Сърца в пламъци

Ройс можеше да твърди такова нещо. Църквата се гнусеше от кръвния данък, но не можеше да го спре.

— Защо никога не си ми казвала, че си християнка? — настоя той.

— Какво значение има това? Другите ти роби са християни и въпреки това, са роби.

— Има значение, Кристен. Това означава, че имаме нещо общо, еднакво и за двама ни, и ми дава възможността, която досега ми липсваше, за да се разбера с теб. Дава ми нещо, на което мога да се доверя.

Тя го изгледа с подозрение.

— Какви ми ги дрънкаш, саксонецо?

— Мога да приема твоята дума, ако се закълнеш в Божието име. Закълни се, че никога няма де се опитваш да избягаш от тук и ще имаш същата свобода като останалите слуги.

— Никакви вериги повече? — недоверчиво попита тя.

— Никакви.

— Тогава, кълна се…

Тя се спря. Много прибързваше. Обвързваше се с клетва, без да е помислила.

— Кристен?

— Божичко! — озъби му се тя. — Дай ми една секунда.

Никога, беше казал той. Никога означаваше завинаги. Какво щеше да стане, когато той нямаше да я иска вече, когато щеше да има съпруга, която да се грижи за него? Тогава животът й тук щеше да стане омразен, а без съмнение с времето щеше да намрази и Ройс. И въпреки това ще трябва да остане, да слугува тук — завинаги.

Тя го изгледа преценяващо. Това би му харесало. Какво го беше грижа за чувствата й? Но от друга страна, все за нещо трябва да го е грижа, инак не би й предложил такава сделка.

— Много добре, милорд. Заклевам се в името Божие, че няма да се опитвам да избягам от Уиндхърст… докато не се ожените. — Очите му се присвиха и тя благоразумно допълни: — Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но годеницата ви не ми харесва. Не смятам, че ще съм в състояние да понасям това място, когато тя започне да се разпорежда тук.

— Приемам — отсече той.

— Наистина ли? — изненада си тя. — Приемате тези условия?

— Да. Това означава само, че когато се оженя, ти отново ще бъдеш окована.

Тя огорчено скръцна със зъби.

— Така да бъде. Но това е всичко, за което ще се закълна.

— Не. Ще се закълнеш още, че няма да помагаш на приятелите си да избягат. — Той постави пръст на устните й, за да предотврати гневния й вик. — Докато се оженя.

— Приемам — с горчивина отвърна тя. — Но няма да се закълна, че ще престана да търся мъст!

— Зная, че няма да го направиш — със съжаление каза Ройс. — Алдън се е възстановил значително и ще може да се защитава и сам. Ще се доверя на уменията му, стига да не го нападаш, докато спи.

— Търся мъст, не убийство — презрително отвърна тя.

— Чудесно. В такъв случаи трябва само да те предупредя, че ако убиеш Алдън, ще бъда принуден в отплата да взема живота ти.

Това бяха последните му думи. Той се отдалечи и я остави кипнала от гняв. Успяваше да се почувства победител в малкия им пазарлък.

ГЛАВА 35

Ройс се върна в замъка късно следобед. Бе подложил хората си на сурови упражнения на тренировъчния плац, нещо което им бе липсвало през последните пет дена. Замъкът отново бе подреден в предишния си вид. През деня масите бяха изнесени и Даръл отново се разпореждаше от обичайното си място за бродиране. Даръл. Почти не му беше проговорила, откакто разбра, че спи с Кристен.

Изразяваше разочарованието си с цупене, което обикновено не го притесняваше. Но Ройс отново се улови, че сравнява Даръл с Кристен, която не се цупеше, която не криеше яда си, а го изливаше най- безцеремонно и на висок глас. Странно, безцеремонността не го дразнеше толкова, колкото безбройните намусени погледи, продължаващи със седмици.

Може би ще трябва да намери мъж на Даръл въпреки непреклонния й отказ.

— Сестра ти обърна ли по-особено внимание на някого от гостите ни? — обърна се Ройс към Алдън.

Седяха на игралната маса. Играта на военна стратегия бе доста напреднала. Алдън не обърна голямо внимание на въпроса му. Бе негов ред да разгърне армията си.

— Не съм мислил по този въпрос.

— Помисли.

Алдън вдигна очи и на устните му бавно се появи усмивка.

— Кълна се, напоследък в главата ти се въртят много странни идеи. Сега като спомена, се сещам. Изглеждаше доста по-оживена, докато Уилбърт беше тук.

— Братът на Корлис? — Ройс бе изненадан, но след като осмисли казаното, попита:

— Мислиш ли, че го харесва за съпруг?

Алдън тихичко подсвирна.

— Тя знае ли какви ги мислиш?

— Как може да знае какво мисля, когато не ми говори?

— Да, не е много доволна от теб, но нима заради това ще я ожениш?

— Не мога да твърдя, че не предпочитам някой друг да е обект на намусените й физиономии, но ти мислиш ли че този път ще се омъжи?

— Да, отдавна й е време, но няма да се омъжи, докато ти не се ожениш.

— Няма нищо общо между едното и другото — настоя Ройс.

— Хайде сега, братовчеде. Как мислиш, защо през всичките тези години отказва да й уредиш брак? Страхува се, че без жена замъкът ще потъне в немара, което без съмнение е вярно.

Ройс изсумтя.

— Ако си знаел, че това я спира, като неин брат отдавна е трябвало да ми кажеш.

— Да, та аз да понасям сърдитите й погледи, задето съм разкрил тайната й. — Алдън изглеждаше ужасен. — Шегуваш се, братовчеде. Но като говорим за сватби, кога смяташ да правиш твоята?

— Когато имам време — лаконично отвърна Ройс. — И не ми казвай, че сега имам време, защото ще ти отвърна, че не е така.

Алдън поклати глава.

— Ако не искаш да се жениш за нея…

— Никога не съм искал да се женя за нея, Алдън. Просто изглеждаше най-подходящата постъпка след… е, изглеждаше подходящо.

— Тогава развали годежа.

— Да, лесно е да се дават съвети, когато не си забъркан — кисело каза Ройс.

Алдън се подсмихна с разбиране.

— Животът тук определено беше по-прост, преди да дойдат викингите. — Думите му бяха удостоени с мрачен поглед и той се разсмя.

Вниманието им внезапно бе привлечено към входа на залата, където се появиха двама от мъжете на Ройс, който водеха със себе си някакъв непознат. Странникът беше изключително висок и приличаше на келт. Това будеше интерес към него след неотдавнашните проблеми, които бяха имали с келтите Корниш.

Мъжът бе доведен пред Ройс, на когото докладваха как са го открили на запад, в земите на Уиндхърст. Околната местност е била претърсена надлъж и нашир, за да се установи дали наистина е пътувал сам, както твърдеше. Не е бил открит никой друг. Яздел грохнало конче, което един милостив човек отдавна би отървал от мъките му. Не носел други вещи освен ръждясал меч с изработена по древен келтски маниер дръжка.