поискано от него?
— Да.
— Добре, тогава ме отведи при него — настоя Саманта. — Какво чакаш още?
— Той си тръгва, Сам, но има твърдото намерение да се върне. Това изобщо не влиза в плановете ми.
— Но ти какво си очаквал? Казах ти, че татко няма да се откаже от земята ни.
— Аз пък ти казвам, че ще го направи — отвърна твърдо Ханк — В противен случай няма да те види повече.
Очите й изгубиха блясъка си.
— И какво смяташ да правиш? — попита тихо.
— Изпратих му друга бележка.
— И какво пише в нея?
— Че играта му ми е ясна, но или ще продаде земята, или няма да те види повече.
— Сам разбираш, че това няма да помогне — отвърна Саманта. — Татко няма да позволи да бъде заплашван по този начин.
— Тогава ти ще останеш тук завинаги.
— О, не! — усмихна се тя. — Да кажем, че баща ми продаде земята на този твой братовчед. Така си го планирал, нали?
— И братовчед ти ще направи предложение, което баща ми ще бъде принуден да приеме? Няма да стане, Ханк, в никакъв случай!
— Антонио ще притежава подписан и редовен документ за собственост.
— Документ, валидността на който татко може да оспори във всеки съд — заяви Саманта с ироничен тон. — Този документ няма да струва и пукат цент, Ханк, защото ще бъде подписан по принуда. Татко ще покаже бележката ти като доказателство.
— Това са само предположения. Антонио не е замесен. Документът ще бъде безспорно валиден.
— Те може да не знаят, че Антонио не е замесен, но аз знам — усмихна се победоносно Саманта.
— Нали ти казах, че Антонио не знае нищо — извика Ханк.
— Мислиш ли, че някой ще повярва на тези твърдения? Аз не вярвам, защо мислиш, че другите ще го направят?
— Но това е истината?
— Вероятно е така. Но това в действителност няма значение. Просто ще е достатъчно да се свърже името ти с това на твоя братовчед. А аз ще направя точно това.
Ханк стисна толкова силно ръката й, че Саманта извика от изненада и болка. В очите му блестеше тъмна ярост. Саманта се сви от страх, като се проклинаше, че го е разярила толкова много.
— Няма да можеш да свържеш името ми с това Антонио, ако си мъртва — изсъска Ханк през стиснатите си устни.
Саманта пребледня, но кой знае защо, бе уверена, че блъфира.
— Ти не би ме убил.
— Сигурна ли си?
— Да — отвърна спокойно тя. — Можеш да ме изнасилиш както направи предния път, но дори не би ме ударил. Много пъти съм те ядосвала и наранявала, но никога не си посягал.
— Винаги има пръв път — предупреди я той.
— Не. Това просто не е в твой стил.
Ханк пусна ръката й и я отблъсна от себе си.
— Може би си права Аз просто не съм в състояние да ударя жена — дори и теб. Но що се отнася до някой мъж, Саманта Кингсли, мога да го убия, без да ме измъчват такива угризения.
— И?
Ханк се приближи до нея и прокара пръст по линията челюстта й. Саманта извърна лице настрани, но той хвана брадичката й и я принуди да го погледне. Саманта обаче нямаше да му позволи да я заплашва.
— Обичаш ли баща си, Сам?
— Що за въпрос? Разбира се, че го обичам.
— И без съмнение ще скърбиш дълбоко, ако той умре внезапно? — попита той с измамно мек глас.
Очите й се разшириха от изненада.
— Копеле!
Спусна се към него с намерение да му издере очите, ръцете му се обвиха около нея, притискайки я в прегръдка, от която Саманта остана без дъх.
— Долен, отвратителен негодник! — изсъска разгневено като отчаяно се извиваше в ръцете му в безполезни опити да се освободи. — Никога няма да се приближиш достатъчно до него, за да го убиеш. Никога!
— Така ли мислиш? Щом мога да открадна цяла дузина кресливи пилета и да оставя знака си върху вратите, като при това наблизо има двадесет вакуероси, следователно, мога да се добера до един- единствен човек. Това развитие на нещата би разрешило проблема, който сега ми създаваш, нали така?
— Не можеш да го направиш! — изкрещя тя. — Нищо няма да постигнеш!
— Тъкмо обратното. Мога да убия баща ти, след като продаде земята.
— Като негова дъщеря мога да отнеса въпроса в съда. Няма да спечелиш, можеш да ми вярваш!
— Може би — изрече с примирителен тон Ханк. — Но въпреки това баща ти ще бъде мъртъв, и то в резултат на твоето упорство. — Ханк рязко я пусна. — Това ли искаш?
— О, върви по дяволите!
— Запомни, Сам, ако те пусна да се върнеш при баща си, нищо не пречи да го убия по всяко време. И ще го направя, ако само се доближи до някой съд. Ако го обичаш, ще го убедиш да не ми създава неприятности.
След като Ханк си отиде, Саманта се втренчи с невиждащ поглед в подноса с храната пред себе си, твърде разстроена, за да яде. Господи, защо винаги приказваше прекалено много? Ако само си бе замълчала, щяха да я върнат вкъщи, а Ханк щеше да разбере твърде късно, че планът му няма да се осъществи. Той никога не би си помислил да убива баща й. Сега държеше козовете в ръцете си. Но Саманта не можеше да го остави да осъществи намерението си. Трябваше да има някакъв начин да му го върне. Трябваше да има.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Тази вечер Диего бе поканен на вечеря и Саманта се чувстваше неудобно от присъствието му. Не разбираше защо е тук. Не можеше да понася да стои близо до мъж, който вдигаше ръка срещу жена. Беше се надявала да вечеря сама и стаята си, но когато взе храната си, с намерение да се отдалечи, Ханк придърпа един стол и настоя тя да остане. Саманта не разбра защо той постъпи по този начин, тъй като след това напълно забрави за нея, изключвайки я от разговора.
След известно време двамата мъже преминаха на испански, а Саманта цялата се изчерви, тъй като говореха за нея. Диего оценяваше краката й по груб и вулгарен начин, но Ханк бе просто непоносим. Саманта искаше да наругае, на свой ред да го напрани за смях, но не можеше изрече дори една проклета дума, защото се предполагаше че не разбира този език. Но Ханк я вбесяваше до краен предел. Нямаше намерение да стои и да търпи всичко това. Без да каже дума, Саманта стана от масата и отиде в стаята си. Ханк я последва, а когато тя се опита да затвори врата ръката му я задържа отворена.
— Защо си тръгваш толкова рано, Сам? Твоята компании е много приятна.
— На мен пък не ми харесва твоята… и неговата — сряза тя. — Няма да стоя и да търпя да бъда одумвана!
— И откъде знаеш, че говорим за теб?
— Защото не можете и две думи да кажете, без да ме огледате от глава до пети. Не съм толкова глупава, за да разбера.
