— Може би ми харесва да те гледам. Сам.
— Лъжец! — изсъска тя.
Очите му й се смееха, блестейки дяволито.
— Значи не мислиш, че си заслужава да те гледат, така ли?
— Мразиш ме не по-малко, отколкото те мразя аз — гневеше се Саманта. — И ако аз не мога да те понасям, значи това отнася в същата степен и за теб. Така че спри да си играеш с мен. Няма да ти позволя!
— Справедливостта изисква понякога и аз да си играя игрички, Сам. Не е ли така?
— Не, проклет да си, не! — изкрещя тя. — Ти вече си отмъсти — Саманта понижи глас до едва доловим шепот, за да не я да я чуе Диего. — Насила си взе от мен онова, което аз никога нямаше да ти дам. Беше като разгонено диво животно!
Ханк я хвана за раменете и я приближи към себе си, тон му бе нисък и заплашителен.
— Не беше точно така. Ти се държа по този начин, налице са и белезите, за да го докажа. Може би ще трябва да припомня какво се случи в действителност.
— Само се опитай и ще се сдобиеш с нови белези! — изкрещя тя, но в гласа и се долавяше паника.
Той се засмя и я пусна.
— Не мисля така. Следващия път ще те накарам ла мъркаш като доволна котка.
— Но котката има и нокти, Ханк! Сега изчезвай Заплахите ти ми омръзнаха до смърт.
Саманта захлопна вратата пред лицето му, след това и очакваше да чуе как ключът се завърта в ключалката. Но това не стана. Чу отдалечаващите се стъпки и смеха му. Скоро двамата мъже продължиха разговора си. Саманта зачака като крачеше нервно напред-назад. Нямаше да може да заспи, докато вратата стоеше отключена. Нямаше доверие на Ханк, че ще я остави на мира, а освен това нямаше намерение да му позволи да я завари полуоблечена в леглото.
Минаха часове. Саманта долавяше тихия разговор, прекъсван от време на време от силен смях и шумно стоварена върху масата бутилка. Дали вече не бяха пияни? Кръвта се смръзна в жилите й. Как щеше да се държи Ханк, ако беше пиян? Щеше ли да забрави, че я мрази? Или ще дойде тук и… Не!
Саманта седна на леглото, след това бързо стана отново на крака. Огледа се за някакво оръжие, макар вече да знаеше, че в малката стая няма нищо подходящо, освен свещника, Но и той не беше достатъчно тежък, за да причини сериозна рана. Свещта вече догаряше и от това Саманта разбра, че бе станало много късно. Спря се до вратата, опитвайки се да долови какво говореха, но гласовете бяха приглушени и неясни. Сигурно наближаваше полунощ. Нямаше ли накрая да си легнат?
Точно в този момент Саманта чу как вратата на другата стая се затвори, и стреснато направи крачка назад. Дали Диего най-после си беше отишъл?
Тя притича бързо до леглото и духна свещта, след това тихо се мушна под завивките, като внимаваше да не се разбере, че с все още облечена. Ако Ханк отвореше вратата, щеше да си помисли, че е заспала. Господи, не му позволявай да отвори тази врата!
Напълно вцепенена от напрежение, Саманта чакаше, надявайки се да чуе познатото изщракване на ключа в ключалката. Но от другата стая не долиташе нито звук и тя започна да се чуди дали Ханк не е паднал под масата, потънал и пиянски сън. Изведнъж я осени една мисъл. Ако той действително спеше дълбоко, тя лесно можеше да се измъкне покрай него. Можеше да избяга!
Саманта рязко отхвърли завивките и се втурна към вратата. Отвори я много бавно, като не смееше дори да диша. Сърцето й замря. Ханк все още стоеше на масата, с гръб към външната врата. Пред него стояха две празни бутилки, но той не изглеждаше пиян. Свещите на масата бяха изгорели. Само дърветата, които горяха в камината, осветяваха стаята с приглушена светлина.
— На някое определено място ли отиваш?
Саманта подскочи от изненада.
— Ела и седни при мен, скъпа — продължи Ханк с тих глас. — Чаках те.
Гласът му изобщо не бе глас на пиян човек и Саманта обърна колебливо към него.
— Какво искаш да кажеш с това, че си ме чакал? Какво кара да мислиш, че не бях заспала?
Той се разсмя по своя вбесяваш начин.
— Свещта ти горя през цялото време. Светлината може да се види под вратата, както и сянката ти, когато върви напред-назад из стаята.
— Не бях изморена. — Саманта се изчерви.
— Бъди откровена, Сам.
— Добре. — Тя се приближи, а в гласа й отново се долавяха гневни нотки. — Чаках те да заключиш вратата.
— Можеше да спиш и при отключена врата.
Саманта застана пред него на срещуположния край на масата и вдигна предизвикателно брадичка.
— За да направя това, би трябвало да ти имам доверие, аз не ти вярвам ни най-малко.
Очите на Ханк отново заблестяха, бе развеселен и удивен в същото време.
— Защо заключената врата те кара да се чувстваш сигурна Сам? Мога да я отворя по всяко време.
— Но никога преди не си го правил — отбеляза тя. — Не след като ме заключиш за през нощта.
— Така е.
— Защо тогава не заключи вратата?
— Няма къде да ходиш, Сам, нито пък аз имаше къде бързам.
Безразличният му тон я засегна.
— Можеше да се напиеш и да паднеш в несвяст под маса.
— И ти щеше да се възползваш от това положение. Скъпа, не мога да се напия от малко текила. Между другото повечето изпи Диего, аз просто му правех компания и слушах. Сега, след като жена му я няма, усеща остро липсата й.
— Страхувам се, че точно но този въпрос не мога да изкажа съчувствието си — отвърна сухо Саманта.
— Това е, защото си безсърдечна.
— Заради това ли го покани тук, за да ти разкаже неприятностите си? — попита Саманта, като пропусна покрай ушите си предишната му забележка.
— Не, мила моя — отвърна меко Ханк. — Той дойде тук, за да ми помогне, като ме накара да не мисля известно време но един проблем и да ме предпази от необмислени действия.
Саманта пребледня, искаше й се да не бе разбрала за какво стана дума. Но разбра много добре. Диего, изглежда, бе искал да задържи Ханк далеч от нея. Но сега Диего си беше отишъл.
— Мислех си, че ще си легнеш — продължи той със същия тон, като бавно се изправи. — Надявах се тогава да проявя благоразумие и да не те събудя.
— Тогава трябваше да заключиш вратата! — извика Саманта под влияние на някакво чувство, което и сама не разбираше.
— Може би в крайна сметка съм се надявал да не заспиш — измърмори Ханк.
Саманта го гледа известно време, след това поклати глава.
— Избий си тези мисли от главата!
— Бих искал да можех. Говоря истината, Сам.
Той заобиколи масата, а Саманта се обърна и се насочи към стаята си. Влезе първа и затвори вратата, но Ханк я блъсна силно. Саманта загуби равновесие и падна на леглото. Изправи се и втренчи поглед в него, както бе застанал в рамката на вратата, осветяван само от огъня в камината. Сърцето й започна бясно да бие в гърдите.
Ханк пристъпи към нея, като остави вратата зад себе си отворена, и започна да разкопчава ризата си. Саманта отстъпи назад и се сви в далечния ъгъл на леглото. Наблюдаваше как Ханк се съблича и по тялото й премина тръпка. Бе й казал защо остави вратата отключена, всичко бе истина, каза си тя. Разбира се, тя го мразеше. Разбира се. Презираше този бандит и неин похитител. Но не можеше да отрече силните чувства, които изпитваше към Ханк. Нямаше да отрече пред себе си, че го желае, както не го бе направила и първия път, под дървото. Саманта никога не се самозаблуждаваше и не отричаше истината пред себе си. Желаеше Ханк, а той трябваше да се погрижи да не я разочарова. Страхуваше се, че той може да прочете мислите и Саманта извърна лице към стената, преструвайки се, че й е безразлично. Той трябваше да
