му се отдаде, за да спаси живота им.
Ръцете му я обгърнаха и силно я притиснаха към мускулестите му гърди. Целувката му стана още по- настойчива и внезапно Бетина изпита странно усещане, нещо което никога досега не й се бе случвало. Беше невероятно, сякаш кръвта закипя във вените й, главата й се замая и неусетно тя отвърна на целувката му, забравила, че се намира в прегръдките на омразен и непознат мъж.
Той отдръпна устни от нейните и я вдигна на ръце. За миг тя се вцепени от ужас, но той нежно я положи върху леглото. Бавно започна да сваля дрехите си, като нито за миг не откъсваше поглед от нея. Младото момиче също го гледаше като хипнотизирано, без да може да извърне очи. Когато най-накрая остана гол, Бетина с възхищение се втренчи в мускулестото му тяло, широките рамене, тесния ханш и дългите стройни крака.
Тристан се приближи и легна до нея в тясното легло. Дълго гледа лицето й, а сетне пръстите му нежно погалиха гърдите й. Наблюдаваше реакцията й и видя как очите й се разшириха от изненада и смущение.
Младият мъж се засмя и нежно обхвана едната й гърда.
— Очакваш да съм бърз, така ли?
— Да. О, моля те, Тристан, не прави това с мен. Още веднъж те моля, спести ми този срам! — Бетина умоляващо го погледна.
— Не, малка моя, вече е твърде късно.
— Тогава по-добре свършвай по-бързо! — остро рече девойката.
Очите му гневно се присвиха, той я възседна, притисна нежното й тяло към дюшека и бързо проникна в нея. Прониза я остра болка, тя извика и ноктите й се забиха в гърба му. След миг болката премина и той започна да се движи в нея. Отначало бавно, а след това по-бързо и по-бързо. Бетина се отпусна и дори изпита наслада от движенията му. В този миг Тристан тласна още по-дълбоко, тялото му се вцепени, потръпна и сетне се отпусна изтощен върху нея.
Бетина не знаеше какво да прави. Това ли беше всичко? Трябваше да признае, че след първоначалната болка й бе станало приятно, но ако това означаваше да прави любов, тя би могла да живее и без нея. Къде бе неописуемото удоволствие, което караше мъжете да умират заради него? Може би само мъжете изпитваха наслада от любенето.
— Съжалявам, Бетина. Нямах намерение да свършвам толкова бързо, но острият ти език ме ядоса. Обещавам, че следващия път ще бъде по-добре.
— Следващия път! — изумено възкликна тя. — Но аз… аз… си мислех…
— Не, малка моя — прекъсна я той с игрива усмивка. — Пътят до Сен Мартен е дълъг, а след като ще делим една каюта, смятам да те любя толкова често, колкото пожелая. Очертава се едно много приятно пътуване.
Той стана и започна да се облича, а Бетина бързо покри голите си гърди с чаршафа. Какво щеше да прави? Да му се отдаде веднъж бе достатъчно наказание за нея, но тя нямаше друг избор. Трябваше да се примири и да се научи да живее със срама. Но да му се отдава отново и отново, и то без да се съпротивлява! Той искаше да я направи своя любовница! Как щеше да живее с това?
Тристан мълчаливо я наблюдаваше. Приближи се до нея, наведе се и леко докосна устните й със своите.
— Сега се налага да те напусна, защото трябва да дам на екипажа си заповед да сменим курса към Сен Мартен. Ти ще останеш тук и няма да напускаш каютата.
— Но аз искам да видя Мади. Искам да се срещна със затворниците и да им кажа, че няма защо да се страхуват за живота си.
— Не — остро отвърна гой. — Твоята прислужница може да види затворниците, а по-късно ти ще се видиш с нея, но не сега.
Пиратът излезе и Бетина си помисли дали да заключи вратата, за да не може да влезе. Но това само щеше да го вбеси и той щеше да излее гнева си върху нея. Потръпна, като си представи какво можеше да й се случи. Досега Тристан се бе държал любезно с нея, макар да я бе обладал против волята й. Какъв ли щеше да бъде, ако изпаднеше в ярост?
Беше оставена на милостта на един жесток пират! Ако искаше, можеше да я убие! Беше изцяло в негова власт и не знаеше какво да прави.
Стана от леглото и глупаво се втренчи в кървавите петна върху чаршафа — нейната кръв. О, как мразеше този отвратителен човек! Той я бе изнасилил, бе я лишил от девствеността й, завинаги я бе обезчестил! Младото момиче гневно тропна с крак.
Опита се да се успокои. Нямаше смисъл да се разстройва, защото станалото не можеше да се поправи. Но как искаше да си отмъсти, как го мразеше!
До леглото имаше кана с вода и Бетина изми кръвта по бедрата си. Сетне набързо се облече, седна до масата и си наля чаша вино. Вдигна чашата до устните си, но в този миг на вратата се почука и след секунда Мадлен влезе в стаята.
— Бетина, добре ли си? Той нали не… не е…
— Той каза, че ще ни заведе до Сен Мартен, но…
— Значи сме спасени, благодаря на Бога! Толкова се страхувах за теб, Бетина. Боже мой! Не знаех какво да мисля, когато ме заключи в онази каюта. Капитанът е толкова грамаден, страхувах се да не те нарани.
— Аз не бях пощадена — тихо каза Бетина. — Той беше решен да ме има и постигна целта си.
— Бетина, не! — ужасено извика Мадлен, а сетне започна да плаче.
— Всичко е наред — младото момиче прегърна старата си бавачка. — Нали сме живи. А и той обеща да ни заведе до Сен Мартен.
— Господи, Бетина! Той не трябваше да прави това! Този мъж няма чест!
— Опитах се да го убедя да не го прави, но той ме желаеше. Остана равнодушен към всичките ми молби. Но станалото станало и нищо не може да се направи. Остава ми утехата, че поне спасих живота на затворниците.
— Какви затворници?
— Още ли не си ги видяла? — изненадано попита Бетина.
— Не знаех, че на кораба има затворници. Онзи едър мъж, който се казва Жюл, ме пусна от каютата си и ми каза да сляза в камбуза, за да помогна при приготвянето на вечерята. Готвачът им загинал при последната битка. Като свърших, веднага дойдох при теб.
— Добре, но сега трябва да отидеш и да намериш затворниците. Капитан Мариво е един от тях. Кажи им да не се тревожат за живота си и че на следващото пристанище ще ги свалят от кораба. Ако някои са ранени, погрижи се за тях, а след това ела да ми разкажеш как се чувстват. Капитанът не ми позволява да напускам каютата.
— Искаш ли първо да направя нещо за теб? — загрижено попита Мадлен. — Не ми се иска да те оставям сама, особено след всичко, което си преживяла.
— Не, аз съм добре, Мади. Мислех, че ще бъде много ужасно, но не се оказа толкова лошо. Той беше нежен с мен, а освен това е млад и хубав. Единственото, което ме нарани е това, че той не ми даде никакъв избор… изобщо не го е грижа за чувствата ми.
— Радвам се, че си го понесла толкова добре.
— Не ми оставаше нищо друго.
Мадлен излезе и след няколко минути се върна.
— На кораба няма затворници, Бетина. Помолих един от екипажа да ме заведе при тях, но той ми каза, че освен нас и моряците, на кораба няма никого друг. Попитах още един, но и той ми отговори същото.
Младото момиче се вцепени. После постепенно всичко в нея се изпълни с гняв, всяка фибра, всяка частичка от тялото й.
— Той ме е излъгал! Най-безсрамно ме е измамил! Дано душата му да изгори в ада!
— Бетина! — ужасено я изгледа Мадлен. — Какво става с теб?
— Той… той ме излъга! Каза ми, че ако не се боря с него, ще пощади живота на затворниците! — очите й изпускаха зелени искри, бузите й пламнаха от ярост.
— О, Бетина!
