— Нищо, Сами — отвърна Хамилтън меко. — Знаеш, че Мария обича да преувеличава.
— Но как могат да изчезнат пилетата — освен ако не са откраднати. А нашите работници не биха го направили. Тогава знаеш ли кой е?
Той само поклати глава и отвърна уклончиво.
— Разбира се, имам известни подозрения. Но не е нещо, заради което трябва да се тревожиш. Всеки ден очаквам Хорхе да се върне в ранчото с цяла касетка с пилета, така че в крайна сметка ще имаш своето печено пиле. Защо не отидеш да си починеш преди вечеря? Сигурно си изморена. Можем да поговорим по- късно.
Саманта се усмихна. Беше толкова щастлива, че си е у дома, че скоро забрави за липсващите пилета.
— Не от сън имам нужда, татко, а от хубава баня. Толкова време трябваше да се къпя в малки неудобни вани, че от месеци си мечтая за огромната вана, която ми купи.
— Хубаво е да зная, че един от подаръците ми се оценява толкова много — засмя се той.
Саманта също се засмя.
— Точно този подарък оценявам толкова високо, че нямам търпение да се пъхна в него. Ще се видим по-късно, татко…
Тя го целуна по бузата.
— Толкова е хубаво, че съм си отново вкъщи.
Стаята й, с висок таван и бели варосана стени, я зарадва, както винаги. Изглеждаше по същия начин, както я бе оставила — просторна, чиста, и оскъдно мебелирана. Дрехите, който висяха в гардероба й, щяха да й станат, ако отпуснеше малко шевовете. От изток си бе донесла много нови дрехи, така че щеше да махне старите, освен костюмите си за езда.
Тясното легло все още бе покрито със старото карирано одеяло, което тя толкова много харесваше. Вместо тоалетна масичка имаше един съвсем обикновен дъбов скрин. На масичката до леглото й не се виждаха никакви дамски украшения. Нищо в стаята не говореше, че принадлежи на млада девойка, защото Саманта бе палаво момиче, което ненавиждаше безполезните дамски дрънкулки.
Саманта реши, че е време да сложи тоалетна масичка в стаята и може би дантелени завеси на прозорците, както и огромно огледало, в което да се оглежда в цял ръст, и дори покривки за масичките. Саманта не се бе променила чак толкова много, но вече нямаше нищо против да бъде дама. Бурната й реакция срещу нерадостното детство, прекарано с прекалено строга баба, не можеше да продължава вечно. Но и никога нямаше да се откаже от свободата си.
Вечерята бе много приятна. Мария бе надминала себе си. Имаше ориз по испански с дебела пържола и чушки, и вкусен боб, изпържен в мазнината от бекона. Саманта яде толкова много, че имаше чувството, че ще се пръсне. Толкова й бе липсвала мексиканската кухня на Мария, че веднага реши, ако някога отново тръгне на път, непременно да вземе Мария със себе си.
След вечеря се оттеглиха в просторната всекидневна и Саманта настоя Мария да дойде с тях. За Саманта възрастната жена бе част от собственото й семейство, въпреки че Мария имаше собствени деца и съпруг — Мануел.
Саманта разказа накратко за училището, тъй като постоянно бе пращала подробни писма за живота си там. Мария и баща й се интересуваха повече от пътуването й към къщи и от Олстънови. Но тя не можеше да говори спокойно за това и по тази причина спомена само общи неща за Жанет и Ейдриън. Баща й й зададе много въпроси за брата и сестрата Олстън, но Саманта нито веднъж не даде да се разбере, че чувствата й към Ейдриън се бяха задълбочили, или че тези чувства бяха жестоко наранени. Говореше за Елизабеттаун с отвращение, но Хамилтън си обясни това е примитивната атмосфера на един бързо развиващ се град.
Саманта изобщо не спомена за красивия, облечен в черно, непознат. Никога нямаше да говори за него, или за своя позор, не и докато той не бъде открит и не й се наложеше да обясни защо именно тя трябва да го идентифицира.
След това бе неин ред да задава въпроси за това как вървят нещата вкъщи. Един от вакуеросите се бе оженил, на други им се бяха родили деца, общо четири. Една от медните мини бе затворена, тъй като в нея бяха станали твърде много нещастни случаи. Напоследък липсвали няколко глави добитък, нищо сериозно, това бе станало само защото ранчото бе останало с по-малко работна ръка, тъй като част от вакуеросите бяха отишли да доведат Саманта. Бяха построени някои сгради, на други бяха извършени поправки, все незначителни неща. Баща й смени темата.
— Синът на дон Игнасио често ни посещава и постоянно нита за теб, Сами.
— Рамон?
— Да, той стана хубаво момче.
— Искаш да кажеш мъж, татко — отбеляза Саманта. — Рамон е с няколко години по-голям от мен.
Хамилтън сви рамене.
— Наблюдавах го как расте, Сами. Също както и теб. Ти все още си моето малко момиче. Трудно ми е да те възприема като жена.
— Е, и аз все още се чувствам като твоето малко момиченце. Така че, предполагам, понякога можем да забравим, че вече съм пораснала.
— Съгласен съм. — Той се разсмя. — Но, както вече казах, Рамон Баройа се е превърнал в хубаво… хубав мъж и си мисля, че ще останеш изненадана от промяната в него. Откакто тръгна оттук, Сами, той сигурно е пораснал с повече от шест инча.
— А как е семейството му?
— Добре е.
Мария недоволно изсумтя.
— Дори много добре, като се има предвид, че те нямат никакви неприятности, докато ние…
Хамилтън доста високо прочисти гърлото си, като по този начин не й позволи да довърши.
— Бих искал малко бренди, Мария.
— За какви неприятности става дума? — Саманта се обърна към Мария.
— Няма нищо — бързо отвърна баща й. — Няколко скитници откраднали от добитъка. Такива неща са се случвали и преди.
Саманта забеляза как Мария недоволно поклати глава, като отиваше да изпълни поръчката на баща й. Какво ставаше тук? Пилетата, мината, липсващият добитък, умрели животни от най-добра порода и въпреки всичко баща й само свиваше рамене с безразличие. Но дали беше точно така? Наистина ли ситуацията не беше толкова тревожна, или той не искаше да я тревожи?
— По всяка вероятност Рамон утре отново ще дойде — каза Хамилтън, после се засмя. — Напоследък идва всеки ден. Предполагам, че ми няма достатъчно доверие, че ще му изпратя съобщение, когато си дойдеш.
— Защо е толкова нетърпелив да ме види?
— Е, ти му липсваш. Освен това още не се е оженил.
— Звучи така, като че се опитваш да ме омъжиш, татко. Саманта се усмихна дяволито… — Предполагам, че не би имал нищо против, ако се омъжа за Рамон.
— Мисля, че от него ще излезе добър съпруг, Но не се ядосвай, Сам — добави той. — Нямам намерение да ти посочва за кого да се омъжиш. Очаквам от теб да следваш сърцето си.
— Бракът е последното нещо, за което си мисля сега — отвърна Саманта. В гласа й се долавяше лека горчивина, но не достатъчна, за да я усети баща й.
— Щастлив съм да чуя тези думи. Сами — продължи баща й. — В края на краищата, ти се върна вкъщи при мен. Не би искал да те загубя толкова скоро, скъпа.
— Не ме наричай така!
Хамилтън вдигна изненадано поглед към нея, смаян резкия й тон.
— Какво?
— Казах да не ме наричаш така! — отвърна грубо тя, след това изпусна дълбока въздишка. — О, съжалявам, татко. Не знам какво ми става.
Беше смаяна, шокирана от самата себе си. Колко ли грубо звучаха думите й? Позволяваше на Ханк Шавез да развали щастливото й завръщане у дома. Баща й нямаше да разбере защо тя не иска да чува повече милото обръщение, а и не можеше да му обясни. Той щеше да бъде съкрушен, ако узнаеше какво й
