бе просто! Ханк дори не се замисли за това, че почти не я познава. Не бе толкова важно. Позволи на чувствата си да вземат връх точно както с Анджела. Остави се да го завладее любовта към тази красива жена. Преди да настъпи нощта, щеше да покаже на Саманта, че не е изгубил интерес към нея.
Няколко минути по-късно Саманта се върна при другите.
Тя веднага забеляза, че нищо не се бе променило. Ханк се бе облегнал на едно дърво, захапал дълга сламка между зъбите си, а Жанет бе седнала на едно повалено дърво малко по-настрани от него. Ейдриън се бе преместил по-нагоре по речното корито. Никой не продумваше.
Саманта се усмихна вяло на Ханк, преди да се приближи до Жанет.
— Какво му става на Ейдриън днес? — попита тя, надявайки се Ханк да не я чуе. — И преди се е държал грубо, но днес направо прекали. Отначало си помислих, че ревнува. Но той пренебрегва и теб!
— Мисля, че участъкът не оправдава очакванията му — отвърна Жанет. Намерил е съвсем малко злато.
— Наистина ли мислиш, че това е причината?
— Да. — Жанет изпусна дълбока въздишка.
— Защо не се опиташ да го убедиш да се откаже? Все още може да отвори адвокатска кантора в Денвър.
Жанет само поклати глава.
— Аз разбирам това, ти също, но Ейдриън се поболя от желание да забогатее бързо. Той нима да се откаже, все още не. Познавам брат си.
— Но какво му пречи да се върне с нас в града? Може би утре ще се почувства по-добре.
— Ти се върни. Смятам да остана с Ейдриън тук тази нощ.
— Не ставай смешна!
— Не, говоря напълно сериозно — отвърна Жанет. — Ейдриън работи прекалено много. Не се чувства добре.
