Камачо пристъпи предпазливо към нея. Последното нещо, което искаше обаче, бе да се приближи до побъркана жена. Саманта отстъпи назад и нареди на Камачо да развърже Ханк. Държеше го на прицел с револвера си, готова да го застреля веднага, ако направеше на Ханк нещо друго с ножа, освен да пререже въжетата му. Но Камачо просто преряза грубото въже, пое леко тялото на Ханк и го постави внимателно на пода.
— Къде е конят му? — попита настоятелно Саманта.
— Отзад. Ще го доведа.
— Не. Ще останеш тук, където приятелят ми ще те държи под око.
Саманта се отправи към задната част на хамбара, краката й трепереха. Намери Ел Рей все още оседлан и го доведе до мястото, където лежеше Ханк. Тя го гледаше настойчиво като хипнотизирана от лицето, което не бе могла разпознае.
— Как ще го заведем в града. Сам?
Вдигна очи и срещна въпросителния поглед на Лоренцо.
Въпросът я върна към действителността.
— Не знам. Но нямаме нито превозно средство, нито време за да направим носилка. Ще се наложи да яздите двамата Лоренцо. Ел Рей може да носи и двама ви, ако си в състояние да поддържаш Ханк.
— Ще се справя.
— Ще трябва да го държиш изправен — предупреди го тя. Мисля, че има счупени ребра. И всички тези синини и отоци… Не искам да лежи върху тях, а конят да го тръска.
— Ще се погрижа за това.
— Сигурна съм в това. Аз просто… погледни го, Лоренцо. Саманта започна отново да губи сили и самообладание, едно ридание я задави, но Лоренцо я хвана за ръката и я разтърси.
— Недей, малката. Не се предавай точно сега. Нека първо го отведем оттук. После можеш да се наплачеш.
— Да плача? Няма да плача! — Тя се освободи от хватката му, пое дълбоко дъх и се обърна към Камачо. — Помогни му да го качим на коня. И внимавай! Не искам той да идва съзнание, докато не го заведа на лекар.
Саманта отстъпи встрани, за да може да наблюдава мъжете. Лоренцо и Камачо успяха да качат Ханк на седлото. От него се изтръгна измъчен стон и очите й отново заблестяха от ярост. Пръстите й стиснаха револвера.
— Да тръгваме, Сам.
— Почакай за момент.
— Сам…
— Имам да кажа няколко думи на тези джентълмени — заяви тя с напълно овладян студен глас. — Върви, аз ще настигна.
Лоренцо неохотно подкара Ел Рей. Саманта задържа револвера насочен към мъжете, докато Ел Рей се отдалечаваше. След като конят се бе отдалечил на разстояние, от което едва чуваха тропота на копитата му, отново се обърна към наемниците.
— Само сте си загубили времето тук, но ще се погрижа да ви се плати каквото ви е обещано. — Саманта впи настойчиво поглед в Нейт. — Само че няма да има награда за Ел Карнисеро. Сама ще се погрижа за това. А сега, считайте се за уволнени. — Изобщо не трепна пред заплашителния поглед на Нейт.
— Но…
— По-добре ме остави да довърша — прекъсна го спокойно тя. — С голямо удоволствие щях да ви убия тази вечер. Вечерта не е свършила, а и аз още не съм си отишла, така че, ако бях на твое място, щях да си държа езика зад зъбите. — Когато Нейт затвори покорно уста, тя продължи. — Сега не ви моля да ми повярвате. Съвсем скоро ще узнаете, че всичко, което казах, е истина. Аз съм Саманта Блекстоун Кингсли, и когато се разправя с баща си, той ще пожелае никога да не е имал дъщеря. Но това не ви засяга.
Тя почака да види как ще бъдат приети думите й. Никой от мъжете не се помръдна, но тя продължи да бъде нащрек. Изглежда, двамата най-опасни главорези бяха обезвредени — Санки, проснат на земята, най-вероятно мъртъв, и Рос, който си мълчеше, но впил в нея убийствен поглед. Познаваше този тип мъже. Той нямаше да предприеме нищо повече. Саманта отново насочи поглед към Нейт.
— Сега отивам в Ел Пасо, ако искате, дори можете да ме последвате. Само стойте далеч от баща ми до утре. Не знам какво ще направя, ако се срещна с него още тази вечер. Ако не изпълните това, което ви кажа, ще наема мъже от същия сой като вас, за да ви проследят и да направят с вас това, което сторихте на… приятеля ми. Сигурно се съмнявате в думите ми, но ви съветвам да не го правите.
Саманта отстъпи назад, излезе от хамбара и се затича към предната част на къщата. Лоренцо я чакаше там със своя кон, бе яхнал Ел Рей, придържайки Ханк на седлото и ред себе си. Лоренцо тихо се бе върнал обратно, за да защити Саманта, ако се наложеше.
Саманта мълчаливо се качи на коня и те се отправиха към Ел Пасо. Дори не се обърна назад, за да разбере дали другите ги следват.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Една свещ, поставена на високата кръгла маса, осветяваше тясното помещение. До стената имаше две дървени пейки, където пациентите чакаха реда си при доктора. Саманта седна на едната пейка, а Лоренцо на другата срещу нея. Бе отказала да използва удобната гостна стая предната част на къщата. Слънцето скоро щеше да изгрее, чакаха в продължение на часове.
Накрая докторът излезе от стаята, застана пред Саманта и изброи всички негови наранявания с най- малки подробности. Ужасена, Саманта стискаше силно пейка като че търсеше подкрепа. Бе се молила да попаднат на добър лекар, а този със сигурност беше такъв. Но тя не можеше понесе повече подробности.
— Докторе, той ще се оправи ли?
— Няма начин да знаем това със сигурност, мис. Зависи дали костите му ще заздравеят както трябва.
Тонът му бе укорителен, като че ли тя се съмняваше способностите му. Беше изморен. Бяха го събудили да погрижи за Ханк, а това беше преди часове.
— Но той ще бъде добре, нали, докторе? Можете ли да кажете само това?
— Твърде рано е да се каже.
— Сеньората иска да знае дали той ще оживее — обади тихо Лоренцо.
Докторът се намръщи.
— Разбира се, че ще оживее. Бил е бит много лошо, но съм виждал и по-тежки случаи.
— Но кракът му? Кървеше обилно, когато идвахме при вас!
— За това не се притеснявайте.
— Сигурен ли сте?
— Вижте, мис, точно сега най-лошото, което може да случи на този млад човек, е да се развие инфекция, която причини отравяне на кръвта, Ако това се случи, може да се наложи да ампутирам крака му.
— Не!
— Казах, че това е най-лошата възможност. Дори и ако това се наложи, той е достатъчно здрав. Ще го преживее, макар че тази възможност е малко вероятна. Раната беше чиста. Затова не мисля, че ще създава повече проблеми. Пръстите му са в по-лошо състояние. Трябвало е да се погрижите за това по-рано.
— Ако трябва да сме искрени, всичко това изобщо трябваше да се случва — отвърна уморено Саманта.
— Да, но… такива неща се случват често. Ето, миналата седмица…
— Докторе, може ли да го видя?
— Точно сега не бих ви посъветвал да ходите при него Той не дойде в съзнание, докато се грижех за раните му, което бе голям късмет. Сега спи спокойно. Дишането му с равномерно. А на този етап почивката и сънят са най-доброто лекарство. Ще можете спокойно да го посетите утре. Предлагам вие също да си починете, мис, или ще се наложи и вие да се подложите на моите грижи.
