— Той ли ти каза това? — попита Саманта, като в миг недоволството й премина в загриженост.
— Не, но не съм сляпа и сама го виждам. Той е бледен, поти се твърде много. Мисля, че развива треска. Знам, че няма да спре работа, за да отиде при лекар. Самата аз ще с поболея от притеснения, ако не остана да се погрижа за него. По-лесно ще ми е да остана, отколкото да се притеснявам далеч от него.
Саманта хвърли поглед към Ханк и си помисли, че ще трябва да се върне в града сама с него. Неволно потръпна.
— Но, Жанет…
— Не. Сеньор Шавез ще те заведе в града и с него ти ще си в безопасност. Не трябва да се тревожиш за мен.
Саманта захапа долната си устна и се замисли.
— Тогава и аз оставам.
— В малката палатка на Ейдриън едва ли ще се намери място за трима ни — засмя се Жанет, след което отново стана сериозна, кимайки към Ханк. — Не се страхуваш да останеш сама с него, нали?
Саманта изправи гордо гръб.
— Разбира се, че не! — отвърна възмутено тя. — Много добре, тогава ще се видим утре. — Да, до утре.
Самоувереността започна да я напуска, докато колебливо се приближаваше към Ханк.
— Готов ли сте да тръгваме?
— Да. — С едно грациозно движение той се изправи на крака и погледна към Жанет. — Тя няма ли да дойде?
— Не, Жанет казва, че Ейдриън не се чувства добре и настоява да остане тук и да се грижи за него. Надявам се, че нямате нищо против. Ще бъдем само двамата.
Ханк се усмихна, очите му заискриха.
— Как бих могъл да имам нещо против… Сами? — отвърна той тихо.
Искаше му се да се разсмее с глас. Ето че тя отново искаше да го ухажва, да насочва вниманието си към него. Да уреди нещата така, че да бъдат само двамата! Значи не бе толкова сдържана, колкото си мислеше отначало. Значи тя бе не по-малко нетърпелива от него. Тя го желаеше!
Докато се отдалечаваха от участъка на Ейдриън, Ханк бе извън себе си от щастие. Нямаше да я разочарова. Знаеше точно едно място, където можеха да останат сами, необезпокоявани, далеч от всякакви палатки, участъци и човешко присъствие. То се намираше под една отвесна скала, край която бяха минали по-рано. Точно под скалата течеше неголям поток, до който разперваше клони огромно дърво. Никой, застанал на скалата, не би могъл да види какво има под дървото, освен това брегът до дървото бе обрасъл с гъста трева, един малък рай, където би могъл да остане сам със Саманта. Вече бе започнал да я мисли за своя жена.
С всеки изминал момент Саманта ставаше все по-нервна, а мислите й препускаха във всички посоки. Какво имаше предвид той, като я нарече Сами? Възможно ли бе интересът му към нея да се е върнал? Не бе нейна идеята да остане насаме с него. За какво ли си мислеше той? Защо се отнасяше с нея така интимно?
Ах, Жанет, как можа да ми сториш това?
Ханк яздеше пред нея, малко вдясно. Когато стигнаха до скалата, той изведнъж зави наляво, като изведе коня й извън пътеката и го поведе надолу но полегатия склон. Понеже беше обрасъл с пелин, кактуси и дървета, по склона не бе минавал никой друг, Саманта се опита да спре, но Ханк хвана шията на коня й и продължи да язди напред.
— Ханк? Къде отиваме? — попита тя с твърд глас.
Ханк обърна глава към нея и се усмихна.
— Ще се отклоним малко от пътеката. Искам да ти покажа нещо.
Саманта замълча и му позволи да я води. Какво можеше да й направи? Едва ли човек като него, галантен и внимателен, ще й причини нещо лошо. Освен това, в чантичката й бе нейният деринджър, както винаги. В продължение на няколко минути се спускаха надолу покрай скалата и съвсем скоро достигнаха потока. Той бе съвсем плитък и Ханк прекара конете им през него, без да се поколебае. От дясната им страна отвесната скала започна да се издига все по-високо. Скоро достигнаха голямото дърво, което се простираше над потока, докосвайки с клоните си скалата.
Дъбът простря клоните си над тях, като че ли се намираха в огромна палатка. Ханк спря, слезе от коня и вдигна ръце, за да помогне на Саманта да слезе.
Тя се поколеба за момент, а той само се усмихна.
— Ще трябва да позволим на конете да се напият.
Тя сложи ръце на раменете му и му позволи да я свали на земята. Конете веднага се отправиха към потока.
Мястото беше съвсем усамотено. Дърветата, които растяха зад тях, бяха по-високи от Саманта. Пред тях се възправяше скалата. А над тях бе дървото, през гъстите клони на което едва проникнаха слънчевите лъчи.
— Красиво е тук — прошепна Саманта — Това ли искахте да ми покажете?
— Не, скъпа — отвърна й страстно. — Това исках да ти покажа.
Привлече я бързо към себе си и преди Саманта да разбере какво става, впи устни в нейните. В продължение на няколко секунди целувката му бе нежна и проучваща. Само след миг обаче стана по- настоятелна, по-влудяващо чувствена. Той обхвана лицето й в длани, за да не може тя да се отдръпне. Изведнъж някак си краката й се отделиха от земята, Ханк я прихвана през кръста и я положи нежно на земята. Нито за момент устните му не се отделиха от нейните.
Сякаш в тялото й се разливаше течна лава. Отмести чантичката си настрани, за да може по-лесно да го прегърне. Шапката му падна на земята, когато зарови пръсти в гъстата му коса, която бе толкова мека, толкова чувствено галеше пръстите й. Без да осъзнава какво прави, тя притисна устните си към неговите. Отвръщаше страстно на целувката му, задъхвайки се леко. Тялото й изгаряше от непозната страст. Саманта изобщо не забелязваше, че Ханк разкопчава жакета й. Дойде на себе си, когато той започна да прави същото с блузата й. Един вътрешен глас й казваше да го спре. Не беше позволено да я съблича мъж. Но когато Ханк докосна гърдите й, всичко друго вече бе без значение. Ръцете му изпращаха огнени стрелички от страст по цялото й тяло. Ръката му покри едната й гърда и я стисна лекичко.
Саманта изпусна лек стон на изненада и удоволствие, тъй като никога преди не бе изпитвала нищо подобно. Тя изви тяло, стремейки се да се притисне още по-плътно до него, но той нежно я притисна към тревата. Устните му се откъснаха от нейните, като започнаха да изследват и покриват с целувки нежната й шия. Тръпки на удоволствие разтърсиха тялото й. Когато езикът му лекичко докосна малкото връхче на гърдата й, тя инстинктивно изви гръб като дъга, предлагайки му повече, докато устните му покриха нежната плът.
Никога не бе изпитвала подобно удоволствие. Ханк милваше едната й гърда, докато устните му нежно измъчваха другата. Потъваше някъде дълбоко, дълбоко, в море от сладостни усещания.
Устните на Ханк бавно се върнаха върху нейните, като оставяха по пътя си огнена следа. Някъде отдалеч Саманта чу страстния му стон.
— О, Самина, моя скъпа…
Думите му я събудиха от унеса й. Господи, какво му позволяваше да прави с нея? Саманта извърна глава.
— Не, не трябва! — Тя изстена и се опита да го отблъсне от себе си. — Моля те, пусни ме.
Ханк се надигна от нея и я погледна изпитателно. Притисната под тежестта му, тя не можеше дари да помръдне. Очите му горяха мрачно.
— Да те пусна? — Той пое дълбоко дъх. — Не, мисля, че вече е твърде късно за това.
— Не! — извика тя изплашена. — Моля те, Ханк, ти не разбираш, не мога да направя това. Не мога!
Той й се усмихна нежно.
— Изплашена си и това е нормално. Няма да те нараня, Самина. Ще бъда много нежен и внимателен с теб.
— Не! Не, не! Вече стигнахме твърде далеч. Изобщо не трябваше да идваме тук. Изобщо не трябваше да ме целуваш. Аз… аз…
