Ройс прие всичко това дотолкова, доколкото се покриваше с вида на мъжа, когото той замислено разглеждаше. Не беше виждал друг толкова красив мъж, въпреки раздърпания му вид. Косата му бе въздълга, вързана с кожена лента. Не беше облечен по-добре и от най-бедния слуга: широка туника с дълги ръкави, вързана на кръста с оръфано въже и с протрити панталони с парцаливи дупки по тях. Въпреки това в поведението му нямаше и следа от сервилност. Тъмносивите му очи дръзко срещнаха погледа на Ройс. В тях нямаше войнственост, предпазливост, лукавство, нито дори напрежение. Беше поглед, какъвто Ройс бе свикнал да вижда в очите на равните нему и той възбуди любопитството му.
— Кой си ти?
— Не разбирам.
Ройс се напрегна, като чу езика на келтите. Повечето от келтите на запад говореха саксонски, тъй като живееха в съседство със саксонците. Но не и келтите Корниш, който често правеха набези в земите му.
Той повтори въпроса си на езика на странника.
— Наричат ме Галеан.
— От Корнуол.
— Девън.
— Свободен човек?
— Да.
Ройс се намръщи. Не беше от приказливите този свободен човек от Девън.
— Как да разбера, че това, което казваш, е истина?
— Защо да лъжа?
— Наистина защо? — изсумтя Ройс. — Много си далече от дома си. Накъде си тръгнал, та минаваш през земите ми?
— Търся господар, на когото да служа и който ще се бие с даните. Открил ли съм го?
Изненадата на Ройс разсмя Алдън.
— Това е последното нещо, което очакваше да чуеш, а, братовчеде?
Погледът, който Ройс му хвърли, го накара да забрави смеха си.
— Между Девън и земите ми има много господари, които ще се бият с даните. — Ройс гледаше келта с присвити очи. — Защо си дошъл толкова на изток?
— Никой от тях не се готви сериозно. Искам гаранции, че ще видя истинска битка.
— Защо?
— Земите на север, който даните изтръгнаха и в които се заселиха, не са им били достатъчни. Все още нападат и по море. Живеех в едно рибарско селце на западните брегове. То бе разрушено при нападение на викингите. Загубих жена си, двамата си сина, семейството и приятелите си. Никой не бе пощаден.
— Освен теб. Защо?
— Ловувах във вътрешността. Върнах се точно навреме, за да видя отплуващия им кораб.
Същата история Галеан бе разказвал отново и отново по време на своето скиталчество. Вършеше му добра работа пред саксонските лордове. А тези двамата тук изглеждаха по-смутени от повечето досега. Дали пък търсенето му не беше към края си?
— Кога се случи това? — попита Ройс.
— В началото на лятото.
— Защо твърдиш, че даните са нападнали селото ти?
— Кой друг е върлувал из тези земи оттогава?
Ройс и Алдън се спогледаха, а след това Ройс наведе очи към ръката си, свита в юмрук на масата. Въпросът остана без отговор.
— Ако даните отново навлязат в Уесекс, ние ще ги спрем — намеси се Алдън. — Имаш желание да се биеш, но можеш ли?
— Аз… ще имам нужда от обучение.
— А ако братовчед ми се съгласи да те обучава, как ще му служиш в отплата?
— Предлагам да служа като лична охрана, заради ръста ми.
— Погледни ме — възкликна Ройс. — Дори да можеше да се биеш, приличам ли ти на човек, който има нужда от охрана?
По устните на Галеан пробяга лека усмивка и около сивите му очи се появиха малки бръчици.
— Другите лордове, към които се обърнах със своята молба, не бяха толкова добре сложени като вас, милорд. Ще служа както пожелаете, стига да ме вземете.
Алдън се обърна към Ройс.
— Е, братовчеде? Още един човек е винаги добре дошъл, а един добре трениран войн с такъв ръст ще бъде много ценен.
— Това не ми харесва — отвърна Ройс.
— Смяташ, че ще потърси отплата веднага щом види затворниците ти?
— И това го има.
— Но те са толкова добре охранявани, че той няма да може да ги доближи.
— Кристен не е — кратко отговори Ройс.
Алдън молитвено вдигна очи.
— Разбира се, сега, когато й даде свободата на целия Уиндхърст, тя въобще не се охранява. Винаги можеш да ограничиш свободата й само в рамките на замъка и да забраниш достъпа на келта до него.
— Сключих сделка с нея. Не мога да променям условията й.
— Само се пошегувах, Ройс. Нищо няма да й стори. Той иска кръвта на викингите, не на една жена. Ако не му вярваш, изпитай го. Но не го отпращай, заради едно толкова малко съмнение. Предпазливостта ти по отношение на момичето става прекомерна, особено като се има предвид, че няма друга жена, която да се грижи за безопасността си толкова добре като Кристен. А ако това не е достатъчно, ще ти припомня, че и ти търсиш същото като келта, но не й навреди.
Ройс присви устни с отвращение. Всичко това бе истина. Той отново погледна келта, който стоеше като образец на търпеливостта.
— Това лято ние също бяхме нападнати от викинги — каза Ройс, като наблюдаваше внимателно очите на мъжа. — Имахме по-голям късмет от твоето село и ги разгромихме.
— Всичките ли избихте?
Дори и Алдън повдигна вежди при силата на тези думи.
— Едва ли това са били същите викинги — предположи той. — Тези са норвежци, нападат само богатите. Съмнявам се, че биха нападнали рибарско селце, което може да им предложи малко плячка.
— Но ги избихте?
— Не всички. Тези, които пленихме, държим затворени тук. Принудени са да работят на крепостната ни стена.
— Освен това са под моя закрила — прибави Ройс. Изобщо не му хареса начина, но който мъжът си отдъхна, когато Алдън спомена, че имат затворници.
Галеан долови заплахата и съобрази отговора си с нея.
— Ако сте пленили същите викинги, справедливостта е възтържествувала. Край на набезите им. Аз искам онези, които все още са на свобода на север. Корабът, който нападна селото ми, отплава натам.
— Ако те приема, Галеане от Девън, ще работиш ли на моите укрепления заедно със затворниците?
Мъжът видимо се напрегна.
— Няма да търся мъст от тях, милорд, но не искайте от мен да работя рамо до рамо с пленниците ви.
— Това е моята воля. Това е единствената работа, която сега имам за мъж с твоя ръст. Каза, че ще правиш това, което поискам от теб.
— Да. — Последва дълга пауза. — Така да бъде.
— Ще можеш ли да устоиш на изкушението? — упорстваше Ройс.
— Казах, че не желая кръвта на пленници.
— Добре дошъл тогава. Започваш работа сутринта. Следобед ще се обучаваш заедно с мъжете ми. Селдън, погрижи се човека да бъде настанен удобно.
Когато Селдън отведе келта към бъчвата с медовина, Алдън се наведе към Ройс.
