— Тогава кръвта е от него?
— Да.
И двете знаеха за кого става дума.
— Какво си направила с него?
Саманта вдигна рязко глава и впи яростен поглед дребната блондинка.
— Какво съм направила?! — Тонът й бе презрителен и рязък — Защо не ме попиташ какво ми направи той? Искам да знам как можа да ме оставиш сама с това копеле?
— Саманта!
— Какво Саманта! — изфуча тя. — Знаеше колко неуместно бе да ме оставяш сама с него и въпреки това настоя да останеш тук. Каза, че Ейдриън бил болен. За него ще е на добре наистина да е болен, Жанет. — Изражението й бе мрачно и заплашително и не предрешаваше нищо добро. — Къде е той?
— Не много далеч оттук — отвърна изплашена Жанет. — Замина малко по-нагоре по речното корито.
— Ейдриън! — извика високо Саманта. — Ейдриън! Ела тук!
— Саманта, моля те! Кажи ми какво се с случило!
Саманта се обърна към приятелката си с подозрително присвити очи.
— Започвам да се чудя дали ти не си замислила предварително всичко.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти беше тази, която покани Ханк да дойде с нас днес, а знам много добре, че ти дори не го харесваш. След това ти уреди нещата така, че да остана сама с него. Нарочно ли го направи? Надявала си се, че той ще ме накара да забравя брат ти, така ли?
Жанет пребледня и тъкмо щеше да започне с някакво извинение, когато се появи Ейдриън.
— За какво е цялото това викане? Саманта, защо се върна?
— За да се срещна с теб. Ейдриън. — Саманта успя да придаде на думите си неочаквана за брата и сестрата студенина.
Улови се, че гледа на него по друг начин. Обвинението на Ханк отново прозвуча в мислите й.
— Какво има? — понита предпазливо Ейдриън. Лошото й настроение го караше да се държи настрани от нея.
— Държиш се много предпазливо с мен, Ейдриън — отвърна Саманта с измамно мек глас. — Защо намираш присъствието ми толкова обезпокоително?
— Не е така — отрече той, но въпреки това отстъпи крачка назад — Какво си си наумила, Саманта? — настоя той.
— Нищо, което да не може да се изясни с малко откровеност. — Тя спокойно хвана ръката му и го придърпа към себе си. — Целуни ме, Ейдриън.
Той отскочи назад, като рязко издърпа ръката си от нейната.
— Какво ти става? — смая се той.
— Нищо — отвърна безизразно тя. — Но ако не ме целунеш точно сега, Ейдриън, ще си помисля, че ти има нещо.
Той погледна безпомощно към Жанет. В този момент Саманта улови с две ръце главата му и приближи лицето му към своето. Сама трябваше да го целуне. Целувката беше истински провал. Ейдриън бе отвратен. Ръцете му висяха безпомощно отстрани, той дори не направи опит да я прегърне. Устните му бяха леденостудени. В него нямаше абсолютно никакво чувство.
Саманта бавно го пусна и той отстъпи крачка назад, като триеше устните си с опакото на ръката си. Не бе изненадана.
Вече изобщо не мислеше за него. В този момент си мислеше единствено за времето, което бе пропиляла да го желае и да го обича.
— Копеле! — изсъска тя.
— Саманта… — започна Жанет и Саманта се обърна рязко към нея.
— Предателка! Ако само ми бе казала! Миналата вечер ти казах, че го обичам, а може да си се досещала и преди. Защо не ми каза?
— Скъпа, това не е… това не е нещо, което може да признаем открито — отвърна безпомощно Жанет.
— Но можеше да кажеш само на мен! Ти знаеше за чувствата ми. — Очите й се напълниха със сълзи и тя не можеше да спре. — Щеше да ме нарани много, но поне щях да запазя честта си. Сега е вече късно, защото ти ме излъга вместо да ми кажеш, се опита да си играеш на сватовница. Сервира ме на оня дявол като на тепсия, Жанет!
— Саманта, толкова съжалявам — отвърна искрено Жанет — Не можех да знам, че Ханк Шавез ще се възползва от теб. Трябва да ми повярваш!
— Какви са тия приказки за Ханк? — намеси се накрая Ейдриън. — Какво си му сторила?
Саманта изведнъж избухна в истеричен смях.
— О, боже, напълно в твой стил е да мислиш, че аз съм насилникът.
Ейдриън й обърна гръб и се отдалечи с бързи крачки. В този момент Саманта не знаеше кой от двамата мъже мразеше повече.
— Саманта… — започна отново Жанет.
— Не! — сряза я Саманта и се отправи към коня си Следващите й думи бяха като удар в лицето на Жанет. — Каквото и да кажеш, вече не можеш да ми помогнеш, Жанет. Връщам се в града и искрено се надявам да не видя нито теб, нито брат ти, преди да си тръгна.
После Саманта се отдалечи в галон, вътрешно изгаряше гняв и горчивина. Когато пристигна в града, веднага се премести в най-хубавия хотел, който Елизабеттаун можеш да предложи.
Останалата част от деня прекара, размишлявайки. Как можеше да направи с Ханк Шавез? Осъзна бързо, че го мрази повече от Ейдриън. Не можеше да остави Ханк да с измъкне. Да я прелъсти, а после да й се подиграна. Тя наистина го бе обидила, но той нямаше никакво право да я наранява по този начин.
Не се измъчваше и ядосваше толкова заради изгубената си девственост. Това бе неговото отмъщение, беше съвсем заслужено, пък и всичко бе приключило. Ханк бе мислил, че тя го заслужава, защото го бе наранила, за това дори би могла да му прости. Тя знаеше какво значи да ти причинят болка. Но въпреки че й се искаше това да не се бе случвало, макар засрамена, си признаваше, че бе изпитала удоволствие, когато се люби с него.
Но подигравките на Ханк, когато си бе тръгнал, я караха да се изчервява от срам. Той знаеше каква глупачка е била през цялото това време и само от мисълта за това й призляваше. Ханк знаеше, че тя никога няма да има любовта на мъжа, когото обича.
Беше обичала! Сега Саманта изпитваше само жал към Ейдриън. Беше отвратена от себе си. Как можеше да бъде толкова глупава! Винаги се бе подценявала, тъй като винаги си мислеше, че Ейдриън не я забелязва по нейна вина.
Всичко това сега я измъчваше и ядосваше. Затова искаше толкова отчаяно да си разчисти сметките с Ханк. Само че не знаеше как. Нямаше абсолютно никаква представа как се проследява човек. Можеше да наеме някого да свърши тази работа, но не знаеше как да намери такъв човек.
Нищо не можеше да направи, освен да се надява, че един ден пътищата им отново ще се пресекат. Имаше начин тази надежда да стане напълно реална — трябваше да обяви награда за него. „ТЪРСИ СЕ ЖИВ“ А тя го искаше жив, защото искаше да види как ще го бичуват, тъй като не бе нищо друго, освен един жалък негодник!
Но за да обяви, че се издирва и че е определена награда за залавянето му, трябваше да има причина. И най-удачната от тях бе ОБИР. Ако го хванеха, щяха да го държат затворен, докато тя дойдеше да го идентифицира. Тогава тя щеше да ги накара да го пуснат и щеше да поеме закона в собствените си ръце. Освен това няколко от вакуеросите на баща й щяха да и помагат.
Мислейки си за своето отмъщение, Саманта се почувства по-добре. Вече имаше план, първото нещо, което щеше да направи рано сутринта на другия ден. Затова може би заспа лесно… И сънува Ханк Шавез.
Четири дни по-късно Саманта и ескортът й от шестима души напуснаха Елизабеттаун в облак прах. Саманта изглеждаше твърде помпозно с широкополата си кафява шапка, нахлупена над високо вдигнатата й
