отвърна той и се отпусна на един стол до нея.
Бетина се извърна към майка си. Очите й бяха разширени от гняв.
— Защо не ми каза, че е тук?
— Той ми направи знак да не казвам нищо. Затова те попитах дали говори френски. Не исках да научи какви са чувствата ти към него. Ала докато говореше за него, лицето му не се промени, той наистина не разбира френски.
— Той знае какви са чувствата ми към него. Знае, че го мразя.
— Струва ми се, че достатъчно говори с майка си — каза Тристан с раздразнение. — Вече можете да говорите на английски.
— Просто казах на майка си колко много те мразя — дръзко заяви Бетина.
— Защо мислиш, че ме мразиш?
— За какво намекваш? Да не би да смяташ, че не познавам чувствата си? — свирепо го изгледа тя.
— Мисля, че се заблуждаваш. Омраза ли наричаш държанието си в леглото, когато се притискаш до мен? — подигравателно се усмихна младият мъж.
— Не можеш да говориш такива неща пред майка ми! — задъхано отвърна Бетина.
— Защо не? Да не би да искаш да я накараш да повярва, че ме мразиш през цялото време?
— Ти си истински дявол, Тристан! — извика тя. — Аз не съм отговорна за магията, която правиш с мен в леглото, но тя не засяга сърцето ми. Ако не те мразех, щях ли да моля Пиер да те открие и да те убие? И сега те мразя по-силно от преди!
Бетина спря. После тръгна към вратата, но Тристан се спусна след нея и я хвана за ръката. Двамата стояха до огряната от слънцето врата.
— Къде мислиш, че отиваш? — Лицето му потъмня от гняв.
— По-далеч от теб! — гневно отвърна тя, дръпна ръката си и пристъпи напред. Ала той отново я хвана и я дръпна към себе си.
— Искаш ли да докажа на майката ти, че не лъжа? Искаш ли да й покажа как се разтапяш в прегръдките ми? — студено попита той.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Моля те, спри! Ти вече ме обиди и унижи пред нея. Трябва ли да продължаваш?
— Престани да плачеш! Сама си го заслужи. Къде се дяна буйният ти темперамент?
Бетина продължи да хлипа. Чувстваше се като последна глупачка.
— Пусни ме — опита се гласът й да прозвучи твърдо, но вместо това прозвуча патетично. — Разказах на майка си всичко. Разказах й какво се случи с мен, когато ме изнасили, как моето тяло ме предаде. Няма защо да й доказваш каквото и да било.
— Може би трябва да го докажа на теб — дрезгаво прошепна Тристан.
В гърдите й се надигна гняв. И тя щеше да му докаже нещо! Огледа се и видя, че майка й тактично е излязла от стаята. Обви ръце около врата му, притисна устни до неговите и страстно го целуна. Вложи в целувката всички умения, на които той я бе научил, като притискаше тялото си към неговото и милваше с пръсти косите му. Почувства как сетивата й се възбудиха и слабините й пламнаха, но когато усети, че и неговото желание нараства, рязко се отдръпна от него.
Искаше й се да се засмее, когато видя смаяното изражение на лицето му, но стисна зъби, напомняйки си защо го целуна по този начин.
— Сега вече знаеш, Тристан, какво бих могла да ти дам, ако не те мразех. Ти може да предизвикваш страстен отклик в тялото ми, докато ме изнасилваш, но все още има една част от мен, която не можеш да достигнеш. Тази част ти никога няма да достигнеш, защото само аз мога да те пусна там. Ти никога няма да имаш моята любов.
Тя се обърна и побягна нагоре по стълбите към стаята си, без да обръща внимание на храната, която Мадлен бе оставила на масата.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Почти през цялата нощ Бетина се въртя неспокойно в леглото, без да може да заспи. Беше вече към обяд и трябваше да стане, въпреки че се чувстваше уморена.
Стана и механично облече новата си светлорозова рокля. Измина повече от месец, откакто Тристан я върна на острова. Месечното й неразположение трябваше да се появи седмица, след като Тристан й позволи да напусне спалнята му, но това не стана. Отказваше да приеме очевидното и не искаше да мисли за това. Ала измина още една седмица и повече не можеше да отрича истината — бе бременна повече от два месеца.
Какво щеше да прави? Как щеше да понесе мисълта, че носи под сърцето си дете от мъж, когото презираше? Трябваше ли да мрази и детето? Не, не би могла, та това беше и нейно дете. Тристан вероятно имаше незаконни деца по целите Карибски острови и нейното дете едва ли щеше да има значение за него.
Започна да сресва косата си, но спря и хвърли гребена на земята. Изтича от стаята и се спусна по стълбите.
Тристан седеше до масата и прелистваше някакви документи. Когато го видя, гневът забушува в гърдите й. Сплете ръце, за да спре треперенето им и застана зад него. Той чу стъпките й и се извърна. В същия миг Бетина заби юмрук в лицето му.
— Какво, по дяволите, беше това? — изръмжа той и разтърка бузата си.
— Върви по дяволите, Тристан! — извика тя. — Аз съм бременна!
— Исусе Христе, нима заради това трябва да се нахвърляш върху мен? — промърмори той. — Не възразявам да получа плесница от жена, ако тя смята, че го заслужавам, но ти винаги използваш проклетите си юмруци!
— Трябваше да забия кинжал в черното ти сърце!
— Не разбирам защо си толкова бясна? — ухили се Тристан. — Трябваше да знаеш, че това ще се случи рано или късно. А освен това е изминал само един месец. Откъде си сигурна, че си бременна?
— Защото съм бременна от два месеца! — извика тя и побягна към стълбите.
Тристан чу как вратата на спалнята му се затръшна и отново се ухили. Ала след миг лицето му потъмня като буреносен облак, защото се досети, че преди два месеца Бетина се намираше на остров Сен Мартен.
Хукна по стълбите и блъсна вратата на спалнята. Когато видя разкривеното му от гняв лице, Бетина отстъпи назад. Той я сграбчи за раменете и силно я разтърси.
— От кого е детето? — изрева Тристан.
— Какво?
— По дяволите, жено! От кого е детето, което носиш?
Тя недоумяващо го изгледа.
— Да не си полудял? Това дете е…
Млъкна, защото си спомни съмненията, които бе посадила в душата му и избухна в смях. Той отново я разтърси.
— Отговори ми!
— Детето е твое, разбира се — подигравателно отвърна Бетина. — Кой друг би могъл да бъде бащата?
— Много добре знаеш кой!
— Стига, Тристан. Нали ти признах, че те излъгах за Пиер. Нима не ми вярваш? — подразни го тя.
— Искам да се закълнеш, че детето е мое!
— О, не, няма да ти доставя това удоволствие! — В гърдите й отново се надигна гняв. — Няма никакво значение от кого е детето. Ще си отида от този остров и ти никога няма да го видиш. А ако толкова те разстройва мисълта, че съм бременна, мога да замина още сега!
— Самата ти беше толкова разстроена, че се нахвърли върху мен.
— Ти съсипа живота ми! Ако не беше ти, сега щях да съм омъжена за Пиер. Ти ме изнасили и сега аз нося копеле. Аз имам причини да бъда разстроена, но не и ти!
