продължава така — да се изтощава от работа през деня, за да може да заспи през самотните нощи.
— Май се държах като последен глупак, а? — попита Жюл, когато най-после дойде да види приятеля си.
— Меко казано — засмя се Тристан. — Разбрах, че си се заклел никога повече да не докосваш жена си.
Жюл стеснително се усмихна.
— Е, промених решението си. Малома се чувства отлично, дори тази сутрин стана от леглото.
— А как е синът ти?
— Изглежда много малък и крехък, но всички ме уверяват, че било нормално и скоро щял да порасне. Толкова е малък, че ме е страх да го докосна.
— Сигурен съм, че скоро ще преодолееш страха си — увери го Тристан. — Как ще го кръстите?
— Ги. Ги Банделер.
— Прекрасно френско име — кимна приятелят му и замислено погледна Жюл. — Реших, че е време да замина за Испания. Изминаха осем месеца. Бастида сигурно е приключил с работата си на Карибските острови и се е върнал в родината си. Този път съм сигурен, че ще го намеря. Ще докарам и машини за рафинерията.
— Добре. Кога ще тръгнем?
— Ти ще останеш тук, Жюл — твърдо отвърна Тристан.
— Твърде опасно е да тръгваш сам! Макар да не сме във война с Испания, ще бъдеш на територията на Бастида и той ще има предимство пред теб!
— Поне веднъж направи това, което ти казвам, Жюл! Искам да останеш тук. Може да се забавя повече, а ти си единственият мъж, на когото мога да вярвам. Бетина иска да остане с мен след раждането на детето, но ако Кейси реши да я отведе, трябва да си тук, за да му попречиш. Искам да съм сигурен, че когато се върна, Бетина ще ме чака.
— Това не ми харесва, Тристан — изръмжа Жюл. — Досега никога не си заминавал без мен.
— Ще направиш ли това, за което те помолих?
— Предполагам, че нямам друг избор — неохотно промърмори приятелят му.
— Добре. На Кейси ще кажем, че съм заминал, за да купя машини за рафинерията, защото ако разбере истината, може да се противопостави на решението ми. Ще взема със себе си само тези, които доброволно се съгласят да дойдат. Ще предложа и на хората на Кейси. На Бетина ще кажа истината, за да не се тревожи, ако се забавя. А ако Кейси стане нетърпелив и започне да твърди, че сигурно съм умрял, тогава ще му кажеш защо съм заминал и кога ще се върна.
— На Кейси няма да му хареса риска, който поемаш. Той иска да се установиш на острова и да се ожениш за дъщеря му.
— Да, старият негодник смята, че ще променя решението си.
— А ще го промениш ли?
— Съмнявам се — бързо отвърна Тристан и сетне се ухили. — Знаеш какво е отношението ми към брака. Достатъчно дълго сме заедно и добре ме познаваш.
— Да, знам какво мислиш за брака, но също си спомням, че когато за пръв път срещна Бетина, каза, че ще я задържиш за малко, а след това промени решението си.
— Не исках да я държа дълго при себе си, защото се страхувах, че ще ме откъсне от целта ми — да намеря Бастида.
— Кога смяташ да отплаваш?
— Утре сутринта.
— Каза ли на Бетина?
— Не, още не сме оставали насаме, но…
— Сега е моментът, да й кажеш — прекъсна го Жюл, когато видя, че Бетина слиза по стълбите. — Ще ви оставя сами.
Тристан се обърна и я видя. Мисълта да я напусне внезапно му се стори абсурдна, но вече бе взел решението си.
Когато го видя, лицето й светна от радост, а Тристан взе ръката й и я поднесе към устните си. След това я поведе към любимото им място — дивана пред камината. Реши, че ще е по-добре да й го каже направо, преди да се е разколебал и да е променил решението си.
— Утре сутринта ще отплавам за Испания, Бетина. И преди да ми възразиш, ще ти кажа, че това е нещо, което трябва да направя. Трябва да видя Бастида мъртъв, преди да се установя на острова.
— Значи няма да бъдеш тук, когато детето ти се роди?
Тристан се изненада, че тя толкова лесно прие новината.
— Не, но това е една от причините, поради които искам да замина. Не мисля, че ще мога да понеса да те гледам как страдаш и се измъчваш.
— Ще ми липсваш, Тристан — опита се да се усмихне младата жена, — но и през последния месец също ми липсваше. Може би така е по-добре. Дълго ли ще отсъстваш?
— Да, но детето ще запълва времето ти и месеците ще се изнижат, без да усетиш. Когато се върна, ще те отвлека от собствената си къща, за да се любим.
— Този път ще чакам с нетърпение да ме отвлечеш! — засмя се Бетина.
— Аз също, малката ми. Само тази мисъл ще ми помогне да издържа.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Бетина с нищо не показа мъката си, докато се сбогуваше с Тристан, но когато корабът му напусна заливчето, тя избухна в сълзи.
Чувстваше, че този път Тристан ще отсъства дълго и сигурно щяха да минат месеци, преди да се завърне. Младата жена знаеше, че любимият й няма да намери покой, докато не открие дон Мигел де Бастида, но тя се страхуваше, че Тристан може и да загине.
Мислеше за дон Мигел и тайната, свързана с него. Попита Жюл, но той не й каза нищо. Стигна до извода, че навярно дон Мигел е отговорен за белега върху лицето на Тристан, ала можеше ли Тристан да мрази толкова силно някого само заради един белег, който почти не се забелязваше?
Сякаш в отговор на мислите й, на втория ден след заминаването на Тристан, корабът на испанеца навлезе в малкия залив. Всички бяха изненадани, когато той се появи на входа на къщата, заобиколен от десетина въоръжени мъже.
Бетина тъкмо се канеше да се качи в стаята си, когато дон Мигел влезе. Ужас скова сетивата й. Кейси седеше до масата и мигновено скочи, готов да се бие, въпреки че не беше въоръжен. Жизел гледаше госта с широко отворени от страх очи, тъй като не се усъмни в целта на посещението му.
Дон Мигел свали шапката си и се поклони на Жизел.
— За мен е удоволствие да ви видя отново, мадам — каза на френски той.
— Кой сте вие, мосю? — сърдито попита Кейси, преди съпругата му да успее да отговори.
— Дон Мигел де Бастида — отговори испанецът без да се усмихва.
— Бастида! Значи вие сте този, който Тристан търси толкова упорито?
— Да, и аз дойдох, за да сложа край на това — Дон Мигел извади сабята от ножницата и се огледа. — А сега, кажете ми къде е младия мъж, който желае смъртта ми?
— Закъсняхте. Тристан отплува преди два дни и ще отсъства най-малко месец — отвърна Кейси.
— Хайде, мосю — нетърпеливо рече дон Мигел, — нима трябва да претърся целия остров, за да го открия? Корабът му е в залива и той трябва да е тук.
— Този кораб е мой! — гневно викна Кейси. — Нямам причина да ви лъжа, Бастида, и не ме е грижа за разправията ви с Тристан!
Бетина бавно се изправи и привлече вниманието на испанеца.
— А, мадмоазел Верлен. Виждам, че не сте успели да избягате.
— Вече не желая да бягам, мосю — отвърна младата жена, опитвайки се да говори спокойно.
— Пиер ще бъде разочарован — Дон Мигел се втренчи в големия й корем. — Тристан ли е бащата?
— Това не ви засяга! — избухна Кейси.
