да се измъкне безнаказано? Навярно не я интересуваше какво ще стане с нея. Ако наистина беше така, то тази жена бе по-опасна, отколкото си мислеше. Трябваше да бъде предпазлив с тази малка русокоса красавица.
— Какво се надяваше да постигнеш? — тихо попита той.
— Исках да те видя мъртъв, от собствената ми ръка! — извика тя, а очите й мятаха зелени мълнии.
— Нима не те е грижа за живота ти?
— Единственото нещо, за което ме е грижа, е да те видя мъртъв! — изсъска тя, опитвайки се да измъкне ръката си от желязната му хватка. — Ще намеря начин, Тристан. И ще те убия! Ти ме измами! Ти, ти… безчувствен пират! — Тя вдигна свободната си ръка, за да го удари, но той бързо я хвана. — Ще си платиш загдето ме излъга!
— Признавам, че те излъгах. Но това беше само защото исках да ти спестя ненужната болка и страдание. Нима предпочиташ да те бях обладал със сила? Щеше да бъде много по-лесно, уверявам те. Навярно си силно момиче, но не можеш да се сравняваш с мен. Сега си ядосана, защото не ти позволих да се бориш за честта си, нали?
— Щях да се боря с теб. Ти…
— Да, сигурен съм, че щеше. Защо си недоволна? Аз ти спестих ненужната болка, защото един Бог знае какво можех да ти сторя, ако съпротивата ти беше разпалила още по-силно страстите ми. Можех дори да те убия.
— Но и вие нямаше да останете невредим, мосю — злобно отвърна Бетина.
— Наистина ли? — възкликна той през смях. Досега никога не бе виждал разгневена жена и това започна да го забавлява. — И как щеше да го постигнеш, след като сега дори не можеш да си освободиш ръцете?
Тя го настъпи с всичката сила, развеселеното му лице се сгърчи от болка и той веднага я пусна. Бетина избяга от другата страна на масата, докато той разтриваше крака си.
— Ха! Май няма да имате нужда от цялата си сила, капитане? Струва ми се, че ме подценихте! Ако се приближите до мен, ще ви причиня още по-голяма болка и то с най-голямо удоволствие!
Бетина се чувстваше в безопасност с дългата маса помежду им, защото Тристан не беше нищо друго освен едно голямо и тромаво говедо. Тя беше слаба и гъвкава и лесно можеше да се изплъзне от едрите му лапи.
— Ти си един малък дявол! — изръмжа той. — Не само ще се приближа до теб, моя измамна лисичке, но ще те обладая още веднъж, и то сега! И ако искаш, този път можеш да се бориш с мен, но не се изненадвай, ако и аз ти отвърна със същото!
Младото момиче очакваше, че той ще заобиколи масата, но когато я прескочи с лекота, тя изпадна в паника и грабна първото, което й попадна под ръка — един от тежките инструменти, които лежаха върху масата. Тристан се наведе, защото разбра намерението й, и инструментът профуча на сантиметри от главата му. Тя веднага грабна следващия, ала той го хвана във въздуха.
Когато на масата не остана нищо за хвърляне, Бетина грабна двете тежки чаши, от които бяха пили вино и те полетяха към неприятеля й. За щастие едната го улучи по главата, Тристан се олюля и падна на пода.
Бетина смаяно се втренчи в неподвижното му тяло, но когато забеляза струйката кръв, която потече по челото му, в нея се надигна паника. Внимателно заобиколи дългото му мускулесто тяло и се спусна към вратата. Отвори я с размах и побягна навън.
Трябваше да избяга от каютата, от проснатото мъртво тяло. Може би ще успее да се скрие, да намери някакво оръжие и да принуди моряците да я свалят на брега. Ала преди да се отдалечи на няколко метра, един от моряците я сграбчи и силно я притисна към противно миришещото си тяло.
— Какво е това? — засмя се той. — Женската на капитана май е излязла на разходка, а?
— Да, и жестоко ще си изпатиш, ако не ме пуснеш! — гневно извика Бетина. Може би щеше да успее да използва властта на капитана, за да постигне целта си, поне докато моряците не открият, че Тристан е мъртъв.
— О, така ли? — попита мъжът, но я пусна. — Знае ли капитанът, че си излязла на палубата?
— Да. Той… спи — твърде късно разбра грешката си.
— Спи ли? Капитанът никога не спи през деня. Какви още лъжи ще ми кажеш, момиче? — сърдито я изгледа той и извика: — Мистър Банд’лер, това момиче казва, че капитанът спял.
— Иди и провери дали е истина, Дейви.
Бетина се огледа и видя едрата фигура на първия помощник-капитан, която се надвеси от горната палуба, а морякът, който допреди малко я държеше, се втурна към капитанската каюта.
— Капитанът каза, че не желае да го безпокоят! — избъбри тя, но гласът й потрепери от страх.
— Прави каквото ти казвам, Дейви! — излая Жюл Банделер.
Какво щеше да прави сега? Морякът вече бе стигнал до каютата на капитана. Огледа се като обезумяла, но в същия миг се оказа заобиколена от членовете на екипажа, които я зяпаха с похотливи погледи.
Мъжът, когото нарекоха Дейви, се върна с пребледняло лице и изумен поглед.
— Тя го е убила! Убила е капитан Тристан!
— Света майко! — Жюл удари силно с юмрук по парапета.
Бетина се мушна между мъжете, които стояха около нея, и те не й попречиха, защото бяха твърде шокирани от новината, че едно момиче е убило капитана им! Ала бягството й бе краткотрайно. С един скок Жюл се намери до нея и я сграбчи за ръката. С другата си ръка хвана дългата й плитка и я усука около китката си.
— Искам да знаеш, кучко, че ти си убила единствения мъж, когото можех да нарека мой приятел. И за това ще умреш с най-мъчителната смърт, и то от моите ръце! — блъсна я напред и тя падна в ръцете на двама от екипажа. — Вържете я на главната мачта, за да бъде бичувана и я поливайте с вода, когато загуби съзнание. Тази кучка ще издъхне бавно и накрая сама ще се моли да я убием! — изкрещя Жюл, а тъмнокафявите му очи злобно блестяха, изпълнени с омраза.
— Боже мой! — ужасено прошепна Бетина. Лицето й пребледня и тя потръпна. След първите удари морякът, когото бяха бичували заради нея на „Песента на вятъра“, бе загубил съзнание и това му бе помогнало да преживее болките. Ала те щяха да я свестяват и тя щеше да изпита всеки удар с камшика.
— Моля ви, мосю! Застреляйте ме, моля ви!
— Ти си убила капитана на този кораб, който беше мой приятел. Бързата смърт от куршум е прекалено добра за теб — отвърна Жюл и гласът му потрепери от омраза.
Бетина се замята отчаяно в ръцете на мъжете, които я държаха, но всичко бе напразно; не можеше да избяга. Замъкнаха я до главната мачта и я завързаха здраво. След това някой разкъса гърба на кадифената й рокля, вдигна долната й риза и разкри белоснежната й плът пред смаяните погледи на моряците.
Жюл Банделер изплющя с камшика във въздуха и младото момиче потръпна от ужас. Преди камшикът да изсвисти за втори път във въздуха, Бетина загуби съзнание, но мъчителят й не забеляза и вдигна високо камшика — този път, за да го стовари върху голата плът на жертвата си и да сложи началото на нейната бавна и мъчителна смърт.
ОСМА ГЛАВА
Това, което Тристан видя, когато излезе от каютата си, накара кръвта му да замръзне. Главата му бе замаяна от удара и мислите му бяха объркани, но викът му отекна силно над главите на моряците.
— Спрете!
Ръката на Жюл замръзна във въздуха и той се извърна. Видя Тристан да приближава, залитайки и с ръка на челото.
— Света дево! Да не си полудял, Жюл?
Видът на голия гръб на Бетина го изпълни с ярост.
— Слава Богу! Тристан, никога не съм бил по-щастлив да те видя! Дейви, този глупак на глупаците, ни каза, че си мъртъв, че момичето те е убило!
Тристан измъчено се ухили, макар главата му болезнено да пулсираше.
