единствената жена, която той желае и че Габи не означава нищо за него. Ала мечтите й не се сбъдваха, а жестоката реалност я караше да плаче до сутринта. Изминаха седем нощи, откакто Бетина спеше в стаята на майка си, и младата жена знаеше, че той няма да дойде. Но защо, за Бога, я болеше толкова много?
Никой, освен майка й, не знаеше къде прекарва нощите си, защото никой не я бе виждал да влиза или излиза от стаята на Жизел. Останалите смятаха, че нищо не се е променило. Ала Тристан и Габи знаеха най-добре, напомняше си Бетина.
Предполагаше, че Тристан е въздъхнал с облекчение, когато е видял, че се е изнесла от стаята му, защото така нямаше да му се налага сам да й каже да се махне. Той изобщо не си направи труда да я потърси и да види къде се е настанила нито през първата нощ, нито през последвалите. Това я гнетеше най-много — той просто бе забавил за нея.
През деня й беше достатъчно трудно да гледа как Тристан и Габи весело разговарят и се смеят Ала нощите бяха непоносими, защото Бетина знаеше, че Габи лежи в обятията му и че го прави щастлив и доволен.
Тристан бе в прекрасно настроение и винаги и се усмихваше. Мадлен и Малома не можеха да разберат защо Бетина изглежда толкова отчаяна и унила, нито защо Жизел често хвърля враждебни погледи на Тристан, които само го забавляваха. Когато Мадлен попита Бетина какво я тревожи, тя само промърмори някакво неясно извинение и побърза да се затвори в стаята.
Късно следобед, седмица след пристигането на Габи, Жизел завари дъщеря си при конете, тъжно загледана в белия жребец. Жизел Верлен рядко избухваше, защото по природа бе кротка и нежна жена, но Тристан току-що й бе наредил да предаде на дъщеря си едно съобщение.
— Тристан настоява да се присъединиш към нас за вечеря — каза тя и стисна зъби, за да не каже нещо излишно.
— Защо? Та той изобщо не ме забелязваше през последната седмица? Не мога да стоя на масата и да гледам как тази жена е спечелила цялото му внимание за себе си.
— Аз само ти предавам думите му — отвърна майка й и замислено добави: — Той беше много раздразнен миналата вечер, когато не се появи в салона, но честно да ти кажа, ще ми достави удоволствие отново да го видя разстроен.
— Ти ме развесели, мамо — усмихна се дъщеря й. — Ако тази вечер имам силно главоболие, ще ми донесеш ли нещо за хапване?
— Разбира се — засмя се Жизел.
— Тристан в салона ли е? — сериозно попита Бетина.
— Да.
— Той…
— Беше сам, когато разговаряше с мен.
— Добре, аз искам да го попитам нещо. Ако не се съгласи, за в бъдеще ще имам постоянно главоболие — каза Бетина, а в тона й прозвучаха весели нотки.
— Какво искаш да го питаш?
— Нека първо поговоря с него, мамо, а след това ще ти кажа. — Тя прекоси ливадата, като остави майка си да се чуди какво е намислила.
— Когато влезе в тъмния салон, смелостта й се изпари, защото видя, че Тристан вече не е сам. Той бе застанал с гръб към камината и с лице към Габи, която се бе изтегнала на дивана пред него. Алия палеше свещите.
Бетина видя ленивата усмивка на Тристан и реши да говори с него, но когато приближи дивана, застина на място от гласа на Габи.
— О, я гледай ти, дошла е малката бъдеща майка. Обикновено тази забележка само би я накарала да се засмее, защото Бетина бе по-висока от червенокосата жена, но в този момент думите не й се сториха забавни.
— Вярвам, че днес се чувстваш по-добре? — продължи Габи, намеквайки за отсъствието на Бетина предната вечер.
Габи бе облечена с красива рокля от черна дантела, а долната й фуста бе от сива коприна в тон с цвета на очите й. Изглеждаше много красива и го знаеше. Доставяше й удоволствие, че и Бетина го е забелязала.
— Мога ли да говоря с теб… насаме? — спокойно попита Бетина, без да обръща внимание на Габи.
— Май наистина ще трябва да научиш това момиче как да се държи, Тристан — възмутено се обади Габи.
— Съгласен съм — ухили се Тристан, — но няма да е сега.
Взе ръката на Бетина и я поведе към предния двор, оставяйки Габи побесняла от гняв. След като се отдалечиха на известно разстояние от къщата, Бетина спря и се обърна с лице към него.
— Тристан, настоявам да ме освободиш от обещанието ми. Искам да напусна острова веднага.
— Нима винаги не си искала да заминеш? — подразни я той, а сините му очи весело се заблестяха.
— Да, но…
— Защо смяташ, че сега моят отговор ще бъде по-различен от последния път, когато ме пита за това?
— Много добре знаеш защо! — извика младата жена, а очите й станаха тъмнозелени. — Няма защо повече да ме държиш тук!
— Защо мислиш така, малката ми? — подигравателно се усмихна Тристан.
— Ще ме пуснеш ли да си отида сега?
— Не.
— Много добре, Тристан — студено отвърна тя. — Както винаги си упорит, но това не ме изненадва.
— Радвам се, че се примири толкова лесно — ухили се той. — А сега, да вървим. Време е за вечеря.
Той отново хвана ръката й, за да я съпроводи до къщата, но тя се отскубна и отстъпи няколко крачки.
— Няма да вечерям с теб — високомерно заяви Бетина.
— Няма ли? — Тристан въпросително повдигна вежди.
— Страхувам се, че всеки момент ще започне ужасно главоболие. Предполагам, че и в следващите дни няма да се отърва от него.
— Няма отново да започваш тази игра, Бетина! — намръщи се той.
— Върви по дяволите! — избъбри тя и хукна към къщата.
— Бетина, какво си казала на Тристан? — попита Жизел, когато влезе с табла в ръка. — През цялата вечер се държа много странно.
— Помолих го да ми позволи да напусна острова, но той отказа. Тогава му заявих, че в близките дни сигурно ще имам неразположения — тихо отвърна Бетина.
— Значи затова тази вечер изглеждаше толкова разтревожен. Трябваше да го видиш, скъпа. Той просто седеше на масата, без да докосва храната си и без да разговаря. Дори онази жена не можа да го измъкне от вцепенението му. Това я ядоса и тя се качи горе. Тристан въздъхна и я последва. Аз се качих почти веднага след тях.
— Значи той сега е с нея?
— Предполагам — неохотно отвърна майка й. — Но все още мисля, че той се опитва да те накара да ревнуваш.
— Не е само това, мамо. В момента тя е негова жена и аз трябва да го приема. Не искам повече да разговаряме за тях.
Бетина сложи таблата на скута си и започна да се храни, но Тристан не излизаше от ума й. Не можеше да разбере защо настояваше тя да остане на острова. Може би я наказваше за страданията, които му бе причинила през последните месеци! Ала ако смяташе, че присъствието на Габи в леглото му ще я нарани, би трябвало да мисли, че се интересува от него. Но би било глупаво да си въобразява, че се е загрижила за него само защото е в плен на страстта си. Не, сигурно имаше някаква друга причина, за да иска да я задържи.
