— Съжалявам, Мади. Но аз щях да се върна за теб. Нямаше да те оставя на този остров.
— О, няма нищо, детето ми — усмихна се старата бавачка. — Честно да си кажа, тук много ми харесва. Вече не готвя, но надзиравам двете момичета, които Тристан нае, за да прислужват в къщата.
— Кои са тези момичета? — любопитно попита Бетина.
— Алия и Каино. Тяхната по-голяма сестра Малома е омъжена за Жюл.
— Омъжена? Да, Тристан ми каза, че жената на Жюл е на острова.
— Имат и три деца, чудесни малки момиченца.
— А Тристан има ли жена и деца на острова? — язвително запита Бетина.
Мадлен и Жизел се спогледаха изненадано.
— Тристан никога не е имал сериозна връзка с някоя от жените в селото. Понякога посещава проститутки и това е всичко. Много от хората му са се оженили за момичета от селото и са си построили къщи на острова.
— Има ли в селото свещеник, който е извършил тези бракосъчетания? Бих искала да отида да се изповядам — замислено рече Бетина.
— Не, двойките са получили благословията на старейшината на селото и това е всичко. Но аз смятам, че убедих Жюл да доведе свещеник, който ще узакони тези бракове.
— Защо си се загрижила за това, Мади?
— Хората на Тристан наистина обичат жените и децата си и нямат намерение да ги изоставят. Аз просто искам браковете им да са благословени и от църквата.
— Струва ми се, че си загрижена за Жюл. Наистина, Мади, понякога прекаляваш. Не можеш да мислиш за всички. Жюл не заслужава вниманието ти.
— Аз също го опознах по-добре, Бетина — намеси се Жизел. — Трудно ми е да повярвам, че този мъж е заповядал да те бичуват до смърт.
— Да, и все още му се иска да ме види наказана. Ако нараня по някакъв начин Тристан, Жюл пръв ще грабне камшика, за да го стовари върху голия ми гръб.
— Тя е права, Жизел — неохотно кимна Мадлен. — Да беше видял Жюл в деня, в който Бетина се опита да убие капитана. Беше като полудял. Готов е на всичко за Тристан, защитава го така, както майката защитава сина си.
Жизел се намръщи и тъжно погледна дъщеря си.
— Страхувам се, че не те защитавах както трябва, скъпа моя.
— О, не, мамо, не бива да се обвиняваш. Не можеш да направиш нищо за мен, без да рискуваш живота си. Аз ще издържа, остава по-малко от година.
— Говориш така, сякаш си се примирила, Бетина. Няма да бъде една година. Нали граф Де Ламбер има карта на острова, тази, която му даде. Той ще ни спаси — каза Жизел.
Бетина въздъхна и разказа на майка си за разговора, който бе подслушала между Пиер и дон Мигел.
— Така че ще трябва да останем тук поне година, освен ако Тристан не реши да ни пусне по-рано — завърши тя.
— Тристан знае ли, че не възнамеряваш да се омъжиш за графа? — меко попита Жизел.
— Не. Вие, с Мадлен трябва да ми обещаете да не му казвате за това. — Бетина погледна Мадлен и Жизел, които кимнаха в знак на съгласие.
— Но ако той знае, може би ще се ожени за теб… — плахо се намеси Жизел.
— Мамо, моите чувства към Тристан не са се променили, откакто за последен път говорих с теб. Аз все още го мразя и никога, никога няма да се омъжа за него! А освен това и той не желае да се жени за мен и няма да промени решението си.
— Но една година е дълъг срок, Бетина. Ако му родиш дете, той сигурно…
— Не! Дори не си мисли за това! — извика дъщеря й.
— Това няма да се случи!
— Успокой се, любов моя. Разбира се, че няма да се случи. Не исках да те разстройвам — бързо рече Жизел.
— Искаше й се и тя да е толкова сигурна, колкото Бетина.
— Съжалявам, че повиших тон, мамо. Напоследък доста често избухвам — унило се усмихна тя.
— Сигурно си имала причини.
— Да, наистина — засмя се меко Бетина.
— Ако Райън се бе върнал при мен, нашият живот щеше да бъде съвсем друг — тъжно каза Жизел.
— Райън? Кой е Райън? — попита Мадлен. Жизел се изчерви.
— Донеси на Бетина малко от топлия хляб, който Алия изпече, Мади, и чаша мляко, ако обичаш.
— Не си ли казала на Мади за Райън? — попита Бетина, когато старата жена излезе от стаята.
— Не, но мисля, че тя подозира, че е имало някой в живота ми. Знае колко щастлива бях за известно време. Но мисля, че сега едва ли има смисъл да й разказвам.
— Предполагам, че си права. Но аз исках да те попитам как се чувстваш. Да не би някой от мъжете да те е… безпокоил?
— За Бога, разбира се, че не — засмя се майка й. — Какво биха могли да искат тези мъже от стара жена като мен?
— Мамо, не бива да се отнасяш към това толкова несериозно. Ти не си стара и много добре го знаеш, а освен това си много красива — смъмри я Бетина.
— Не се тревожи, твоят капитан се грижи за мен.
— Така ли? Но той не ми каза нищо, аз дори не знаех дали има къде да спиш.
— Според мен той не е лош човек, въпреки че те е насилил да спиш с него. Предупреди ме да не се намесвам във вашите отношения. Аз съм под негова закрила. Чух да предупреждава хората си, че трябва да се държат с уважение към мен и да не ме безпокоят.
— Почтените действия не са характерни за него — язвително сви устни Бетина.
— Тристан беше повече от щедър към мен. Той ме настани в стаята до Мади. Даде ми скъпи платове, за да си ушия рокли, а освен това ми донесе и чифт обувки, защото видя, че моите са се скъсали.
— Тристан е направил всичко това за теб, без да си го молила?
— Да. Не очаквах, че ще се отнася толкова любезно към мен. Но мисля, че го прави заради теб, защото съм твоя майка.
— По-скоро, за да избегне гнева ми — горчиво рече Бетина.
— Не, мисля, че той наистина е загрижен за теб. Той не искаше да те държи заключена.
— Това, което казваш е абсурдно. Той се наслаждава на страданията ми — гневно отвърна Бетина и очите й изпуснаха зелени мълнии.
— На няколко пъти го виждах как тръгва към стълбите, решен да те отключи, но се спираше, борейки се със себе си. Изкачваше няколко стъпала, а сетне се връщаше и изхвръкваше като бесен от къщата. Не знаеше, че го наблюдавам, но съм сигурна, че искаше да те освободи.
— Може би просто ти се иска да вярваш, че е било така, мамо. Ти предпочиташ да мислиш, че Тристан е благороден мъж и че е загрижен за мен. Той ме иска само, за да задоволявам страстите му и нищо повече.
— Тристан говори ли френски? — попита майка й, внезапно сменяйки темата на разговора.
— Не. Той е английски пират, който говори само родния си език — с презрение отвърна дъщеря й.
— Не ми каза, че е толкова красив.
— Какво значение има дали е красив, или не, когато душата му е черна като на дявола?
— Не мислиш ли, че е обаятелен?
— Разбира се, че не. Тристан е истински дявол!
— Аз искам само да бъдеш щастлива, Бетина.
— Ще бъда щастлива, когато напусна този остров.
— Гласът ти е ангелски, когато говориш на родния си език, малката ми — меко каза Тристан.
Бетина рязко се извърна и видя, че стои зад нея.
— Защо трябва да ходиш толкова тихо? — остро попита тя. — Откога си тук?
— От няколко минути. Не исках да прекъсвам разговора ви. Сигурен съм, че има какво да си кажете —
