Лоренцо го направи, но Саманта упорито мълчеше, като само поклати глава, отказвайки да потвърди думите на Ханк.
— Тя лъже! — заяви мрачно Ханк, като свъси вежди, а изражението му беше като на буреносен облак. — Както излъга и мен, като ми обеща, че ще остане тук. Както преди излъга за много други неща.
Саманта се вцепени. Вече съжаляваше, че се бе опитала да настрои Лоренцо срещу Ханк, като отрече истината. Бе успяла само да влоши нещата още повече.
— Пабло, сложи да се сгрее вода! — казваше Ханк. — Сеньоритата се нуждае от баня.
Ханк подаде юздите на Ел Рей на Иниго, като удостои останалите само с поглед. Но Лоренцо не се задоволи с това.
— Не сме свършили, Руфино! — обърна се той към Ханк, а в тона му имаше горчивина.
— Напротив, свършихме. — Когато Ханк на свой ред обърна към приятеля си, цялата му поза излъчваше предупреждение. — Няма да позволя да ме разпитват за нея. Ако не ти харесва как се отнасям с нея, можеш да си тръгнеш още сега.
— Остани нещата така, Лоренцо — прошепна едва чуто Саманта. — Моля те.
— Но, сеньорита…
— Не, той е прав. Излъгах. Той… наистина ми предложи да яздя при него, но аз отказах.
Лоренцо отпусна рамене, съкрушен.
— Ще извикам Нита да се погрижи за нея.
— Не.
Сега какво, зачуди се Саманта, по-нещастна от всякога.
— Но тя ще има нужда от помощ, за да се изкъпе, и мехлем за драскотините — настоя Лоренцо.
— Аз ще се погрижа за нея — отвърна студено Ханк, като обърна гръб на Лоренцо.
— Не можеш! — започна да протестира Лоренцо, у когото отново започна да се надига гняв. — Трябва да й помогне жена. Ти не можеш…
— Достатъчно! — Ханк го прекъсна остро, като се обърна отново с лице към него, а сините му очи изпускаха сребърни мълнии от едва потиснат гняв. — Колко пъти ще ти казвам, че познавам добре тази жена. Няма да видя нищо, което не съм виждал и преди. Разбираш ли, Лоренцо?
Лицето на Лоренцо придоби смутено изражение, което накара Саманта да се изчерви от срам. Той наистина разбра. Никой не трябваше да узнава затова — никога. Но ето че сега Лоренцо знаеше и вероятно си мислеше най-лошото за нея.
— Кажи му защо ме познаваш толкова добре! — изкрещя вбесена Саманта, отчаяно проклинайки слабостта си, като много й се искаше да зашлеви Ханк през лицето.
— Ти му кажи, скъпа — отвърна Ханк с измамно спокоен тон. — Но ще трябва да му кажеш и за преди, и след случката.
Саманта бе съкрушена. Можеше само да гледа с омраза, проклинайки го с поглед. Знаеше много добре за какво намекваше той. Как можеше да го обвини, че я е изнасилил, след като му бе позволила да я гали до забрава? А колкото до Ханк, той бе платил за всичко, когато тя по-късно стреля по него. Нещата се бяха развили по начин, който изобщо не можеше да я представи като невинна жертва.
— Изобщо не разбирам какво е станало между вас двамата — пророни смутено Лоренцо, като наруши напрегнатата тишина.
— Не е твоя работа, Лоренцо — отвърна остро Саманта. С отчаяно усилие тя се опита да се изправи на крака. Успя да го направи, като се олюляваше, а Ханк и Лоренцо се втурнаха към нея да й помогнат.
— Не ме докосвайте! — изкрещя тя. Хвана се за парапета и бавно изкачи стълбите към верандата. Когато Ханк застана зад нея и й предложи помощта си, тя изобщо не му бе благодарна за това.
— Животно! — изсъска Саманта. — Нямам нужда от твоята помощ!
— Въпреки това ще я получиш — отвърна меко той, като я взе на ръце и я внесе в къщата.
Саманта завинаги щеше да запомни тази нощ. Беше принудена да приеме нежното внимание, с което я обгради Ханк. Цялото тяло я болеше и беше твърде уморена, за да се бори с него. Той я изкъпа, като първо я съблече изцяло и я отнесе до ваната. Накара я да стои в топлата вода, както й се стори, с часове, след това я отнесе на леглото и избърса и подсуши цялото й тяло, което му отне прекалено много време.
— Остави това на мен, ръцете не ме болят — започна да протестира тя.
Но ръцете наистина я боляха, а и не можеше да го спре. Но докато се грижеше за нея, лицето му бе придобило неразгадаем израз. Саманта не можеше да разбере за какво си мисли той в този момент, а бе твърде изтощена да се замисли дали му въздейства така, както бе слаба, безпомощна и унижена. Ханк бе много внимателен, когато нанасяше мехлем по гърдите и ръцете й, но по израза на лицето му можеше да се съди, че все едно се грижеше за непознат. Които ръцете му се плъзнаха надолу по голите й бедра, за да масажират мускулите й, тя изстена, но не от интимния жест, а от болката, Която й причиниха пръстите му. Когато той свърши, Саманта отвори очи, въпреки неудобството, което изпитваше. Той я гледаше със странен израз в очите, и изражението му вече не бе затворено и неразгадаемо. Саманта разпозна лумналия огън в сивите му очи, а това, което видя, не беше гняв. Погледът му бавно се плъзна по красивото й тяло. Ханк явно се колебаеше дали да се поддаде на желанието си. После взе сгънатото одеяло от леглото и я покри внимателно с него.
— Наспи се добре, малката — каза нежно той на испански. Испанските думи още звучаха в ушите й, след като затвори вратата след себе си, оставяйки я в тъмнина. Защо го правеше толкова често? Той не знаеше, че тя разбира испански. Дали целта му бе тя да се чуди какво й говори? И защо не можеше просто да напусне това място и да забрави този мъж?
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
— Защо никога не носиш револвер, когато влизаш в стаята, Ханк?
Саманта седеше на леглото, облегнала гръб на стената, подвила крака под широката си селска пола. Целия вчерашен ден бе прекарала в леглото, въпреки че не бе необходимо.
Краката не я боляха толкова, колкото бе очаквала. Може горещата вода бе помогнала. Или умелият масаж на Ханк. Но бе останала в леглото, принуждавайки го да се грижи нея. Този ден се чувстваше добре, но бе в лошо настроение. Не бе простила на Ханк.
— Да не би да се страхуваш, че ще се опитам да ти отнема? — подразни го тя, тъй като той не отговори.
Ханк остави подноса с храната на сандъка и скръсти пред гърдите си. Носеше удобна риза и панталони, тъмна риза, разкопчана наполовина, разкривайки бронзовите гърди. Саманта потърси с поглед следите от драскотините, които му бе направила, но за нейно горчиво разочарование не откри нищо.
— Защо да нося револвера си тук? От какво трябва страхувам?
— Винаги извърташ въпроса — отвърна тя, ядосана. — Нима не можеш да отговориш ясно на един обикновен въпрос?
— Но аз винаги отговарям на въпросите ти — когато попиташ учтиво.
— Добре! Кажи ми колко време смяташ да ме държиш тук? Изминаха две седмици, откакто ме доведе в забравено от бога място.
— Седмица и половина.
— Но това са почти две седмици! И не си играй, а просто ми отговори.
— Не ти ли харесва тук, Сам?
Саманта забеляза усмивката, която се плъзна по устните му.
— Не съм в настроение за шеги, Ханк Шавез.
Той сви рамене.
— Не мога да ти отговоря. Трябва да чакаш… както и аз.
Саманта се намръщи.
— Но нали отиде при баща ми да разбереш дали следва указанията ти? Нищо ли не откри?
— Открих много интересни неща, едно от които е, че баща си мисли, че може да ме прави на глупак.
— Какво искаш да кажеш? — Саманта скочи от леглото. — Не си ли тръгва от Мексико, както бе
