Капитанът се засмя.
— Онази стара жена и за годеника ти ли излъга?
— Не.
— Значи този граф Де Ламбер наистина е богат мъж?
— Да, много богат, капитане — отвърна Бетина и малко се отпусна.
Изглежда, мъжът не бе толкова опасен, колкото очакваше. Трябваше да признае, че бе хубав и навярно млад, но дългата златиста брада го правеше да изглежда по-стар.
— Ако ме заведете при годеника ми, той ще ви направи много богат — обади се девойката.
— Не се и съмнявам, но твоята зестра вече ме направи богат, а аз не държа жени на кораба си.
— Тогава какво смятате да правите с мен, мосю? Да ме хвърлите в морето, след като преди това ме изнасилите?
— Точно така.
Тя ужасено се втренчи в него. Очакваше той да отрече, но след като се бе съгласил с нея, какво можеше да каже?
— Това… това ли е намерението ви? — заекна разтрепераното момиче.
Той се загледа в чашата си с вино, сякаш размисляше върху въпроса й. Сетне я погледна с развеселено изражение на лицето.
— Свали дрехите си.
— Какво? — възкликна девойката.
— Възнамерявам да правя любов с теб, Бетина Верлен, а след това ще те заведа при годеника ти. Така че свали дрехите си. Не ми се иска да те насилвам и да ти причинявам болка.
— Не, мосю, не! Граф Де Ламбер няма да се ожени за мен, ако съм обезчестена!
— Уверявам ви, мадмоазел, че ще ви приеме за жена и дори ще плати добра цена за удоволствието. Той те е виждал, нали?
— Да, но…
— Е, тогава няма защо да говорим повече. Отнетата ти девственост едва ли ще има значение за него.
— Не! — твърдо повтори Бетина. — Няма да се появя обезчестена пред него. Няма да засрамя семейството си. Няма да го направя!
— Страхувам се, че нямаш избор. Сигурен съм, че графът ще скрие факта, че не си била девствена през първата брачна нощ — спокойно рече капитанът.
— Не, не можете да направите това с мен! — извика Бетина и зелените й очи се разшириха от страх.
— Пак ти повтарям, Бетина, че имам намерение да те любя и нищо няма да те спаси. Но аз не искам да те насилвам, не обичам изнасилването.
— Но това е изнасилване, мосю, защото аз не искам да се любя с вас!
— Наречи го както искаш, но ти няма да се бориш с мен.
— Вие… вие трябва да сте полудели! Не можете да очаквате да стоя покорно и просто да ви позволя да… да… направите това! — извика тя и гневът й замени страха. — Ще се боря с вас до последни сили!
— Искате ли да сключим сделка, мадмоазел? Освен вие двете с прислужницата си, на борда на моя кораб се намират и неколцина моряци от вашия кораб заедно с капитана им.
— С каква цел?
— Моите хора са жестоки и обичат да се забавляват, като бавно убиват хора. Първо отрязват ушите, после пръстите, след това краката… трябва ли да продължавам?
Бетина почувства, че й прилошава.
— И вие… вие позволявате всичко това?
— А защо не?
Лицето й стана мъртвешки бледо. Той също сигурно се забавляваше с подобни ужаси. Господи!
— Споменахте за… за някаква сделка — слабо рече тя.
— Ще ми се отдадеш доброволно и аз ще спася живота на тези мъже. И без това ще бъдеш моя, независимо дали ще се бориш с мен, или не. Ако не ми се противопоставиш, аз ще спася живота на тези мъже и на следващото пристанище ще ги освободя — той замълча и се усмихна. — Ти няма да спечелиш нищо, Бетина, защото каквото и да решиш, ще бъдеш моя. Но за затворниците не е така. Те могат да спечелят живота си. Чакам отговора ти.
— Вие сте безчувствен звяр! — задъхано извика девойката. — Защо искате да ме изнасилите.
— Учудваш ме. Ти си истинска красавица и аз те желая.
— Но аз не ви желая!
— Ще ти кажа, Бетина, че ти си единствената причина, поради която нападнах кораба ти. Обикновено ограбвам само испански кораби. Моят вахтен те е видял на палубата на вашия кораб и ми описа красотата си. Трябва да си благодарна, че нямам намерение да те споделя с екипажа си. Но стига приказки! Чакам отговора ти!
— Нямам избор — бавно отвърна младото момиче. Никога не се бе чувствала толкова безпомощна. — Трябва да спася живота на онези мъже.
— И няма да се съпротивляваш?
— Не, мосю, няма да се боря с вас.
— Добре. Ти взе много мъдро решение. Сигурен съм, че затворниците ще са ти много благодарни. Ще кажа на хората си да ги оставят на спокойствие. Докато ме няма, искам да съблечеш дрехите си и да ме чакаш в леглото.
Той излезе и заключи вратата след себе си. Нямаше никакъв изход. Трябваше да се отдаде на този мъж, а дори нямаше да може да се бори за честта си.
Бавно и неохотно Бетина започна да се съблича. Най-после щеше да разбере какво означава да правиш любов или по-скоро да те изнасилят. Е, поне щеше да спаси живота на няколко французи. Тази мисъл щеше да й помогне да издържи ужаса, който я очакваше.
Когато капитанът се върна, тя все още бе по риза. Той затвори вратата и намръщено я изгледа.
— Не си променила решението си, нали? — бързо попита той.
— Не, а вие?
Той звучно се засмя, прекоси каютата и застана пред нея. Тя се почувства дребна и безпомощна до него.
— Не, малка моя. Нищо не може да промени намерението ми — зарови пръсти в гъстите й копринени коси, изпитвайки удоволствие от нежната им мекота. — Свали ризата си, Бетина. Повече не мога да чакам.
— Мразя ви, мосю! — изсъска през стиснати зъби девойката.
Пиратът отново се засмя.
— Въпреки че обръщението „мосю“ звучи много сладко от прелестните ти устни, предпочитам да ме наричаш Тристан. А сега изпий виното си, Бетина. Може би ще ти помогне да се отпуснеш. Никога досега не съм лягал с девственица, но са ми казвали, че първия път е болезнено.
— Ще ми трябват най-малко две бъчви вино, за да забравя това, което смятате да извършите, мосю Тристан!
— Само Тристан. Не ме предизвиквай, Бетина. Това, което трябва да стане, ще стане, но може да променя решението си относно затворниците. Изпий виното и съблечи ризата си без повече приказки.
Младото момиче знаеше, че повече не може да отлага. Пресуши чашата си на един дъх, обърна се с гръб към него и бавно свали ризата си. Покри голото си тяло с дългата коса, която се спускаше до средата на бедрата й, и се извърна към него.
Тристан се подразни от този жест на непокорство и отметна косите й. Сетне взе лицето й в шепи и нежно я целуна.
Девойката не очакваше целувката му. Защо го направи? Защо просто не я изнасили и всичко да свърши?
Устните му разтвориха нейните, търсещи и настойчиви. Искаше да го отблъсне, но той можеше да го приеме като съпротива. Просто трябваше да затвори очи и да мисли за онези нещастни мъже. Трябваше да
