щастлив, защото си мислил, че съм нещастна, въпреки че аз не бях — не го забравяй. Но сега, когато този фарс свърши, защо отново не си онзи ужасен тиранин, какъвто бе преди пристигането на Габи?
— Аз бях щастлив преди тя да дойде, Бетина. Затова през онзи ден помолих всички да излязат от къщата, защото не исках да знаят. Появяването на Габи ми даде извинение открито да покажа щастието си.
Бетина рязко се извърна към него, а зелените й очи се разшириха от ярост. Той говореше на френски! Говореше френски съвсем свободно!
— Май е по-добре да се разберем веднъж завинаги — каза Тристан отново на английски. — Ала преди да започнеш да ме наричаш с всички отвратителни имена, които ти дойдат наум, не забравяй, че аз знам всичко, всичко, което каза миналата седмица на майка си. През онази сутрин аз излязох от стаята, но не слязох долу. Останах до вратата и чух всичко. Не е ли по-добре да не си крещим и да не се обиждаме?
Младата жена стисна зъби и се извърна. Припомни си колко често бе говорила на френски пред него, смятайки, че той не разбира. Нищо чудно, че я бе прекъснал, когато помоли капитан Кейси да й помогне да избяга! А освен това бе чул цялата й изповед пред майка й.
— Е, кажи нещо, малката ми.
— Мразя те!
— Не, не ме мразиш — прошепна той.
— Повече няма да позволя да се доближиш до мен! Ти отново ме измами!
— По дяволите, Бетина! Трябва да си доволна, че този път съм те излъгал — отиде до нея, хвана я за раменете и я обърна към себе си, а след това продължи с по-мек тон: — Ти искаше да ми кажеш истината за детето, но се страхуваше, че няма да ти повярвам и беше права. Но след като чух това, което каза на майка си, когато смяташе, че сте сами, аз се убедих, че детето е мое и се почувствах щастлив.
Бетина не се отдръпна, когато ръцете му се обвиха около нея и прие целувката му с наслада. Беше уморена от споровете с него. Както винаги той беше прав — радваше се, че знае истината.
— Простено ли е всичко? — попита Тристан, като я притисна по-силно до гърдите си.
— Да — прошепна Бетина и погледна усмихващите й се сини очи. — Но как си се научил да говориш френски толкова добре? Да не би да се преподава в английските училища?
Тристан звучно се засмя.
— Единственото обучение, което съм получил, бе от един стар английски капитан. Бях на кораба му като негов личен прислужник, когато бях на четиринадесет години. Той ме научи да чета и да пиша на английски.
— Но нали си англичанин! — изумено възкликна тя.
— Не, малката ми, аз съм французин. Моите родители бяха французи и аз съм роден в малко рибарско селище на френския бряг.
— Тогава защо плаваш под английски флаг?
— Вече нищо не ме свързва с Франция, а Англия бе добра към мен. Франция е моята родина, Жюл също е французин, но повече от дванадесет години и двамата не сме се връщали във Франция. Плуваме под английски флаг и живеем на един от Карибските острови. Сега моят дом е тук.
— Значи и Жюл е французин?
— Да. Когато Кейси произнесе името му, аз си помислих, че сигурно ще разбереш. Затова не ти казах, че фамилното ми име е Матис. Не бих искал хората ми да разберат, че капитанът им е французин. Ще запазиш ли тайната ми?
— Ако желаеш — засмя се Бетина. — Но защо не искаше да се разбере какво е моето фамилно име? Ти не го каза нито на графа, нито на Кейси, въпреки че те знаят, че съм французойка.
— Исках да запазя името ти в тайна, защото сигурно има обявена награда за този, който узнае твоето местонахождение. Въпреки че вярвам на Кейси, аз не вярвам на хората му, а още по-малко вярвам на Габи. Ако те не знаят коя си, няма да мога да продадат тази информация на никого. Искам да запазя в тайна твоето име, докато се намираш на този остров.
Младата жена се усмихна. Никога досега не е бил толкова откровен с нея и сърцето й се изпълни с топлина при мисълта за доверието му в нея. Но какво място заемаше дон Мигел де Бастида в живота на Тристан? Дали някога щеше да й разкаже за тази част от миналото си?
— А сега ти ми отговори на един въпрос.
— Какъв е той? — попита тя.
— Когато разговаряхте с майка си онази сутрин, ти й каза нещо, което не можах да разбера — че си била в къщата на Де Ламбер по-малко от един ден.
— Сигурно си спомняш, че имаше буря — бързо отвърна младата жена. — Нали ми каза, че тя те е задържала.
— Да, тя дойде от запад и продължи на изток и моят кораб попадна в нея, но корабът на който беше ти, имал значителна преднина и със сигурност е избягнал бурята. Вероятно си пристигнала на остров Сен Мартен два дни преди мен.
— Аз… аз имах неприятности, преди да открия графа, това е всичко. — Бетина бе забравила ужасите от първия ден на пристигането си на остров Сен Мартен и не искаше да си ги припомня.
— Какво се случи?
— Нищо — отвърна младата жена и прехапа устни.
— Какво се случи, Бетина? — настоя Тристан. Знаеше, че тя крие нещо от него.
— Добре — въздъхна Бетина и приседна на крайчеца на леглото, след което му разказа всичко, което се бе случило с нея, преди да намери Пиер, дори и това, че мислено се бе молила Тристан да се появи и да я спаси.
— И след всичко това аз те отвлякох, вързах те и отново те изнасилих — мрачно рече той. — Нищо чудно, че си искала да ми отмъстиш. Заслужавам да бъда изтезаван и бит с камшик!
— Но ти не знаеше какво се бе случило с мен, Тристан. Ти просто искаше да ми дадеш урок, който вече научих достатъчно добре.
— А граф Де Ламбер погрижи ли се за Антоан Готие?
— Аз не му казах какво се бе случило, не съм казвала и на майка си. Всичко бе свършило и исках да го забравя. Ти се единственият човек, на когото го казвам. Но аз се съмнявам, че Пиер би направил нещо, дори и да знаеше. Ти беше прав за него, Тристан. Той е егоистичен и самовлюбен мъж точно какъвто беше и Андре Верлен.
— Е, изглежда, че всеки път, когато се опиташ да избягаш от мен, попадаш в беда — ухили се Тристан. — Ще трябва да се погрижа никога да не те изпускам от поглед.
Приближи се към нея, а очите му искряха от желание. И когато нежно я положи в леглото, тя забрави всичко.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Тристан помогна на Бетина да стане от масата и я придружи до дивана пред камината. Пламъците на огъня и свещите в големия полюлей над масата осветяваха стаята, но в салона цареше полумрак и бе хладно, тъй като навън наближаваше буря.
Тристан сложи още дърва в огъня и се върна при Бетина. Загледа се в едрия й корем, върху който почиваха ръцете й.
— Рита ли? — свенливо попита той. Детето бе част от Бетина, но той още не бе свикнал с тази мисъл и се притесняваше да говори за него.
— Да — засмя се тя, — сякаш се преобръща на всички посоки. Протегна се, взе ръката на Тристан и я сложи върху корема си. Усмихна се, като видя развълнуваното лице на Тристан, когато усети помръдването на бебето.
— Все още ли искаш дъщеря? — попита той и стисна ръката й в своята.
— Ще бъде чудесно да имам дъщеря, но както ти каза, всеки мъж иска син.
Очите му заискриха. Той се наведе и нежно я целуна.
— Скоро ще се върна, Бетина. Дървата са се свършили. Ще отида да събера, преди бурята да се е разразила.
