— Защото иска теб.
— Ласкаеш ме, Жюл. Дамата има безброй любовници, тя обича мъжете. Освен това ще иска да й отделя твърде дълго време, а аз не съм в състояние.
— Можеш да се справиш — небрежно подхвърли Жюл.
— Мога, но не искам.
— Какво става с теб, Тристан? Знаеш, че вдовицата има сведения за всеки кораб, който хвърля котва в пристанището. Освен това тя знае, че търсиш Бастида. Ако я посетиш, можеш да узнаеш нещо за испанеца.
— Защо толкова настояваш да се видя с нея?
— Вече близо два месеца търсим Бастида, а Бетина Верлен не излиза от ума ти. Надявах се, че вдовицата ще ти помогне да я забравиш за малко.
Жюл беше прав. Мисълта за Бетина и детето, което очакваше, тормозеха нощите му. Съмняваше се, че Маргарет Хейджън ще му помогне да забрави за русокосата французойка, но можеше да му каже нещо за Бастида.
— Добре — въздъхна тежко той. — След няколко часа ще се видим на кораба.
— Забавлявай се, приятелю. Няма закъде да бързаме — кимна Жюл.
Тристан се усмихна и поклати глава. Излезе от кръчмата, огледа улицата и въздъхна. Наистина нямаше никакво желание да се среща с красивата вдовица, въпреки че досега винаги бе нетърпелив да я види. Макар да бе няколко години по-голяма от него, тя бе очарователна жена и много страстна любовница.
Младият мъж мина покрай малък бижутерски магазин и реши да влезе. Може би една огърлица от перли щеше да успокои вдовицата, когато й кажеше, че няма да остане при нея през нощта. Но защо, по дяволите, да не прекара нощта с нея? Един ден нямаше да го забави, а щеше да се наслади на ласките на жена, която го желаеше и която с радост щеше да го приеме в леглото си.
Реши да не купува подарък, но чифт обици привлякоха погледа му — малки красиви диаманти в сребърна обковка, а в средата блестеше голям тъмносин сапфир, който му напомни цвета на очите на Бетина, когато беше щастлива. Колко му се искаше отново да види очите й тъмносини, а обиците чудесно щяха да отиват на нежната й бяла кожа и копринената й сребристоруса коса.
Купи обиците и за всеки случай взе и перлената огърлица.
Маргарет Хейджън го видя от прозореца и преди той да почука, вратата се отвори и погледът му срещна чифт разгневени тъмновиолетови очи. Ала гневът в тях бързо се стопи. Маргарет обви ръце около врата му и се притисна към него.
— Ах, Тристан, толкова много ми липсваше — прошепна тя. Хвана го за ръката и го привлече вътре. — Бях толкова ядосана, когато тази сутрин не дойде — скара му се тя, — но сега си тук и вече нищо няма значение. — Прегърна го през кръста и понечи да го поведе нагоре по стълбите към спалнята си.
— Не си се променила, Маргарет — меко се засмя той.
— Но ти си се променил. Обикновено ме грабваше на ръце и ме понасяше по стълбите дори преди да съм ти казала добре дошъл. При друга жена ли си бил тази сутрин? Това ли те задържа? — гневно го стрелна с поглед вдовицата.
— Не, забавих се, за да ти купя подарък. — Тристан измъкна перлите от джоба си.
Лицето й светна от удоволствие и тя повдигна косата си, за да закопчае огърлицата. Погледна го, усмихна се и нежно погали перлите.
— Знам, че не ти е била необходима цяла сутрин, за да ги купиш, но повече няма да ти досаждам с въпроси. — Взе ръката му и го поведе към дивана, тапициран със светложълта коприна. — А сега ми кажи защо си обръснал красивата си брада? Не че имам нещо против, но изглеждаш толкова млад без нея.
— Трябваше да направя нещо, но оттогава свикнах без брада.
— Но защо е трябвало да се обръснеш? Това е глупаво — повтори тя.
— Това е дълга история, Маргарет. Боя се, че нямам време, за да ти я разкажа. След няколко часа ще отплавам.
— Но защо?
— Знаеш, че никога няма да се успокоя, докато не намеря Бастида. И въпреки че ограбването на испанските кораби да ми носи чудесни печалби, отнема цялото ми време, а аз трябва да го посветя само на търсенето на Бастида.
— Защо не се откажеш, Тристан? Може би никога няма да го намериш.
— Някой ден пътищата ни ще се пресекат, убеден съм в това. — Гласът му потрепери от омраза.
— Трябва да ти кажа, че преди два месеца Бастида беше тук.
— По дяволите! — извика младият мъж и стисна юмруци. — Защо не дойдох първо тук? Вече можех да съм го хванал, ако умът ми не бе зает другаде.
— Съмнявам се, че щеше да го откриеш, Тристан.
— Той остана само два часа и, изглежда, също търсеше нещо или някого.
— Какво друго можеш да ми кажеш?
— Боя се, че не е много. Бастида търсеше някакъв търговски кораб и си тръгна, когато разбра, че не е в пристанището.
— Но защо е търсил търговски кораб?
— Нямам представа. Но ако претърсва всички острови, както правиш и ти, и стои само по един ден, има много малка вероятност да попаднеш на него.
— Може би си права.
— Тогава защо не останеш тук известно време? — с надежда попита тя и плъзна ръка по гърдите му.
— Не. Трябва да тръгвам — рече Тристан и бързо стана.
— Има друга жена, нали? — попита Маргарет и направи безуспешен опит да се усмихне.
Той реши, че е най-добре да й каже истината.
— Да.
— Хубава ли е? О, разбира се, че е. Когато каза, че умът ти е бил някъде другаде, имаше предвид тази жена, нали? Сигурно много я обичаш.
— Не я обичам, но я желая. Тя ме е обсебила — гневно отвърна Тристан.
— А какви са нейните чувства към теб?
— Тя ме ненавижда до дъното на душата си, но аз не мога да я виня — тихо се засмя той. — И навярно защото ме мрази, аз я искам толкова много. За мен тя е предизвикателство.
— Трудно ми е да повярвам, че някоя жена би могла да те мрази, Тристан — тя се повдигна на пръсти и леко го целуна по бузата. — Но ако си сигурен, че не я обичаш, аз мога да почакам, докато ти омръзне.
— Е, все пак, докато чакаш, не се отказвай от многобройните си любовници — подразни я той.
— Знаеш, че никога няма да го направя — засмя се Маргарет. — Освен ако, разбира се, не пожелаеш да се ожениш за мен. Бих се отказала от всички мъже заради теб, Тристан. Ти го заслужаваш.
Тристан напусна дома на Маргарет развеселен. Бе решил да прекара нощта с нея, но странно защо не можа да го стори. Старото му желание към нея бе изчезнало. Не знаеше какво ставаше с него, но реши да не мисли за това.
Засега нямаше смисъл да продължава търсенето на Бастида. Щеше да почака, докато испанецът открие това, което търси, и се завърне в Испания. Но сега Тристан щеше да се прибере у дома.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
След два и половина месеца отсъствие Тристан едва сдържаше вълнението си, когато очертанията на острова изплуваха в далечината. Трябва да е бил глупак да избяга от Бетина, когато научи за детето. Тя му липсваше. Вече бе на четири месеца и половина, но той мислено се помоли да не е наедряла твърде много, за да може да се люби с нея.
Младият мъж нервно крачеше по палубата, докато корабът му влизаше в малкото заливче, за да пусне котва. Извика на екипажа, че веднага ще слязат на брега и нареди на мъжа, който пазеше на брега, да се качи на кораба, за да го охранява.
Отец Адриан лениво наблюдаваше как моряците припряно се настаняват в малките лодки и се питаше