Мадлен се втурна в стаята на Жизел и замръзна на място, като видя Бетина.
— Какво правиш тук, дете? Тя си отиде!
— Кой си отиде? — търпеливо попита Жизел.
— Онази жена — Габриел. Тя си замина!
— Откъде знаеш? — Жизел погледна смаяното лице на дъщеря си.
— Слезе долу, облечена за път, а лицето й пламтеше от гняв. Аз все още бях на масата с Жюл и Малома, когато тя дойде и ме изгледа убийствено. След това се обърна към един от хората си и му нареди да вземе сандъка й, а на другия заповяда да събере хората й и да им каже, че ще ги чака в залива. А после изхвърча навън!
— Сигурна ли си, че е напуснала острова? — невярващо попита Жизел.
— Да. Жюл каза, че никога преди не е оставала толкова дълго. Той очаквал, че ще си замине още преди няколко дни.
— Мамо, трябва да ми помогнеш! — извика Бетина и скочи. — Сега, когато Габи си е заминала, аз не искам да се връщам в неговата стая.
— Да се връщаш? — прекъсна я Мадлен. — Да не би да искаш да кажеш, че през цялата седмица си спала при майка си? Защо… — Мадлен млъкна, защото вратата се отвори и Тристан бавно влезе в стаята.
— Не! — извика Бетина, когато Тристан приближи право към нея и я хвана за ръката.
Той не каза нищо. Побутна я нежно към вратата и сетне я поведе по коридора към спалнята. Пусна ръката й чак когато затвори вратата. Бетина се отдръпна от него.
— Вече сме квит, Бетина. Въпреки че една седмица едва ли се равнява на няколкото месеца мъчения, които ти ми причини, реших да проявя милост — каза Тристан с нисък и плътен глас.
— За какво говориш, Тристан? — изненадано го погледна младата жена.
— Не знаеш ли, малката ми?
— Ако знаех, нямаше да те питам — отвърна тя и очите й изпуснаха зелени искри. — Говориш със загадки!
— Говорех за последната седмица, Бетина. Габи се появи точно навреме и ми позволи да намеря разрешение на моя проблем.
— Разбира се, аз бях този проблем — студено каза Бетина. — Пристигането на Габи беше много удобно за теб. Защо си тръгна така внезапно?
— Защото аз й казах да си тръгне.
— Да не би да мислиш, че ще ти повярвам?
— Вярвай в каквото искаш — усмихна се той.
Бетина смаяно го изгледа. Тристан бе използвал същата фраза, която тя много пъти му бе казвала. Каква игра играеше сега?
— Обърках ли те, Бетина? Мислех, че вече си разбрала истината. Казах на Габи да си замине, защото тя изпълни целта си… и то много добре. Нямаше смисъл да продължавам тази игра, след като ти не беше в салона, за да я гледаш.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че цялото внимание, с което обграждаше Габи, бе само, за да ме накараш да ревнувам?
— Разбира се.
— И предполагам, че когато си се любил с нея, е било също, за да ме накараш да ревнувам? — разгорещено извика Бетина. — Няма да ме върнеш с тези лъжи!
— Няма нужда да те връщам, Бетина. Аз никога не съм те губил — меко каза Тристан. Отвори вратата и отиде в стаята в другия край на коридора.
Бетина го последва, само от любопитство, но бе изумена от това, което видя. В стаята цареше пълен безпорядък. Ваната бе пълна с мръсна вода, а сапунената пяна плуваше отгоре. На пода се въргаляха смачкани и мокри кърпи, чаршафите бяха измачкани, а върху възглавницата младата жена забеляза червеникави косми.
— Защо тази стая е толкова разхвърляна? — попита тя.
— Тя винаги отсяда в тази стая и винаги я оставя в това състояние, след като си замине. Не разрешава на никого да чисти, но и тя не го прави. Единствено позволяваше на Каино да й носи топла вода за ваната. Можеш да я попиташ.
Бетина огледа дебелия слой прах, който покриваше мебелите и видя едно съобщение върху масата до леглото, написано с пръст върху праха — няколко думи, които накараха сърцето й да подскочи от щастие:
…Ти искаше нея, когато можеше да имаш мен, и аз никога няма да ти го простя, Тристан…
— Не си ли влизал в стаята, след като тя си замина? — тихо попита младата жена и прокара ръка по написаното.
— Не.
— Значи си спял другаде и не си споделял леглото на тази жена?
— Кълна ти се, че това е самата истина. Давам ти моята честна дума!
— Трудно ми е да го повярвам, Тристан. Тя е много красива жена. Тя ти се е предложила. Как си могъл да й откажеш?
— Тя ме вълнуваше, но това бе доста отдавна. Сега искам само теб.
— Как можеш да го кажеш, когато аз съм толкова безформена, а тя е слаба и стройна?
— О, Бетина — въздъхна Тристан. — Как да те накарам да ми повярваш? Аз ти се заклех и ти дадох честната си дума… какво повече искаш?
— Искам да знам защо направи всичко това? Защо ме остави да повярвам, че двамата с Габи спите в една и съща стая?
— За да те накарам да ревнуваш. Вече ти казах!
— Тогава…
— Ако смяташ да ми задаваш въпроси през цялата нощ, по-добре да отидем в моята стая — там е по- удобно.
Тя се остави да я поведе по коридора, а сетне в стаята му. Беше му сърдита, но заедно с това се чувстваше толкова щастлива, че й се искаше да пее и да се смее. Ала не биваше да позволява на Тристан да забележи радостта й.
— Ако се успокоиш и ме изслушаш, без да ме прекъсваш, ще ти обясня всичко — каза Тристан, седна на леглото и свали ризата и ботушите си. — Точно преди Габи да се появи, аз лежах на дивана в салона и се опитвах да реша какво да правя с теб. Чух те, че слезе долу и когато отиде в кухнята, станах, за да те последвам, но тъкмо тогава дойде Габи. Знаех, че ти чуваш всичко, което тя каза, и когато тя ме целуна, аз нарочно удължих целувката само защото знаех, че ти ни наблюдаваш.
— Тогава защо изглеждаше толкова доволен и радостен всеки път, когато тя ме видеше?
— Тя много добре знаеше какво си мислиш ти, както и аз. Беше твърде горда, за да ти каже истината. Знаеше, че ти си се преместила от стаята ми и смяташе, че отново може да ме спечели. Това бе единствената причина, поради която тя остана толкова дълго. Ако ти не беше избягала при майка си вечерта, когато Габи пристигна, трябваше да спя на дивана в хола, за да те накарам да повярваш в това, което исках. Но ти отиде при майка си и това бе чудесно за осъществяването на плановете ми.
— Защо си правиш труда да ми обясняваш всичко това?
— Защото искам да се върнеш обратно в леглото ми, сякаш нищо не се е случило — нежно отвърна младият мъж.
— Имам ли избор?
— Не — усмихна се той.
Отговорът му й достави удоволствие, но тя се извърна, за да не види радостта, изписана на лицето й. Ала все още имаше нещо, което я озадачаваше.
— Тристан, когато Габи се появи, мрачното ти настроение изчезна като с магическа пръчка и ти беше искрено щастлив. Сега разбирам, че може би тя не е била причината за това. Може би ти просто си бил
