добре да забравим миналото — погледна към Тристан и приветливо се усмихна. — Ако не беше ти, приятелю, нямаше да намеря Жизел. Благодаря ти, че си я довел тук.
— Ти си един лицемерен негодник, Кейси — промърмори Тристан, но гласът му не звучеше сърдито. — Твоята лейди е тук само защото доведох дъщеря й. Ще ми благодариш ли за това, че доведох Бетина на острова?
— Не може ли да забравим недоразуменията помежду си и да помислим за доброто на Бетина?
— Доколкото разбрах, не си имал угризения на съвестта, когато си спал с омъжена жена, която е забременяла от теб, а след това си я изоставил — горчиво отвърна Тристан. — Къде беше високият ти морал тогава?
— Обичах Жизел и знаех, че бракът й не е щастлив. Ако бях богат, щях да я отведа със себе си. Винаги съм искал да се оженя за нея и намеренията ми винаги са били почтени. Можеш ли да кажеш същото и за себе си? — спокойно попита Кейси.
— Защо си толкова обсебен от мисълта за брак? — попита Тристан с раздразнение. — Аз се грижа за Бетина и задоволявам всичките й нужди. И двамата бяхме доволни… докато не се появи ти.
— Отговори ми, Тристан. Ако имаше дъщеря — може би скоро ще имаш — щеше ли да допуснеш някакъв негодник да я направи своя курва?
— Бетина не е курва! — изкрещя Тристан и лицето му пламна от гняв.
— Но не е и омъжена жена.
— Омъжена! Прилошава ми от тази дяволска дума! — извика младият мъж, а очите му изпуснаха сини мълнии. — Да не би бракът да гарантира, че един мъж и една жена ще останат верни един на друг? Не! Да не би той да е доказателство за вечна любов? В повечето случаи — не е. Да, бракът предпазва децата да не бъдат наричани копелета, но в този свят има толкова много копелета, че това едва ли има значение.
— За теб е много лесно да се отричаш брака, Тристан, защото жената е тази, която хората осъждат и презират за това, че незаконно живее с някой мъж — напомни му Кейси.
— Нима някой осъжда и презира Бетина? Тук тя е сред приятели!
— Приятелите първи ще я съжалят, а това едва ли ще й допадне.
— Достатъчно сте говорили за това, моля ви! — извика Бетина, не можейки да слуша повече. Стана от масата и отиде до камината.
— Бетина е права, Райън — прошепна Жизел. — Ако двамата с Тристан сте решили да я обсъждате, без да мислите за чувствата й, поне го правете в нейно отсъствие.
— Съветът ви е излишен, мадам, защото няма повече да обсъждаме този въпрос — студено отвърна Тристан.
Стана и се присъедини към Бетина. Сложи ръка на раменете й и усети как тя се напрегна от докосването му.
— Добре ли си, малката ми? — нежно попита той.
— Да.
Отговорът й прозвуча едва чуто и Тристан не й повярва. Обърна я с лице към себе си и видя, че зелените й очи блестят от сълзи. Сърцето му се сви от болка. Внимателно изтри сълзите й и обхвана лицето й с ръце.
— Съжалявам, Бетина. Не искам да мислиш, че повече не те желая, само защото не искам да се оженя за теб. Желая те много повече от всяка друга жена. Но бракът ме плаши до смърт! Цял живот съм живял свободен, без отговорности… без да се нуждая от някого.
— Няма защо да ми обясняваш — Бетина се усмихна, а очите й бяха като две дълбоки сини езера. — Започнах да те харесвам, Тристан. Всъщност, мисля, че те обичам. Но не искам да се жениш за мен, освен ако не го желаеш с цялото си сърце. Стига ми, че ме желаеш.
Тристан нежно я целуна, изпитвайки чувството, че в този миг има всичко, за което бе мечтал, но някъде дълбоко в душата му се прокрадваше съмнение. Желаеше Бетина, но не бе сигурен дали я обича. Тъй като никога досега не бе обичал никоя жена, не знаеше дали това, което изпитваше не е само плътско желание, но се почувства много щастлив, че тя го обича.
— Бетина, когато годината свърши, ще останеш ли да живееш с мен както преди? — попита Тристан.
— Ако зависи от мен, ще остана. Но не мисля, че Кейси ще ми позволи.
— Отново Кейси! Твоят проклет баща ме изкарва от равновесие! — грубо отвърна той и я пусна.
— Не го обвинявам, Тристан. Той е мой баща и ми желае само доброто.
— Това, което той смята за добро!
— Може и да е така, но е прав. — Бетина сведе очи, за да скрие болката, която внезапно я изпълни.
Понечи да се отдръпне, но Тристан я хвана за ръката.
— Къде отиваш?
— Вече всички си легнаха. Мисля да сторя същото.
Тристан се огледа и видя, че салонът е празен; погледна умоляващо Бетина.
— След като не можем да си легнем заедно, защо не останеш още малко с мен?
Нежните му думи стопиха болката й от грубия му тон преди малко. Позволи му да я заведе до дивана, да я настани да себе си и да я прегърне. Тя отпусна глава на гърдите му и двамата се заслушаха в гръмотевиците отвън и пращенето на огъня в камината.
— Ако по-късно дойда при теб, ще викаш ли? — попита Тристан.
— Ще бъде трудно, защото мама се премести в стаята до твоята, а Кейси сложи твоя сандък в нейната. Иска да е сигурен, че сме разделени и че няма да направиш опит да дойдеш при мен.
— Значи вече не съм господар в собствената си къща! — раздразнено възкликна той. — Не можеш ли да направиш нещо, Бетина?
— Утре ще поговоря с мама и ще се опитам да я накарам да поговори с Кейси. Може би тя ще успее да го убеди да промени решението си.
— Навярно тази нощ ще трябва да се задоволя и с това, но дано Кейси отстъпи и се съгласи да не ни пречи да бъдем заедно.
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Бетина се събуди внезапно, викайки името на своя любим. Погледна празното място до себе си на леглото и мъчителният кошмар, който я бе събудил, изплува ясно в съзнанието й. Сънува, че Тристан й бе казал да си отиде веднага, заради друга жена. Думите му още ехтяха в ушите й: „Трябва да си припомниш, че ние не сме женени, и рано или късно това щеше да се случи.“
Огледа стаята, притъмняла от бушуващата навън буря, и внезапно се почувства изоставена и самотна, а очите й се напълниха със сълзи. Беше сигурна, че Тристан я желае, но защо не можеше да я обича? Тя най-сетне бе признала и пред себе си, и пред него, че го обича, бе му дала възможност и той да й каже какво чувства към нея.
Никога не бе говорил, че изпитва към нея нещо друго, освен силно желание. Дали трябва да се задоволи и с това?
Бетина отметна завивките и стана. Потръпна, тъй като прозорецът бе отворен, и студеният въздух нахлуваше в стаята. Щеше да бъде чудесно да се излежава цяла сутрин в леглото и да се наслаждава на топлината на тялото на любимия си. Надяваше се, че му липсва толкова силно, колкото и той на нея. Надяваше се, че Кейси ще се смили над страданията й и ще сложи край на раздялата им.
Облече светлосиня рокля и силете косата си. Надяваше се майка й да е сама в стаята си, за да поговорят.
Надникна в съседната стая, но вътре нямаше никой. Когато тръгна към стълбите, майка й тъкмо завиваше но коридора.
— Стана късно и започнах да се безпокоя, че още не си станала — тревожно каза Жизел.
— Сигурно съм се успала — отвърна Бетина. — Миналата нощ не можах да заспя. — Мамо, можем ли да поговорим в моята стая?
— Да, разбира се.
