Гласът бе съвсем близо до ухото й, тя се обърна, Ханк легнал на възглавницата до нея. Провря ръка под врата придърпа нежно главата й на рамото си. Добре! Знаеше, той лъже. Нямаше да изпусне възможността да я има. Тя бе твърде уязвима.
— Просто свършвай… бързо — промърмори тя. Ханк се засмя.
— Като моя жена, сега заслужаваш моето внимание. Гласът му звучеше така, като че ли той говореше повече на себе си, отколкото на нея. Изминаха няколко секунди преди смисълът на думите му да достигне съзнанието й.
— Нима да ме насилваш?
Ханк тихо се засмя.
— Тъкмо обратното, малко съкровище. Няма никакъв смисъл да консумираме брака си, ако ти по-късно можеш кажеш съвсем откровено, че това не е станало, защото не спомняш. Ще почакам, докато съм сигурен, че ще си спомниш.
— Не искам да чакам. Моля те, Ханк.
— Най-накрая молиш за любовта ми, Саманта? — Шеговитият му тон я накара да се вцепени, когато осъзна, че наистина го моли. Тя заби нокти в меката част на гърдите му.
— Значи смяташ да изчакаш, докато съм в състояние си спомням?
Ханк не отговори. Саманта бавно отпусна ръка, дишането й стана равномерно.
Ханк въздъхна. Хубавите й гърди, които леко го докосваха отстрани, го възбуждаха. Изпитваше отчаяно желание я люби. Този неразумен брак, причините, които бе изтъкнал, — точно сега не можеше да мисли за тях. Топлото й тяло сгушено до неговото, прогонваше всяка мисъл от главата му и запалваше в него желание, което нямаше да мине, докато не го утоли.
Нямаше да го направи сега, когато Саманта бе толкова упоена от виното. Не така бе мислил, че ще протече първата брачна нощ.
Ханк се наруга сърдито. Бе я оставил след церемонията, за да я накара да се страхува, да чака и да се чуди. Но бе успял да навреди единствено на себе си. Не знаеше, че сеньора Мехиа ще остави вино в стаята им, за да отпразнуват сами началото на брака си. Не знаеше, че щеше да се успокои, че ще промени решението си и ще поиска тази нощ ла бъде специална.
Не се бе върнал в стаята, като искаше да накара Саманта да го пожелае — бе имал намерение да я накара да го желае, както той нея.
Саманта се размърда и прехвърли единия си крак върху този на Ханк. Той изруга, бързо се освободи от прегръдката й и скочи от леглото. Обърна се да я погледне. Тя не се бе събудила. Нямаше представа за мъката, която му причиняваше.
Косата й се разстилаше по възглавницата и Ханк още веднъж се учуди на необикновения й цвят — наситено кестеняв, примесен с червено. Освен това тази чудесна коса беше лъскава като коприна и мека като кадифе. Една къдрица лежеше върху гърдите й, като се повдигаше ритмично в унисон с дишането й. Ханк никога не я бе виждал отпусната спокойно и толкова невероятно красива. Трябваше да стисне здраво ръцете си в юмруци, за да не я докосне.
— Тя ме подлудява? — изруга той, после грабна панталоните ги и излезе от стаята.
Предстоеше му дълга и мъчителна нощ, нямаше да е по-различна от много други нощи, които бе прекарал по подобен начин, откакто бе срещнал Саманта.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
— Сега не е сватбената ни нощ, Ханк — запротестира сънено Саманта — Ти пропусна възможността да го направиш през нощта.
— Какво значение има, че сега е ден?
— Господи! — Саманта се опита безуспешно да отмести ръцете му.
Ханк се засмя. Беше я събудил по този чудесен начин. Тя бе отворила очи, почувствала ръцете му по цялото си тяло. Беше си помислила, че сънува. Усещането бе толкова невероятно приятно. Бе изненадана, когато разбра, че всичко е истина.
— Продължавай тогава — опита се да придаде на гласа възможно повече отегчение. — Знам, че когато си наумиш нещо такова, нищо не може да те спре. Аз се изморих да опитвам.
— Надяваш се да се откажа, като ми демонстрираш безразличие? — попита тихо Ханк.
Погледите им се срещнаха. Саманта леко се намръщи.
— Дали това би имало за теб някакво значение?
Ханк й се усмихна с разбиране.
— Много би искала да е така, нали? Няма смисъл да чудиш. Безразличието ти не може да продължи дълго. Знаеш това не по-зле от мен.
Устните му нежно я погалиха. Няколко секунди по-късно Саманта си мислеше, че ще се разтопи от пламенната целувка. Когато целувката свърши, Саманта призна пред себе си, че искаше удоволствието да продължи. Ханк покри тялото й със своето, гърдите му притиснаха нейните, а устните се насочиха влудяващо бавно към шията й.
Саманта не можеше да се бори срещу страстта. Какъв бе смисълът? Той винаги успяваше по някакъв начин да накара да му отговаря не по-малко страстно. Винаги успяваше да я победи. В края на краищата той бе неин съпруг. Вече бяха женени. Нейният съпруг… съпруг.
Повтаряше си наум тази дума отново и отново, докато Ханк проникна в нея и тя изстена. Обви крака им хълбоците му, посрещайки тласъците му, премаляла от желание.
— Моят съпруг — чу се да казва високо, но едва осъзнаваше какво говори.
След това придърпа главата му по-близо и го ухапа лекичко по ухото.
— Искаше да ме накараш да запомня — прошепна тя, и започна леко да го гали с език по ухото, което го накара да потрепери от удоволствие — Ти също ще помниш, скъпи.
Тя го целуна страстно, което още повече разпали желанието му. Започна да я люби диво и страстно. Тя стигна върха заедно с него. Бяха понесени едновременно от вълната на екстаза, след което страстта започна бавно да отшумя.
Но Ханк още не бе свършил. Той отново я облада диво и страстно както първия път и в същото време с неподправена нежност. Саманта му отвърна, като този път ноктите й не му оставиха белези. Ръцете й го галеха нежно, тъй като най-накрая и тя искаше да достави удоволствие, както и да получи. И Саманта се отдаде на удоволствието, отвръщайки на нежността на Ханк. По-късно щеше да й остане време да се чуди и да си задава въпроси. Той беше удивителен мъж, този красив бандит — нейният съпруг. Саманта заспа с тази мисъл, удовлетворена, преситена. Ханк също заспа с глава на гърдите й.
— Време е да ставаме, Сам. — Ханк я събуди, като я побутна лекичко.
Той вече бе облечен и се обърна да вземе дрехите й. Саманта благодари мислено, че погледът му не бе върху нея, когато си спомни какво се бе случило между тях, и се изчерви, а не искаше той да види смущението й. Господи, Ханк се държеше, като че ли нищо особено не се бе случило. Наистина ли не му придаваше голямо значение?
А тя се чувстваше толкова различна. Не си бе представяла, че Ханк може ла бъде толкова нежен. Този факт хвърляше върху него нова светлина и я караше да изпитна неудобство заради старата си неприязън. Това бе опасно, изключително опасно. Тя трябваше да забрави за любовните ласки, които си бяха дарили, и за изключителното удоволствие. Той очевидно беше забравил.
— Сега ще те отведа при баща ти — заяви накрая той. Ханк й подаде дрехите, с които бе яздила, а Саманта забеляза, че бяха изчистени и изпрани, вероятно от някоя състрадателна душа. Блузата и полата, украсени с дантели — дрехите, с които се бе омъжила — бяха изчезнали. Нямаше обаче намерение да пита какво е станало е тях. Саманта стана от леглото и му обърна гръб.
— Значи така, жениш се за мен, след това ме връщаш на баща ми?
— Да. Поне никога няма да бъдеш стара мома, нали така, скъпа? — засмя се Ханк.
— Стара мома? — извика възмутено тя, като му хвърли сърдит поглед през рамо. — Нямаше начин да остана стара мома!
— Мислиш ли, че твоят Рамон все още би се оженил за теб, дори когато носиш детето на друг мъж? Не са много мъжете, които биха взели употребявана стока, Сам.
