Последва дълга тишина. Роина беше шокирана. Не можеше да си представи какво чувства Уорик.
Гласът му беше учудващо спокоен, когато попита:
— Тогава какво правиш тук с баща си? Той май те е довел, за да се оженим?
Роина отстъпи крачка назад. Беше прекалено заинтересувана, за да изпусне отговора. Жената кършеше пръсти, а Уорик сякаш нехаеше.
— Когато татко ме откри в Лондон, Майлз беше изпратен с някаква задача от краля. Не можех да му кажа истината. Беше ни забранил да се виждаме веднага след като отклони предложението му. Той искаше теб за свой зет.
— Госпожо, не ме е интересувало одобрението на баща ти. Исках твоето съгласие и го получих.
— Бях принудена да го дам! Не можех да призная, че вече съм омъжена за Майлз. Той е поданик на крал Стивън. Струваше ми много да го имам, но той вече е мой. Баща ми ще ме убие, ако знае какво съм направила.
— А какво те кара да мислиш, че няма защо да се страхуваш от мене?
Жената така се ужаси от този въпрос, че сигурно щеше да припадне. На Роина й се прииска да изрита Уорик, че така стряска и притеснява нещастницата. За разлика от Изабел, тя вече познаваше начините му за бързо отмъщение.
Да гледа, че друг е негова жертва, беше доста странно. Още по-странно беше, че желаеше да намали гнева му.
— Ще харесате тъмницата му, лейди Изабел — вметна тя в настъпилата тишина. — Тя наистина е доста удобна.
Уорик я погледна така, сякаш беше полудяла.
— Знам, че ще я хвърлиш в тъмницата, господарю — продължи смело Роина. — Нали там поставяш жените, докато се убедиш, че…
— Роина!
Тя му се усмихна мило.
— Да, господарю?
Той въздъхна отчаян, но когато погледна Изабел, изражението му не беше толкова мрачно.
— Значи си заминала за Лондон, за да се омъжиш за своя любим? Кажи ми, госпожо, кога реши да го направиш? Когато пътуваше към мен, или когато се забавих?
Роина затаи дъх. Молеше се отговорът да не утежни собствената й съдба. Явно нямаше късмет.
— Майлз се присъедини към ескорта ми. Не го бях виждала от месеци и се бях отчаяла. Когато не дойде на уреченото място, двамата решихме, че наистина съдбата ни е дала шанс. — Изабел млъкна изчервена, но след малко добави: — Съжалявам, Уорик. Не исках да те лъжа, но баща ми толкова настояваше да се омъжа за теб!
Атмосферата беше вече почти нажежена, но Роина не можа да се въздържи от коментар:
— Жалко, че самият той не може да се ожени за Уорик.
Веднага съжали за забележката си. Навярно Уорик щеше да се ядоса, а Изабел щеше да я помисли за луда. Тогава Уорик избухна в смях, но Изабел продължаваше да бъде загрижена.
— Как смееш да се шегуваш с това? — попита тя Роина. — Баща ми наистина ще ме убие, ако…
— Няма да го направи, ако Уорик прекрати брачния договор — изтъкна делово Роина.
Уорик спря да се смее.
— Това би означавало да предизвикам война. По-добре е тя да получи наказанието, което си е заслужила, а аз да уверя лорд Рийнард, че нямам вина за случилото се.
— Това няма да облекчи съдбата й — припомни му Роина.
— Защо трябва да ме интересуват нейните проблеми?
— Този съюз е бил добър за тебе, господарю. Една от дъщерите ти би могла да подпише брачен договор вместо теб, ако в нейното семейство има син.
Уорик поклати глава упорито.
— Върви да си гледаш работата, Роина, преди да си обещала замъка ми! Този проблем изобщо не те засяга. Не съм забравил, че косвено имаш вина за него.
— Така е — въздъхна тя. — Виждам, че ще трябва отново да се опаря от огъня на Дракона…
— Върви — прекъсна я Уорик. Беше намръщен, но с мъка успяваше да скрие усмивката си.
Роина му се усмихна. Преди да излезе, чу Изабел да казва:
— Това беше отлично предложение, Уорик!
— Не се съмнявам, че то ще разреши проблема ти, госпожо, но не ми дава мечтания син!
Роина не успя да чуе извиненията на жената. Започна трескаво да се чуди за пола на детето в утробата си. Добре беше първото дете да е син, а Уорик искаше точно това. Въпросът беше дали един син би й донесъл предложение за женитба, или щеше да гарантира загуба на първородното й бебе!
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Уорик не спираше да се чуди как тази жена успя. Благодарение на нея вече беше стигнал до решение, за което и през ум не му беше минавало. Тя бъркаше обаче, ако мисли, че със странното си поведение ще промени нещо. Е, може би малко, защото той вече няма желание да я кара да страда. Гъвкавият й ум също беше приятна изненада. Доскоро беше толкова сериозна и решителна. Не очакваше, че може да бъде дяволита и остроумна.
Къркбурой не беше нейният град. За пръв път Уорик се замисли коя е Роина и откъде е дошла.
— Говори ли с госпожицата за Ема?
Уорик се обърна. Досега беше наблюдавал как неговите мъже се съревновават с тези на Шелдън. В първия момент не разбра за кого говори приятелят му. После проследи погледа му. Роина пресичаше двора, носейки кош с пране. Толкова лесно се набиваше в погледа на човек. Златистите й плитки блестяха на слънцето, червената й риза приятно контрастираше със сивия сукман. По някакъв неуловим начин се различаваше прислужниците наоколо. Направо беше смешно да я нарича така, но той ще продължава да го нрави. Подразни го фактът, че е забравил за новата й задача, без съмнение, когато беше наблизо, мислите му се въртяха само около нея.
— Със суматохата около идването на Изабел не можах…
— Замълчи! — прекъсна го гневно приятелят му. — Онзи хлапак Майлз се заблуждава, ако мисли, че ще му се размине. Той открадна годеницата ти и ще плати с живота си за това! Какъв срам! Познавам баща му и…
— За Бога, Шелдън! Не ми приписвай дела, за които дори не съм си и помислял!
Шелдън го изгледа с такова недоумение, че Уорик се изчерви.
— Сигурно не възнамеряваш да оставиш този човек ненаказан? Особено ти? Да не си болен?
Дьо Шавий се намръщи. Приятелят му наистина беше загрижен за здравето му.
— Не разбираш ли, че изобщо не ме интересува загубата на тази жена? Съюзът остава в сила, след като обещах Биътрикс на мое място. Лорд Рийнард е доволен от крайния резултат. След като госпожата не изпитва нищо към мен, аз всъщност трябва да благодаря на Майлз Фергънт!
Шелдън продължаваше да го зяпа.
— Как е ръката ти, приятелю? Да не би и твоят меч да е ръждясал като моя през последните седмици?
Най-сетне Шелдън се засмя.
— Да не би да ме предизвикваш?
— Просто ти правя предложение.
— Тогава да се бием! — Шелдън издърпа меча си. — Само по някое време да не забравиш, че си простил дързостта на хлапака? Последния път, когато ме сбърка с един твой враг, не можах да стана от леглото две седмици!
Уорик също изтегли оръжието си с думите:
— Не е нужно да споменаваш това. Съжаление ли искаш, или едно леко упражнение?
— Спомням си, когато веднъж се упражнява с един… — Шелдън не довърши изречението си, предизвикан от първия удар на Уорик. Звънтенето на остриетата им се сляха с това на останалите мъже.
