— Ти… не можеш да го направиш, Ханк.
— Напротив. — После сви рамене.
— Какви обстоятелства го налагат?
— Тези, които ти създаде. На мен това положение ми харесва не повече, отколкото на теб, но ти ме принуди да взема драстични мерки е намеренията си да осуетиш плановете ми.
— Това ли е твоята алтернатива?
— Беше. Бях против. Мислиш ли, че наистина искам да се оженя за фурия като теб? Не, Сам, ние с теб никога не бихме могли да имаме истински брак. Не бихме могли да живеем като другите хора. Единият от нас би убил другия.
— Тогава защо го правиш? — изкрещя тя, но отговорът неочаквано я осени. — Взел си това решение още в планината, нали, когато Лоренцо те нападна. Това твое решение го успокои. Нали? Казал си му, че ще се ожениш за мен.
— Да. Ти почти и ме принуди да вдигна ръка срещу него. Въпреки че обмислих възможността да се оженя за теб и я отхвърлих, после размислих отново. Бракът наистина ще реши проблемите, които ми създаваш. Може и да не ми харесва, но ще спечеля точно поради този брак.
Саманта се вцепени.
— Не забравяш ли нещо? — добави презрително тя. — За да се ожениш за мен, ти трябва моето съгласие.
— Ще го имам.
— Само през трупа ми!
— Не, Сам, през трупа на баща ги. Ако не се ожениш тази вечер, Диего ще препусне към границата и ще го убие.
— Ти… ти си…
— Решен на всичко.
— Копеле! Тираничен дявол!
— Достатъчно! — сряза я Ханк. — Двамата се мразим в еднаква степен, но въпреки това ще се оженим.
— Но това е налудничаво? — запротестира енергично тя. — Мислиш си, че ако си ми съпруг, ще можеш да ме контролираш. Няма ла стане! Няма да живея с теб!
— Не очаквам това от теб, нито пък го искам — отвърна Ханк. — След това ще те върна на баща ти.
Саманта замълча.
— Ще се разведа с теб. Няма да постигнеш нищо.
— Предлагам ти да почакаш месец-два — може да ти хареса да те наричат сеньора.
— В случай, че съм забременяла? Не ме интересува. Пак ще се разведа е теб.
— Тогава вече няма да има значение. — Ханк само рамене.
— Защо?
— Ела. — Ханк не обърна внимание на въпроса й и я хвана за китката. — Чакат ни.
Саманта видя кои бяха тези те. Двамата мъже пред църквата бяха Лоренцо и Диего.
Стигнаха твърде бързо до стълбите пред църквата Саманта се чувстваше така, сякаш я водят на заколение. Лоренцо избягваше погледа й. Саманта предполагаше, че за него изнасилването не бе толкова важно, щом като Ханк женеше за нея. Предполагаше се, че това оправяше всичко.
— Всичко е готово — каза той на Ханк.
— Добре — отвърна спокойно Ханк. — Тогава да свършваме с това.
Да свършват? Да се свършва и после щеше да го забрави каза си Саманта. Бракът й с Ханк Шавез нямаше да доведе до никаква реална промяна в живота й. Насилваха я да омъжи. Нямаше да мисли за себе си като действително омъжена. Веднага щом като се върнеше при баща си, на безопасно разстояние от Ханк, щеше да направи постъпки за развод. Беше толкова просто. Сега нямаше да спори с него.
Церемонията не отне много време. Само няколко минути по-късно един възрастен свещеник й говореше свети думи свързвайки я пред лицето на бога с Енрике Антонио де Вега и Шавез. Саманта дори не слушаше. За нея церемонията означаваше нищо. Трябваше да я побутнат с лакът, когато дойде ред да говори. И тя го направи — съгласи се. Когато настъпи тишина, разбра, че всичко е приключило.
— Господ да ви благослови — каза свещеникът и Ханк я целуна. Едно кратко, принудително докосване по устните от което почувства хлад.
След това Ханк я изведе от църквата, а свещеника отбеляза каква красива двойка са.
Саманта се опита да си представи изражението свещеника, когато Лоренцо му казва, че те двамата с Ханк се презират. Старият човек нямаше да разбере. Тя самата не разбираше. Чувстваше се изтощена.
Но бе омъжена.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
— Саманта Шавез. — Името сякаш плахо се изплъзна от устата й. — Сеньора Шавез. — Саманта се намръщи. — Не ми харесва. Омразно име на омразен мъж.
— Ти си пияна, Сам.
— Така е.
Тя се изкикоти и падна на леглото, като широко разтвори ръце. В бутилката, която държеше, бе останало малко вино, което се разля на пода, но Саманта не забеляза. Ханк я гледаше с напрегнат поглед, като клатеше глава, очите му потъмняха и в тях не можеше да се прочете нищо. Това я накара отново да се изкикоти.
Бе я върнал обратно в тази стая, веднага след като си тръгнаха от църквата. Бе очаквала най-лошото, но той просто я беше оставил там. В стаята имаше две бутилки вино и Саманта бързо изпи едната, като се надяваше да удави притеснението си и тревогите си от тази нощ, да удави и това, което все още предстоеше да се случи. Тъкмо бе започнала другата бутилка, когато Ханк се върна.
Саманта затвори очи, като се опита да спре замайването. Когато ги отвори след няколко минути, Ханк бе надвесен над нея. Първо забеляза голите му гърди, след това плъзна поглед по-надолу, но се изчерви и бързо погледна нагоре. Той й се усмихваше, а тя отново затвори очи.
— Хайде, Ханк — промълви тя с надебелял език. — Така или иначе после няма да си спомням.
— Няма да си спомняш какво?
— Че ще ме изнасилиш отново.
— Да те изнасиля? — укори я Ханк, като цъкна с език. — Сега вече сме женени.
— Ха! — засмя се Саманта. — Тази церемония не променя нищо. Не изпитвам по-голямо желание да ме докосваш, отколкото преди.
— Тогава се успокой. Исках само да ти сваля дрехите, за да можеш да спиш спокойно.
— Наистина ли?
Ханк я изправи в седнало положение, а главата й клюмна. Пред очите й всичко се въртеше. Не можеше да спре погледа си на Ханк. Той като че ли се въртеше на всички страни, което й причиняваше още по- голямо замайване.
— Ще се спреш ли най-после на едно място? — настоя тя с раздразнителен глас.
Ханк се усмихна, но не каза нищо. И когато Сам затвори очи, мислите й се избистриха. Знаеше какво става.
Не се самозаблуждаваше обаче. Знаеше, че бе пила. Знаеше, че Ханк я съблича. Почувства хлад, когато я положи отново на леглото. Ханк махна дори бельото й. След това я прегърна, като издърпа завивката изпод нея, и само след миг Саманта почувства топлина, когато Ханк я зави.
Но Саманта не можеше да повярва, че той просто я остави. Все пак бе изпила толкова вино, за да се приготви. Искаше ла бъде толкова пияна, че след това да не си спомня нищо от сватбената си нощ. Напразно ли бе всичко?
Бе тихо, а леглото изобщо не помръдна.
— Ханк? Ханк, къде си? — попита Саманта.
— Тук съм.
