фусти, стегнатите корсажи, големите дантелени яки и подплънките около талията, които придаваха женствена закръгленост на фигурата й. Нека Тристан да види колко са слаби краката й и да потърси някоя с по-пищни форми за задоволяване на похотливите си желания.
Бетина със задоволство огледа просторния салон. Ярките гоблени по стените, които Жако бе извадил от мазето, и белите завеси на прозорците, придаваха на стаята уютен и приятен вид.
За щастие в къщата имаше много мебели, които Тристан бе отмъкнал от испанските кораби, така че подредиха останалите стаи.
Плячката се държеше заключена в мазето и жените нямаха право да влизат там. Жако увери Бетина, че в него няма нищо тайнствено, ала на нея й се стори доста странно, че Тристан толкова бързо бе намерил обувки за нея и за майка й, при това с подходящия размер.
Младата жена прекара сутринта с Малома. Двете се бяха сприятелили, а тъй като и Малома бе бременна, имаха много общи неща. Жените се занимаваха с шиенето на бебешки дрешки, но въпреки че работата й доставяше удоволствие, Бетина не можеше напълно да прогони Тристан от мислите си.
Той беше заминал ядосан и бе взел само половината от хората си. Дори не се бе сбогувал с нея, тъй като същия ден между тях бе избухнала голяма разправия. Младата жена непрекъснато си повтаряше, че той въобще не й липсва и отсъствието му я прави щастлива; не знаеше кога ще се върне, но се надяваше да не е скоро.
Бетина влезе в кухнята и вдъхна от приятния аромат на топъл хляб. Отчупи си коричка и излезе във вътрешния двор. Там един едър русокос млад мъж сковаваше дъските на нов диван. Тя одобрително се усмихна, когато Жако вдигна глава и я погледна.
— Имаш талант за дърводелец, Жако — рече тя, оглеждайки работата му. — Да не би по-рано да си бил дърводелец?
— Аз съм корабният дърводелец, мадмоазел. Обичам да работя с дърво.
— От колко време си с капитан Тристан?
— Откакто той купи „Дръзката лейди“. Капитанът е прекрасен човек и се отнася много добре с хората си, но сега, когато имам жена и две деца, ми се иска да се откажа от морето.
— Значи възнамеряваш да се установиш на сушата?
Бетина си помисли, че има и благородни мъже сред хората на Тристан.
— Да. Двамата ми сина са вече големи и имат нужда от баща си. Смятах да попитам капитана дали мога да остана на острова. Тук имам малка хижа, но мога да я постегна, а този остров е прекрасно място за отглеждане на деца.
— Предполагам, че си прав — младата жена огледа свежата зеленина, която я заобикаляше. — Е, желая ти приятен ден, Жако.
Тя прекоси зелената поляна и се запъти към гората. Беше открила едно тайно място и почти всеки ден ходеше там. Започна да й се струва, че винаги е живяла на този красив остров, че изминалите месеци са само сън и тя никога не е срещала мъж на име Тристан. Ала колкото и да се опитваше да мисли за приятни неща, той винаги се промъкваше в мислите й.
Беше пролет и островът бе още по-красив. Небето бе чисто, слънцето грееше, а планината се извисяваше в далечината, обвита в прозрачна мъгла.
Бетина бавно си проправяше път през гъстата гора. Палмовите дървета изпълваха въздуха с екзотично ухание, а в подножието им се виждаше килим от ярки цветя — сини, лилави, жълти и розови.
Скоро чу шума от потока, който се спускаше от планината. Още няколко крачки и най-после бе в своя малък рай — малко езерце, което се бе образувало от бистрата планинска вода. На отсрещния край имаше хибискусови храсти и големи красиви цветя в яркожълто и червено. Бетина реши, че преди да си тръгне ще набере малко, за да украси салона. Когато стигна до езерото, постла кърпата на земята и започна да се съблича. Наоколо имаше високи дървета, гъста папрат и цветя, надвиснали над кристално чистата вода. Младата жена се чувстваше сигурна, скрита от чужди погледи.
Пристъпи в хладните води, питайки се дали когато Тристан се върне, ще може да запази в тайна от него своя малък рай. Ала в същия миг се ядоса на себе си. Защо не можеше поне за малко да престане да мисли за Тристан?
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
— Чуваш ли ме, Тристан, или отново мислеше за острова? — попита Жюл.
— Каза ли нещо? — Тристан го погледна със замъглени очи, които внезапно потъмняха от отвращение, при вида на малката и задимена стая.
— Тортуга е отвратително място — промърмори младият мъж.
— Защо, по дяволите, Бастида не е тук заедно с шайката си от разбойници и убийци?
— Доколкото си спомням, преди обичаше да идваш тук, за да събудиш дявола у себе си — напомни му Жюл. — Поне знаеш с каква задача си се заел и с какви хора ще си имаш работа.
— Май смелостта ти се е завърнала, а?
— Предпочитам тази дупка, отколкото сам да се пъхам в ръцете на врага си.
— Съжалявам за станалото в Сен Мартен — сериозно рече Тристан.
— Ти рискува живота си, не аз. Обиколихме вече три пристанища, а все още не знаем нищо за Бастида. Защо не се откажеш, Тристан?
— Ще се откажа, когато го намеря — Тристан си напълни втора чаша с ром.
— Знаеш, че преди да хвърлим котва в пристанището, моряците разговаряха с мен. Те са нетърпеливи да се върнат у дома.
— Защо? Не се ли забавляват във всеки пристанищен бордей?
— Те искат да се върнат у дома, и то със свещеник.
— Какво? — Тристан изумено го изгледа.
— Предполагам, че искат да сключат законен брак — засмя се Жюл.
— Банда глупаци! Не им ли стига благословията на старейшината? Предполагам, че и ти си сред желаещите?
— Всъщност, да. Мадлен доста ми говори, че не бива да продължавам да живея в грях с Малома.
— Значи това е нейна идея… би трябвало да се досетя. И къде, смяташ, да намериш свещеник? А ако намериш, откъде си сигурен, че ще пожелае да дойде с нас?
— Защо пък да не пожелае? След като чуе, че толкова много мъже и жени живеят в грях, а сега искат да получат божията благословия, няма начин да не се съгласи. Та нали това е негов дълг.
— Добре. Ако намерите свещеник, няма да имам нищо против. Обаче все още смятам, че това е глупаво и смешно.
Жюл замислено го изгледа.
— Няма ли да посетиш вдовицата, докато сме тук?
— Не съм мислил за това — отвърна Тристан. Изобщо не се бе сещал за красивата вдовица Хейджън, въпреки че тя живееше само на няколко крачки от кръчмата и когато идваше в Тортуга, винаги я посещаваше.
— Какво извинение ще измислиш затова, че не искаш да се позабавляваш една две нощи? — невинно попита Жюл.
— Нима се нуждая от някакво извинение? — Тристан учудено повдигна вежди.
— Досега не си се отказвал от красивите жени.
— Имам други грижи. Трябва ли да ти напомням, че не пътуваме за удоволствие? — попита Тристан с раздразнение.
— Не, но без помощта на вдовицата нямаше да можеш да купиш кораба, с който сега търсим Бастида. А сигурно са й казали, че „Дръзката лейди“ е в пристанището. Ще бъде разочарована, ако не я посетиш.
— Ако смяташ да ме накараш да се чувствам виновен, стари приятелю, не си познал. Вече й изплатих дълга си.
— Беше много радостен, когато тя ти продаде толкова изгодно „Дръзката лейди“.
— Това беше преди шест години и не забравяй, че Маргарет Хейджън е много богата жена. Когато съпругът й умря, й остави шест кораба. Тя нямаше нищо против да се отърве от „Дръзката лейди“.
