— Виждам това — отвърна той и отново се приближи към нея. — Значи ти си новата робиня на Гарик? — Той произнесе тези думи, без да забележи яростта, която се появи в очите й, и продължи: — Слушал съм много за теб.
— Аз също знам за теб — рязко каза Брена. — Не мога да уважавам човек, който не признава сина си, или не се жени за жената, която е майка на детето му.
Лицето на Перин изрази безкрайна изненада, след това се намръщи.
— Значи Яни ти е казала.
— Не обвинявай Яни — студено каза Брена. — Тя говори за теб само с гордост и любов и не те обвинява за малодушието ти. При това ти нямаш нищо против други мъже да спят с майката на детето ти.
Върху лицето му се изписа дълбока скръб.
— Напротив, не съм съгласен. Но все още не мога да направя нищо. Тя принадлежи на Гарик.
— И ти се страхуваш да я поискаш от него? — попита Брена с очевидно презрение.
— Това, от което се страхувам, е, че той може да ми откаже, а след това аз не бих могъл да го моля отново.
— Ако аз бях на твое място, щях да си взема това, което искам.
Перин внезапно се разсмя.
— Наистина си толкова пряма, колкото казват. Виждам, че Гарик все още не те е опитомил.
Въпреки че преди малко беше избухнала, Брена звънко се засмя.
— Ако разгледаш нещата по-отблизо, ще видиш, че този, който е опитомен, е Гарик. Не представляваше никаква трудност за мен.
— Чудя се дали той ще се съгласи с това — отвърна Перин и се приближи съвсем до ваната.
Брена се загледа дяволито в него.
— Харесва ли ти това, което виждаш? — закачи го тя, изненадана от себе си.
— Разбира се.
— Знай, че ако искаш да видиш повече, няма да стане. Любовниците си ще избирам аз, не те мен. И ти със сигурност няма да бъдеш между тях.
Той искрено се разсмя, я в зелените му очи засвяткаха огънчета.
— Това са много смели думи за жена, която зависи от благоволението ми. — Той разбърка с пръст водата. — Внимавай!
В гласа й се появиха стоманени нотки:
— Яни никога не би ми простила, ако те нараня.
Той се разсмя.
— И ти без съмнение би й казала, нали?
— Да.
Той отстъпи:
— От мен не бива да се страхуваш. Аз няма да те докосна.
— Не се страхувам от теб, Перин. Не се страхувам от никой мъж.
Той смръщи вежди.
— Дори от Гарик?
— Най-малко от него.
— Трябва да внимаваш, момиче — каза той сериозно.
С тези думи напусна стаята, оставяйки я да се чуди на неочакваното му предупреждение.
Гарик стоеше сам на дългата маса и привършваше голямата порция задушено. Беше се замислил над самотата, която го обгръщаше.
Кучето лежеше в краката му и удряше пода с опашката си, търпеливо изчаквайки да му хвърлят нещо. Гарик обичаше тишината, но понякога, както беше в случая, се разкайваше, че беше напуснал дома на родителите си и бе дошъл в тази студена празна къща.
Липсваше му топлината на семейството, разговорите и компанията им. Дори Ярмил не оставаше с него по време на ядене, защото тя беше в къщата само когато него го нямаше. Когато той си беше у дома, тя живееше в собствената си къщичка със сина си. И сега, когато той имаше по-малко роби, тя идваше само два пъти в седмицата, за да им нареди какво трябва да правят.
Гарик взе парче еленско и го даде на кучето. Скоро слугите щяха да приключат задълженията си в къщата и да се върнат в своите къщурки за през нощта. И тогава щеше да остане съвсем сам и само кучето щеше да го последва в стаята му.
Преди три години си мислеше, че нещата ще бъдат по-различни. Колко се бе заблуждавал тогава. Беше се надявал, че ще има ново семейство, което би направило живота му по-щастлив.
Щеше да отгледа синове, които да прославят името му, и щеше да има съпруга, с която да споделя радости и тревоги. Какъв глупак е бил! Вече никога не би повярвал на жена дотолкова, че да я дари с любовта си. Никога не би допуснал да изпита същата болка отново. Кучето повдигна глава когато от кухнята се чу радостният глас на Яни. Миг по-късно при него влезе Перин с широка усмивка на устата. Той поздрави Гарик и седна до него на масата.
— Заклевам се, че идваш да ме посетиш само за да прекараш повече време с тази жена — весело каза Гарик, щастлив, че бяха прекъснали мрачните му мисли.
— Допусни, че компанията й ми е по-приятна от твоята. Обикновено си в мрачно настроение, докато тя винаги е мила и весела с мен — засмя се Перин.
— Хм, трябваше да знам, че е единствената причина, заради която идваш тук. — Гарик се правеше на обиден. — Добре тогава. Освобождавам я от задълженията й, за да има време да ти се наслади.
— Обиждаш ме, Гарик. — Перин сложи ръка на сърцето си, за да подсили думите си. — Не е добре, когато един мъж предпочита компанията на жена пред възможността да прекара времето си с верен приятел.
— Да. — Гарик вече не се шегуваше. — Сега казвай къде беше толкова време? Липсваше ми на празненството, а и не съм те виждал, откакто се завърнахме от пътешествието.
— Събирах реколтата от малкото земя, която притежавам. Не съм като теб с толкова много роби и трябва да вземам участие в тази работа.
— Трябваше да ми кажеш, че имаш нужда от помощ, Перин. Моята реколта е събрана отпреди един месец. С радост щях да изпратя роби, които да работят за теб.
— Може би следващата година ще се възползвам от предложението ти, но само срещу заплащане.
— Искаш да оценяваш приятелството. Така ме обиждаш.
— Добре, Гарик, ще ти припомня какво си ми говорил, ако следващата година се завърнеш навреме от изток.
Върху лицето на Гарик се изписа изненада.
— Няма ли да отплаваш с мен догодина?
— Все още не съм решил — сериозно отвърна Перин. — На майка ми не й е добре да бъда далеч цяла зима.
— В търговията ни провървя — отвърна Гарик. — Много време загубихме при славяните, но това няма да се повтори.
— Това само Один знае със сигурност — каза Перин. — Ние можем само да предполагаме.
Яни влезе с две халби бира и мъжете млъкнаха. Гарик забеляза погледите, които си размениха Перин и момичето, и почти завидя на връзката им. Той също би искал да има жена без никакви задължения към нея.
Когато Яни излезе, Перин се ухили и се наклони към Гарик.
— Видях новото ти момиче.
— Е, и?
— Чернооката красавица. Тъкмо се къпеше.
Очите на Гарик потъмняха.
— И?
— Чудя се защо я държиш далеч от себе си, когато в леглото ти има достатъчно място за двама.
