— Няма да си тръгна оттук, докато не освободите този човек — отвърна твърдо Саманта. Знаеше, че постъпва много рисковано, за което можеше да съжалява, но просто не можеше да постъпи по друг начин. — Той се нуждае от лекуване. Аз ще го заведа.
— Ще го заведеш, как не! — изкрещя Санки и пристъпи към нея.
Без да се замисля, Саманта стреля в него, след което светкавично насочи оръжието към Нейт. Лицето му бе пребледняло, както и на останалите. Но тя стоеше пред тях спокойна и хладнокръвна. Както ставаше обикновено, мъжете я бяха подценили.
— Сега ще го пуснете ли? — обърна се тя с измамно мек глас към Нейт.
— Тук става дума за страшно много пари. Ти не можеш ни застреляш всичките, момиче.
— Не мога ли?
Сега вече тя се надцени. Изстрелът беше събудил другите двама мъже, които до този момент спяха. Така ставаха шест негодника срещу нея. Не можеше да ги застреля наведнъж. И те знаеха това. А Лоренцо? Дали беше все още отвън?
Саманта започна трескаво да мисли. Мъжете като че ли не се спираха пред нищо и нямаше да се поколебаят да я застрелят. Но можеше ли сега да се откаже? Господи!
Саманта се сепна при възклицанието на Лоренцо.
— Никога не съм се радвала толкова да видя някого, амиго — каза тя, когато той влезе и застана зад нея. — Страхувах се, че си си тръгнал.
Неизвестно защо, но Лоренцо я гледаше с такъв гняв и ярост, че Саманта почувства как по гърба й полазиха тръпки.
— Как можеш да стоиш спокойно, докато той виси толкова безпомощен в ужасни мъки? Не го ли позна?
Саманта бе шокирана от тази неочаквана атака.
— Никога не съм виждала Антонио Шавез. Как бих могла да го позная? Освен това едва ли може да се каже, че съм спокойна.
— Господи! Погледни тук, малката. — Лоренцо разбра грешката си и добави с по-спокоен топ. — Това е Руфино.
Погледът й веднага се насочи към ранения.
— Не! — изкрещя тя. — Черната коса, лицето, което едва можеше да се разпознае. — Не!
Саманта изтича към него, като забрави за всичко друго. Вече не държеше така сигурно оръжието си.
— Не е той!
Но черните дрехи, напоени с кръв, бяха същите, които Ханк бе носил, когато се ожени аз нея.
Тя се приближи до него, без да обръща внимание на стенанието, което идваше от него, нито на бесните удари на сърцето си. Това не е той! Не е той!
Повтаряше си като в транс тези думи, докато, изпълнена със страх, отвори ризата му, за да намери доказателството. Да, белезите по гърците му бяха там. Тя пребледня ужасно и нададе отчаян писък. Белезите едва се виждаха под насинената и подута кожа на гърдите и корема му. Тя се свлече на пода и повърна, а страшната гледка стоеше постоянно пред погледа й, въпреки че бе затворила очи. Ханк! Господи, не! Не!
Саманта стенеше от отчаяние, без да осъзнава какво ставаше около нея. Лоренцо не бе помръднал от мястото си при вратата. Никой не гледаше към Саманта. Лоренцо сам държеше мъжете на разстояние, Във всяка ръка имаше по елин револвер с по шест куршума. Бе готов всеки момент да натисне спусъците. Това вече коренно промени положението на негодниците.
— Какво, по дяволите, й става? — измърмори Рос.
— Говори с него, Камачо — нареди Нейт, без да обръща внимание на Рос. — Ти говориш езика му. Обясни, че имаме работа тук.
— Няма да има никакви обяснения! — отвърна отговори Лоренцо, преди Камачо да успее да си отвори устата. — Ще почакаме, докато се съвземе. После тя ще реши какво нравим.
— Аз пък нямам намерение ла стоя и да играя по свирка на една жена — обади се Рос сприхаво.
— Престани да се заяждаш, Рос — предупреди го Нейт. — Или искаш да свършиш като Санки?
— По дяволите, този не е някаква си побъркана жена, знае много добре, че не може да се противопостави на всички ни.
— Така ли, сеньор? — В гласа на Лоренцо се промъкнаха заплашителни нотки. — Може би ще искате да разберете как мисля аз.
Камачо сграбчи Рос за рамото.
— Успокой се. Този е като мен. Няма да се откаже битката.
— Мислиш, че се страхувам от някакъв си мършав…
— Разбира се, че не — побърза да се съгласи Камачо. — Обаче револверите му са съвсем друго нещо, не мислиш ли?
— Какво искаш от нас? — попита Нейт.
— Искам този човек да бъде освободен — отвърна Лоренцо.
— И после?
Лоренцо разбра тревогата му и се усмихна мрачно.
— После не трябва да се страхувате от мен, сеньор. Шавез е мой приятел, но аз не търся отмъщение.
— Ами тя?
— Това е съвсем различен въпрос.
— Но тя каза, че не го познава — отбеляза Камачо, който хвърли притеснен поглед към Саманта. Тя седеше на пода трепереше. Камачо можеше да се изправи лице в лице с всеки мъж по всяко време, но не знаеше нищо за жените, особено за такива, които държаха оръжие. А тази жена го плашеше, застреляла бе приятеля му, без да й мигне окото. — Да не би е луда?
— Не. И нищо чудно, че не го разпозна, е цялата тази кръв и синините по него. Били сте го до смърт — отвърна студено Лоренцо. — И между другото, сеньор, тя наистина е тази, за която се представя, и наистина познава този мъж — дори добре. Но чувствата й към него… — Лоренцо сви рамене. — Не мога…
— Млъкни, Лоренцо! Говориш твърде много!
Лоренцо се усмихна и се обърна към Саманта, която го гледаше както преди. Усмивката му стана по- широка. Бе се страхувал, че ще трябва сам да се разправя с мъжете, че тя е напълно съсипана. Разбираше, че е по-добре да я държи под напрежение, да подклажда гнева й. По този начин нямаше да загуби отново самообладание. А той знаеше как да го направи.
— Само мислех на глас, Сам — отвърна той с невинна физиономия. — Разбираш, че съм смутен. Казваш, че го мразиш, а в същото време…
— Дявол да те вземе, млъкни! — изкрещя Саманта, като скочи на крака. Лицето й бе пепеляво, очите й блестяха диво. Когато се обърна към мъжете. — Копелета! — изсъска тя. След това, изглежда, отново загуби сили. — Исках това да му се случи. От дълго време го исках.
— Сам, добре ли си? — попита Лоренцо с остър тон.
Тя се обърна към него, а очите й мятаха мълнии, В гнева намираше облекчение и Саманта му се отдаде напълно. Гневът намаляваше малко болката от вината й.
— Просто ги дръж далеч от мен, Лоренцо. Ако някой от тях направи и едно движение да ме спре, застреляй го.
— Нима ще я оставиш да върши каквото си с наумила, Нейт? — обърна се Рос гневно към него.
Саманта се обърна и насочи револвера си към огромния тексасец. Очите му се разшириха и някой подсвирна изненадано, когато видяха бавния й и точен прицел. Но Рос беше разгневен и също извали револвера си. Тя го остави да извади колта от кобура, след което стреля и го изби от ръката му.
— Ако си отвориш още веднъж устата, мистър, това ще бъдат последните думи в живота ти — заяви Саманта с леден тон. — Същото се отнася за всеки един от вас. А ти, сеньор — Тя посочи с револвера си към Камачо, — ти ще ми помагаш.
Той я погледна изненадано.
— Ясно ли е?
