— ТИ ми позволи да те целуна. Позволи ми да направя много повече. Ако не с трябвало да те целувам, и ти не трябваше да го правиш.
— Знам — отвърна отчаяно тя. — Съжалявам. Не исках да направя това. Не можех да мисля. Досега никой не ме е целувал така, никога не съм се чувствала по този начин. О, но ти не би разбрал.
— Напротив, разбирам много добре — отвърна й меко Ханк, а гласът му бе като нежна милувка. — Отдаде се на страстта си, също както и аз.
— Но аз не мога да ти позволя да ме целуваш повече и… и да правиш други неща с мен. — Лицето й се покри с ярка червенина. Господи, дори не се бе покрила още. Бързо закопча блузата си, но погледът му продължи да я изгаря и това я смути още повече. — Не трябва да правиш това, Ханк. Не разбираш ли? Не е редно.
— Редно е. Не виждам нищо грешно за нас двамата.
— Но за мен нещата не стоят по този начин — настоя тя. — Никога не съм правила подобно нещо.
Той въздъхна измъчено и се изправи, като се обърна с гръб към нея, за да може тя на спокойствие да оправи дрехите си.
— Добре — каза той, все още с гръб към нея. — Ще почакам.
Нещо в тона му накара Саманта рязко да вдигне глава. Изпита такова огромно облекчение, че той разбра и не бе ядосан. Саманта оправи дрехите си, погледна го изненадано и се намръщи:
— Да почакаш?
Той погледна през рамо. Когато видя, че е оправила дрехите си, Ханк се обърна с лице към нея. Внезапно й се усмихна и поклати глава.
— Нима не разбираш, Самина, какво изпитвам към теб?
— Наистина не разбирам. — В гласа й прозвуча тревога. — Цели пет дни никъде не те срещнах.
— Сама си си виновна. Ти пожела да ме поразиграеш малко, нали?
— Но за какво говориш? Мислех, че вече си заминал.
Той отново поклати глава.
— Не. Знаеше, че нямаше да си тръгна без теб.
Саманта пое дълбоко дъх. Но за какво си мислеше той?
— Ханк, аз…
— Ти искаше всичко да стане по правилата, предполагам. Добре, ще ти кажа, че от самото начало знаех, че ще бъдеш моя. Сега те моля съвсем официално да дойдеш с мен в Мексико и да…
— Почакай! — извика Саманта, като скочи рязко на крака. — О, господи, Ханк, но това е ужасно!
В миг усмивката му се стопи.
— Искаш да ми обясниш нещо ли?
— Аз те харесвам, Ханк, наистина те харесвам. Харесва ми всяка минута от пътуването с теб. Но това пътуване свърши.
— Какво искаш да кажеш?
Та неволно се сви, тъй като гласът му я шибна като камшик.
— Нещата между нас можеше да са по-различни, защото ти си много привлекателен мъж. Ханк. Но аз обичам друг и възнамерявам да се омъжа за него.
Очите на Ханк се присвиха в тесни цепки.
— Но когато годеникът ти не е с теб, флиртуваш много добре с други мъже, малката. Къде е той?
Саманта видимо се смути.
— Той е тук, разбира се. Мислех, че разбра, когато ти казах, че ние с Ейдриън сме повече от приятели.
— Ейдриън! — Ханк впи недоумяващ поглед в нея. — Сега вече ми се подиграваш!
— Не се подигравам. Обичам Ейдриън. Обичам го повече от две години.
— Но това е смешно, малко глупаче — отвърна той, вече по-меко. — Всъщност това е невъзможно.
Очите й блеснаха гневно.
— Как смееш! Аз го обичам!
Тялото му се стегна. Та тя наистина имаше предвид точно това, което казваше. Тя наистина обичаше този мъж, който никога нямаше да отвърне на любовта й. Но тогава защо се бе държала с него по начин, който го обърка и го накара да повярва, че тя също изпитна чувства към него?
— Мисля, че ти имаше намерение да ме използваш — заяви той с мрачен глас. — Когато пътувахме, ти насочи цялото си внимание към мен, като пренебрегна Ейдриън изцяло. Защо?
Саманта забеляза как лицето му се изкриви от гняв, което я изплаши не на шега.
— Нямах намерение да те заблуждавам, Ханк. Аз… надявах се, че Ейдриън ще ревнува. Но веднага щом забелязах, че проявяваш все по-голям интерес към мен, ти казах за Ейдриън. Не исках да те лъжа. Казах ти, че с Ейдриън сме повече от приятели.
— Знам много добре какво представлява той — изсъска яростно Ханк. — Не повярвах, че ще си толкова глупава, за да го обикнеш.
— Защо не? — настоя тя. — Защо говориш за него по този начин?
— Мислиш ли, че той някога ще отвърне на любовта ти? Ти си глупачка, скъпа. Но и аз съм не по-малко глупак. Направих още една ужасна грешка в живота си.
Той изрече тези думи с такава горчивина, че й стана неудобно да го попита какво иска да каже. Но трябваше да го накара по някакъв начин да спре да говори за Ейдриън по този обиден начин. Затова настоя за отговор:
— Каква грешка?
Очите му студено се впиха в нея.
— Глупак съм, защото отдадох чувствата си на жена, която обича друг мъж. Поне Анджела бе откровена от самото начало. Знаех, че обича друг, но въпреки всичко я желаех. Ти дори и това не направи.
Прониза я остра болка.
— Никога не съм си мислила, че ще поискаш да се ожениш за мен. Как бих могла да отгатна такова нещо?
Гордостта на Ханк бе жестоко наранена. С удоволствие би я удушил, защото го бе използвала по такъв начин. Никога нямаше да признае, че бе искал да се ожени за нея.
— Извънредно много се ласкаеш. — Той се нахвърли върху нея с груби думи. — Да се оженя за теб? Не това имах предвид.
— Но нали ме помоли да дойда с теб в Мексико?
— Да, направих го и това бе грешка. Но да се оженя за теб? Сега ти правиш грешка.
Ханк се изсмя презрително. Очите му отново се присвиха и Саманта видя в тях нещо, което я изплаши, и което предизвика студени тръпки по гърба й. Веселият очарователен мъж, с когото се чувстваше в такава безопасност, бе изчезнал, за да се появи на негово място този навъсен, заплашителен непознат, който я ужасяваше.
Ханк продължи с наситен от презрение глас:
— Нямах никакво намерение да се оженя за теб. Щях да направя своя любовница и да се отнасям добре с теб. Но една лейди не си играе с един мъж така, както ти направи мен. Така че, щом не си лейди, няма нужда да се отнасям теб като с такава.
— Какво искаш да кажеш? — В нея постепенно започна се надига гняв.
Усмивката му бе язвителна и саркастична.
— Загубих желание да те взема с мен, но желанието да те притежавам не ме е напуснало. Трябва да се освободя от страстта си към теб, и то по единствения начин, който ми е известен.
Ханк откопча казана с револвера и кобура и го остави да падне на земята. След това пръстите му се насочиха към токата на панталоните му Очите на Саманта се разшириха, когато разбра за какво става дума. Спусна се бързо да вземе чантичката си, но той я изпревари и я прати надалеч, така че Саманта не можеше да я достигне. Тя се опита да изтича да я вземе, тъй като в чантичката се намираше единственото нещо, което можеше да й помогне. Но Ханк я хвана за ръката и я повали отново, като се отпусна между краката й, притискайки я към земята.
Коленичи между краката й, а изражението му бе толкова сериозно и заплашително, че Саманта просто го гледаше уплашено, без да смее да промълви и дума. После той разкопча ризата си и погледна надолу към
