Когато влязоха, Бетина подаде на майка си един стол, а тя отиде до малката дървена люлка, която Тристан бе направил преди седмица. Нежно я докосна, а след това се обърна към Жизел:
— Мамо, искам да знаеш, че много се радвам, че се омъжи за мъжа, когото винаги си обичала.
— Не изглеждаш много радостна, скъпа — отвърна Жизел и леко се усмихна.
— Радвам се за теб, мамо, но иначе съм нещастна. Ти намери своето щастие, аз изгубих моето.
— Знам, че си разстроена. И аз бях изненадана не по-малко от теб, когато Кейси забрани да спите с Тристан в една стая. Но тази раздяла може би е най-доброто разрешение за теб, Бетина. Райън е сигурен, че само по този начин Тристан ще разбере колко много му липсваш и ще се съгласи да се ожените. Миналата вечер дълго говорихме за това с баща ти.
— Двамата с Тристан също разговаряхме, мамо. Той няма да се ожени за мен, защото се страхува да се обвърже. Ала той ме помоли да остана при него. Ще бъде същото както, ако сме женени, но без брачните клетви.
— Но той може всеки момент да те напусне!
— Може да го направи дори и да сме женени.
— Мъжете се чувстват отговорни към съпругите си.
— Знам, но Тристан се ужасява от брака и няма да позволи да го накарат насила да се ожени за мен. Но аз го обичам, мамо, и искам да остана при него.
— Значи най-накрая си призна, че го обичаш. Знаех го още, когато настояваше, че го мразиш и ненавиждаш — кимна Жизел.
— Може би си права. Тогава също съм го обичала, но сега го знам със сигурност. Ще говориш ли с Кейси? — с надежда в гласа попита Бетина. — Не искам тази раздяла, мамо. Измина само една нощ, а Тристан ужасно ми липсва. Искам го до мен всяка нощ, искам да знам, че дори и бременна, с огромен корем, той все още ме желае.
— Ще поговоря с баща ти. — Жизел стана и прегърна дъщеря си. — Но Райън едва ли ще се отстъпи. Не храни големи надежди, скъпа моя. Все пак мисля, че ти недооценяваш влиянието, което имаш върху Тристан.
Бетина слезе на вечеря с натежало сърце. Следобед майка й бе разговаряла с Кейси и й бе съобщила, че той не е променил решението си. Кейси бил убеден, че ако му се даде малко време, Тристан сам ще разбере, че трябва да се ожени за Бетина. Ала младата жена не вярваше, въпреки че й се искаше баща й да се окаже прав. Сега й предстоеше да съобщи на Тристан, че Кейси не е променил решението си, и че двамата ще продължават да спят в отделни стаи.
През деня Тристан беше в добро настроение и тя знаеше, че той очаква да чуе, че Кейси е отстъпил. Дали щеше да се ядоса, след като разбереше, че очакванията му са били напразни?
Бетина седна на дивана пред камината. Освен неприятния разговор, който й предстоеше, през целия ден тя не се чувстваше добре. Измъчваха я болки в гърба.
Поройният дъжд не спря през целия ден. Все още проблясваха светкавици и се разнасяше тътенът на гръмотевиците.
Тристан се настани до нея и взе ръката й в своята.
— Майка ти говори ли с Кейси? — тихо опита той. — Да.
— И?
Бетина пое дълбоко въздух.
— Не е променил решението си, Тристан. Поради някаква причина е убеден, че ти ще промениш своето.
— Тогава ти трябва да му се противопоставиш — спокойно каза младият мъж, ала Бетина знаеше, че това е заповед. — Ти не си малко момиченце, Бетина — добави той, — и можеш да постъпваш както решиш.
— Ако Андре ми беше забранил да живеем заедно, аз нямаше да се съглася, но Кейси е истинският ми баща и знам, че той е загрижен за мен. Той не го прави, за да те дразни, Тристан, знаеш, че ти е приятел. Той смята, че това е най-доброто решение за мен и аз няма да престъпя волята му.
— Така ли искаш да живеем? — попита обидено Тристан.
— Мразя да спя сама. Искам да си до мен. Казах ти, че те обичам и не те излъгах — обичам те с цялото си сърце. Ти си смисълът на моя живот. — Бетина замълча за миг. — Дай малко време на баща ми. След като се увери, че ти няма да промениш отношението си към брака, може би ще отстъпи и ще се примири.
Тристан не отговори, но за нейна изненада я притегли към себе си и нежно я прегърна. Дълго стояха така, притиснати един до друг, заслушани в далечния тътен на затихващата буря.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
Беше средата на август и през тази част на годината ураганите често връхлитаха върху Карибските острови.
Изминалият месец бе тих и спокоен. Тристан и Кейси не се караха и обикновено младият мъж бе в отлично настроение. За изненада на всички той дори присъства на сватбата на Алия и Каино.
През деня Тристан беше зает, защото бе решил да изсече голяма част от гората на острова, където възнамеряваше да засади захарна тръстика.
За Бетина времето течеше бавно. Коремът й бе станал огромен и тя едва се движеше. Завиждаше на Малома, която скоро щеше да роди. Тристан също й липсваше.
Не можеше да прекарва нощите с него, а той бе толкова изморен от работата през деня, че вечер заспиваше, докато я държеше в прегръдките си на дивана. Налагаше се да го буди, за да си легне. Пожелаваха си лека нощ само с една нежна целувка и се разделяха.
Минаваше полунощ, когато Мадлен събуди Бетина, за да й съобщи, че родилните болки на Малома са започнали. Жюл бе завършил къщата си и преди месец двамата с Малома се бяха преместили в новия си дом.
Жюл бе дошъл да извика Мадлен, защото я уважаваше и настояваше тя да бъде акушерка на жена му. Той събуди и Тристан и всички се отправиха към къщата на Жюл.
Мадлен каза на Тристан да стопли вода, а Жюл, който бе толкова уплашен, че не можеше да свърши никаква работа, бе изпратен в селото, за да съобщи на майката на Малома.
Небето просветляваше, когато Жюл се върна. Като видя колко е притеснен, Тристан му пъхна чаша ром в ръката и му каза да седне и да се успокои. За пръв път Жюл присъстваше на раждането на едно от децата си и сега не знаеше какво да прави.
Когато се разнесоха първите писъци, Тристан видя как лицето на Жюл пребледня и при всеки следващ вик ставаше все по-бледо. Самият той се почувства зле. Никога досега не бе знаел колко много страдат жените, когато дават живот на децата си. Нима и Бетина щеше да страда така?
Когато се разнесе последният вик на Малома, Жюл се разплака и започна да се моли на Бога да спаси живота на жена му и да прекрати мъките й. Тристан също бе пребледнял и застина неподвижен след последвалата тишина. Изведнъж се чу плач. Жюл скочи и се спусна към спалнята.
Няколко минути по-късно Мадлен излезе от спалнята.
— Добре ли е Малома? — попита Тристан нетърпеливо.
— Да — Мадлен се опита да потисне смеха си. — Синът й също е добре, макар раждането да беше доста тежко.
— Тогава мога ли да попитам какво е толкова смешно?
— Приятелят ти Жюл — засмя се Мадлен. — Той се кълне, че никога повече няма да докосне жена си и изобщо не пожела да ме чуе, когато му казах, че тя ще се оправи.
Тристан също се засмя, радостен, че всичко свърши благополучно и приятелят му се сдоби с дългоочаквания син.
През следващите дни всички развеселено наблюдаваха как Жюл отказваше да излезе от къщата, защото не искаше да оставя жена си сама. Тогава Тристан реши какво да прави. Нямаше смисъл да
