нея, гневът продължаваше да гори в сивите му очи. Саманта реши, че той няма намерение да го направи, и това правеше всичко да изглежда още по-неприемливо и срамно. Въпреки всичко Саманта остана очарована от силните мускули на широките му гърди. Когато Ханк се надвеси над нея, тя го заудря с юмруци, но той ловко парира всеки удар. Когато тя заби нокти в гърдите му, той загуби търпение и вдигна ръка да я удари.
Саманта ахна, опита се да се извърне настрана и закри лицето си с ръце. Не бе помислила, че той може да я удари. Нищо не можеше да го спре. През целия си живот никога не се бе чувствала талкова безпомощна.
Когато удар не последна, тя се осмели да го погледне Той също я гледаше, а устните му бяха свити ядно в тънка линия.
— Не искам да ти причиня болка. Не се съпротивлявай повече.
Тя издаде глух стон, когато той започна да разкопчана блузата й. Саманта хвана ръцете му и го погледна отчаяно.
— Не мога да ти позволя това — прошепна тя.
Когато я погледна, гневът му малко се смекчи, достатъчно, за да му напомни за чувствата му само преди минута. Да, искаше я. Но не насила. Тя го бе наранила, беше се държала глупаво, но той никога не бе искал да я нарани. Саманта забеляза по израза на лицето му вълнуващите го чувства, видя как изражението му се смекчи и внезапно желанието й към този мъж се върна, заля я като мощна вълна. Ръцете й се протегнаха към него и се сключиха на врата му, когато той се наведе да и целуне.
По вените й отново се разля огнено желание. Устните на Ханк изследваха шията й, като лекичко захапваха нежната кожа. Тя започна да стене и да се извива под него. Не разбра кога дрехите й се озоваха встрани, както и неговите, но това вече изглеждаше съвсем в реда на нещата. Ръцете му я обгърнаха, а тя се надигна да го приеме. Пое мощния му тласък, само за миг почувства лека болка, но страстта отново я заля изцяло, като нарастваше с всяка секунда. В един миг Саманта почувства, че няма да издържи повече на сладкото мъчение, но после сякаш всичко в нея избухна и тя се понесе на крилете на такова огромно удоволствие, за чието съществуване изобщо не бе подозирала.
Изминаха няколко дълги минути, преди Саманта да излезе от унеса си и да осъзнае къде се намира. Ханк лежеше да нея, като дишаше тежко. Без да каже и дума, той се изправи бързо закопча панталоните си и натъпка вътре ризата, бе да си даде труда да закопчае и нея. Саманта само спусна надолу вдигнатата си високо пола, дори не се опита да покрие, гърдите си. Тялото й се отпусна в приятна отмала. От дълго време не се бе чувствала толкова добре. Ханк си сложи колана с револвера и вдигна шапката си. Застана пред нея, лицето му отново бе придобило сериозно изражение.
— Какво има, Ханк? — Саманта почувства как отново обзема гняв. — Очакваш да се разплача ли? Тогава победата ти ще бъде пълна, нали?
Той се обърни рязко и се насочи към коня си. Но преди да го яхне, отново се обърна към нея.
— Ако убедиш твоя Ейдриън да се ожени за теб, той никога няма да разбере, че не си девствена. Не е необходимо да се притесняваш за това.
В очите й отново лумна гняв.
— Проклет да си, разбира се, че ще разбере.
— Не скъпа, защото той никога няма да сподели леглото ти. — Ханк изрече следващите думи с подигравателен тон, тъй като искаше да я нарани. — Ако се омъжиш за Ейдриън Олстън, ще ти е дяволски трудно да го държиш далеч от любовниците си.
— Но за какво говориш? — смая се Саманта.
Ханк се разсмя, качи се на коня, подкара го и спря пред нея. Приведе се напред и й отговори тихо, с преднамерено безразличие.
— Мъжът, когото обичаш, предпочита в леглото си мъже, скъпа.
Саманта бе толкова шокирана от думите му, че започна да крещи, преди напълно да е осъзнала за какво става дума.
— Лъжеш! Копеле! Ненавиждам те! Изчезвай оттук! И гледай да се възползваш възможно най-добре от издръжливостта на коня си!
— Да не би да възнамеряваш да изпратиш хайка след мен. Самина? — засмя се той. — Много пъти съм се измъкнал от хайки и един път повече, за мен няма никакво значение Никога няма да ме хванат.
— Следващия път, когато те срещна, ще те убия. — Саманта кипеше от гняв, въпреки че изрече заканата си с хладен тон. Ханк сви рамене с безразличие.
— Няма да има следващ път, защото няма да се видим повече. Adios, Саманта Блекстоун. — Ханк докосна с върховете на пръстите си периферията на шапката си.
Насочи коня си към потока, като остави Саманта трепереща от ярост. От прическата й не бе останала и следа, косата й се спускаше безразборно и тя я отметна нетърпеливо назад. В този момент я осени една мисъл, Саманта скочи и се огледа за чантичката си.
Ханк спря и хвърли поглед назад. Яд и горчивина продължаваха да го измъчват, това не му позволи да съжали за начина, по който си тръгна, и за жестоката прямота, с която й каза за Ейдриън.
Когато се обърна назад, първото нещо, което видя, бе разкошната коса, която се спускаше по раменете й, после видя как тя вдигна ръка и бавно насочи револвера си към него. За част от секундата в съзнанието му проблесна ярък спомен; Ханк спря коня и се приведе над шията му. Това беше тя! Момичето от Денвър! Същата красива тъмночерненикава коса, отразяваща слънчевите лъчи, револвера в ръката! Несъмнено това бе същото момиче!
Саманта бързо изстреля един след друг двата си патрона Не разбра дали е улучила, защото Ханк вече не се виждаше Ръцете й трепереха от гняв, тя захвърли револвера, като се проклинаше, че не бе взела другия, с шестте патрона. Отпусна се на брега на потока и яростно заудря с юмруци меката земя.
— Бъди трижди проклет, Ханк! Лъжец! Мръсен лъжец! — Саманта се разрида. Не можеше да е истина. Не бе възможно Ейдриън да я е правил на глупачка толкова дълго. Никога нямаше да вярва на Ханк. Никога!
Колко го мразеше! Не за това, че я съблазни, а повече заради лъжите, които изрече. Ще отиде при Ейдриън и ще докаже, че Ханк не е прав. После ще забрави какво се случи през този ден, ще забрави, че изобщо е познавала Ханк Шавез.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Напускайки мястото, където бе изпитала такова унижение, Саманта имаше една утеха — по земята имаше кръв. Дали кръвта беше от осемте дълбоки драскотини на гърдите му, или от рани от куршумите й, тя не можеше каже. Но поне бе сигурна, че в момента той изпитва болка и от това се чувстваше по-добре.
Бе изминало дълго време, докато тя успее да се съвземе и да подреди в ред мислите си, припомняйки си всичко в най-големи подробности. Изми кръвта на Ханк от гърдите си. Имаше кървави петна по блузата й, тъй като той бе кървил много. От този факт Саманта изпита злобно удоволствие. Бе го наранила.
Като си мислеше за това, препусна към участъка на Ейдриън. Отново бе заредила своя деринджър, тъй кат винаги носеше резервни патрони в чантичката си. Бе подготвена за всяка опасност, която можеше да се изпречи на пътя й. Но по пътя не се случи нищо и тя без произшествия пристигна при Ейдриън и Жанет.
Саманта отново бе вдигнала високо косата си и бе сложила шапката си, дрехите й бяха съвсем леко измачкан и влажни, затова се надяваше, че изглежда както винаги. Не съзнаваше, че очите й блестяха гневно със смарагдов блясък. Но Жанет веднага забеляза това, както и други неща.
— Господи! Какво е станало устните ти? И шията! — ахна Жанет, когато Саманта слезе от коня и се приближи към нея.
— За какво говориш? — Саманта се закова на място.
— От устата до шията имаш кървави петна! И… — тя обиколи приятелката си. — И на врата ти има кръв, и в косата ти! Какво се е случило?
— Кръвта не е от мен, така че това няма значение! — отряза я Саманта и се отправи към палатката на Ейдриън, близо до която винаги имаше съд с вода.
Жанет я последва, лицето й беше загрижено. Гледа как Саманта енергично измиваше кръвта от лицето си.
