парите им.
Младата жена не му обърна внимание, защото знаеше, че търси повод да се скарат. Тристан седна на един стол до прозореца, извади сабята си и започна да я лъска. Двамата не се поглеждаха и не разговаряха. Ала напрегнатата тишина бе прекъсната от рязко отваряне на вратата и майката на Жизел влезе със зачервено и развълнувано лице.
— Господи, Бетина! — възкликна тя на френски. — Какво му е? — Жизел кимна към Тристан.
— Защо не го попиташ? — тихо отвърна дъщеря й.
— Той няма да ми каже, но ти трябва да ми обясниш какво става между вас. Опитвах се да не се намесвам, но вашата разправия продължи твърде дълго.
— Мамо, не можем ли да говорим за това, когато сме сами?
— Не. Той не разбира френски, а аз искам да поговорим сега. Току-що ми казаха, че една от прислужничките Каино е избягала от къщата, обляна в сълзи. Тя му донесла закуската, а той се развикал, че не била достатъчно топла. Момичето не иска да се върне, защото Тристан я е уплашил до смърт!
— Той само крещи и заплашва, мамо, но няма да й стори нищо лошо.
— Да, но слугите не знаят това, Бетина, и се страхуват да се доближат до него.
— Аз ще поговоря с момичетата и ще им обясня, че той просто си излива гнева върху тях, но няма да ги нарани.
— Но Мадлен ми каза, че ти можеш да сложиш край на лошото настроение на Тристан.
— Не споменавай името му, мамо! Той ще разбере, че говорим за него — уплашено възкликна младата жена.
Хвърли бърз поглед към Тристан, но той изглеждаше зает с работата си и изобщо не им обръщаше внимание. Бетина се намръщи и се запита защо още не бе прекъснал разговора им. Ала в този миг Тристан внезапно стана и се запъти към вратата, мърморейки сърдито за жените и техните проклети тайни.
Жизел бе много разстроена и не се учуди на внезапното му излизане.
— Не можеш ли да сложиш край на всичко това? — попита тя.
— Вероятно мога — прошепна Бетина.
— Тогава защо, за Бога, не го направиш?
— Ти не разбираш, мамо.
— Обясни ми тогава! — каза майка й. — Защо Тристан се държи толкова отвратително, откакто се е върнал?
Дъщеря й въздъхна и хвърли поглед към вратата, която Тристан бе оставил отворена.
— Тристан мисли, че бебето е от Пиер.
— И Мадлен ми спомена нещо подобно, но аз не можах да повярвам — възбудено рече Жизел. — Та това е абсурдно! Ти не си била дори един ден в къщата на Пиер. Тристан трябва да е полудял, за да мисли, че можеш да се отдадеш на графа преди сватбата!
— Аз го накарах да мисли така.
— Но защо?
— Бях ужасно разгневена, че отново ме отвлече. Той ме унизи, за да ме накаже, че съм избягала от него, и аз исках да си отмъстя. Излъгах го, че доброволно съм се отдала на Пиер. Ала той побесня и му признах, че съм го излъгала. Само че… само че го направих по такъв начин, че съмнението остана. Той забрави за това, но след като му казах, че съм бременна, поиска да знае от кого е детето. Аз му казах, че е негово, но отказах да се закълна и той реши, че бебето е от Пиер.
— Но защо си направила това, Бетина? Защо не му кажеш истината?
— Но аз му казах истината — отвърна младата жена.
— Тогава защо си го накарала да се усъмни за детето?
— Ти ми каза, че е грешно да желая смъртта му и аз реших да си отмъстя по друг начин. В началото отмъщението ми достави огромно удоволствие, но…
— Но сега съжаляваш?
— Да.
— Тогава кажи на Тристан какво си направила. Бетина избягна погледа на майка си и тъжно се загледа в малките дрешки в ръцете й.
— Вече е твърде късно. Мислих си за това, но дори и да му разкажа всичко, той няма да ми повярва. Ще си помисли, че отново го лъжа и винаги ще се съмнява, даже да се закълна, че детето е негово.
— Ти вече не мразиш Тристан, нали? — тихо попита Жизел.
— О, мамо, и аз не знам. Желанието, което изпитвам към него, ме смущава и обърква. Понякога го желая толкова много, колкото и той мен, а понякога го ненавиждам. Той е арогантен, груб и аз никога няма да забравя какво ми причини.
— Той те взе против желанието си, но сега казваш, че го желаеш.
— Но не става дума за това!
— Така ли? Приеми съвета ми, скъпа, и се опитай да разбереш чувствата си. Годината, която той поиска от теб, скоро ще свърши. — С тези думи майка й излезе от стаята. Бетина остана сама, вперила празен поглед в пространството.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Почти целия ден, Бетина прекара в борба със себе си. Дори забрави да слезе за обяд, но накрая реши, че няма да загуби нищо, ако признае всичко на Тристан. Напротив — можеше да спечели. Липсваха й ленивата му усмивка, веселите искрици в очите му, омагьосващите ласки, но особено й липсваше неговата нежност.
Искаше си обратно стария Тристан. Изведнъж я обзе странно щастие, че носеше под сърцето си неговото дете и й се прииска и той да го сподели. Не разбираше защо за нея стана много важно Тристан отново да се превърне в предишния весел и очарователен мъж. Излезе от стаята с твърдото намерение да говори с него и да оправи нещата помежду им.
Спусна се по стълбите, но видя, че салонът е празен, и излезе от задната врата, за да види дали Тристан не е в задния двор.
Той лежеше на дивана пред камината. Видя, че Бетина се е запътила към задната врата и понечи да я последва, но го спря глъчката, идваща от предния двор.
Бетина също чу шума, но преди да отиде и да разбере какво става, видя група мъже, които пресякоха ливадата и се отправиха към селото. Тя се намръщи, защото тези мъже бяха непознати. В този миг откъм салона се чу нисък женски глас.
— Тристан, ти очарователен негоднико, едва те познах! Значи най-после си обръснал брадата си. Много ми харесваш така, винаги съм го знаела.
— Измина доста време, Габи — развълнувано отвърна Тристан.
Бетина се обърна смутено и видя една жена с гъсти медночервени къдрици, които се спускаха до кръста й. Беше облечена като мъж, а прилепналите й панталони очертаваха дълги и стройни крака. На кожен ремък, преметнат през рамото й, висеше дълга сабя, а в колана й бе затъкнат камшик. Стоеше гордо изправена в средата на стаята, с лице към Тристан.
— Исусе Христе! Не мога да повярвам на очите си! Какво си направил с тази къща? Ако не те познавах, щях да си помисля, че тук е пипала женска ръка — възкликна червенокосата жена. — Ти, копеле! Да не си довел тук онази вдовица? По дяволите, Тристан, ако тя най-после те е накарала да се ожениш за нея, аз ще…
— Достатъчно, Габи — прекъсна я Тристан, като видя, че Бетина стои пред задната врата. — Маргарет не е тук, нито пък някога е идвала.
— Добре. Това си е за нейна сметка, а аз само ще спечеля — засмя се Габи. — Смятам да прекарам известно време само с теб, в тази къща. Ще те заключа в онази прекрасна спалня на горния етаж и ще си припомним миналото. По дяволите морето!
— Не си се променила — засмя се Тристан. — Както винаги нямаш срам.
— Ти също не си се отличавал с прекалена срамежливост, нали, любов моя? А сега ела да ме поздравиш, както трябва, иначе ще си помисля, че селските курви са те изтощили.
