— Бетина! — възкликна Мадлен.

— О, замълчи, Мади. Знам, че не бива да се говори за подобни неща, но сега не сме в някой салон във Франция — Бетина се обърна към Жюл. — Прав сте, мосю, но откъде знаехте, че ще се скараме?

— През последните месеци Тристан непрекъснато се измъчваше от подозренията дали бебето е от него. Предполагах, че като се върнем, ще те попита — той млъкна и смутено се огледа. — Нали той е бащата?

Бетина тихо се засмя.

— Разбира се. Аз му го казах, но той не иска да ми повярва.

В този миг отвън се разнесе гневният глас на Тристан и вратата се отвори с трясък. Той пристъпи в стаята и се намръщи още повече. Отиде до масата и тежко се отпусна на един стол, като им обърна гръб.

Бетина реши, че е по-разумно да не го предизвиква повече и тихо се отправи към стълбите, като се надяваше той да не забележи отсъствието й. Изплашена Мади я последва, а Жюл стана от дивана и седна до приятеля си.

— Бетина ми каза, че не вярваш, че детето е твое — обади се Жюл.

Бетина чу думите му и спря, за да чуе разговора им, скрита в нишата в коридора. Мадлен я погледна с изненада, но тя й даде знак да мълчи и двете се заслушаха в мъжките гласове.

— Знам, че това дете не е мое! — изръмжа Тристан.

— Ставаш смешен, Тристан.

— Върви по дяволите! Тази жена лъже, за да постигне целите си, както понякога и аз правя. Но когато се закълне, че говори истината, аз й вярвам, а сега отказа да го направи.

— Ти си я обидил, като си я накарал да се закълне! — възкликна Жюл.

— Ха! Ще направя нещо повече, ще я накарам да ми каже истината, дори, ако трябва да я набия!

— Няма да го направиш, Тристан — спокойно рече приятелят му.

— Няма ли? — Тристан смаяно го изгледа. — Откога си започнал да я защитаваш? Нали винаги ми казваше, че се нуждае от хубав пердах?

— Да, но когато го заслужава, а сега не е така. Но дори и да го заслужаваше, пак нямаше да ти позволя да я биеш, защото можеш да нараниш детето, твоето дете!

— Казах ти, че това дете не е мое! Знам, че Бетина лъже, но не знам защо. Когато детето се роди, ще видиш, че съм бил прав. И може би тогава ще разбера каква игра играе тя.

— А може би ще разбереш какъв голям глупак си бил! — грубо отвърна Жюл.

По-късно, когато слизаше по стълбите за вечеря, Бетина срещна Жюл. Спря и леко го целуна по бузата, за да му благодари, че я бе защитил. Жюл се изчерви, а Бетина продължи надолу, оставяйки го в недоумение.

Тристан седеше начело на масата, а лицето му приличаше на буреносен облак. Когато тя седна до него, той изръмжа нещо, но Бетина не му обърна внимание и започна да се храни. На масата цареше мълчание.

Тристан не се докосна до храната. Изпи огромно количество ром, но въпреки това изглеждаше съвсем трезвен. Бетина мълчаливо се нахрани и се върна в стаята си.

Изминаха няколко часа, през които младата жена напразно се опитваше да заспи. Най-после чу стъпки в коридора. Беше сигурна, че тази нощ Тристан няма да иска да спи с нея, но минутите минаваха и тя се зачуди защо не влиза в стаята.

Внезапно вратата шумно се разтвори, блъскайки се в стената. Бетина уплашено се изправи. Тристан отиде до леглото. Надвеси се над нея и се втренчи в лицето й.

В гърдите й се надигна гняв и тя отвори уста, за да заговори, но дълбокият му глас я спря.

— Свали веднага ризата си, Бетина. Въпреки всичко, което си казахме днес, аз искам да те любя — говореше спокойно, но очите му бяха студени.

Тя не можа да повярва на ушите си. Той бе изпълнен с гняв към нея, но все още я искаше! Или може би щеше да я накаже?

Опита се да възрази, но той я прекъсна.

— Това не е молба, а заповед, Бетина. Свали ризата си!

Младата жена потръпна, въпреки че в стаята беше горещо. Тристан беше казал на Жюл, че смята да узнае истината, дори и ако трябва да я набие. Вероятно сега щеше да го стори, а Жюл не можеше да я защити.

Изхлузи ризата през главата си и се покри със завивките. Не можеше да си позволи да се бори с него, за да не нарани бебето.

Въпреки че тя бе изпълнила заповедта му, лицето му остана студено и враждебно. Тристан бавно започна да се съблича.

— Искам да знаеш, че повече няма да търпя лъжливата ти съпротива, Бетина — грубо каза той. — Досега се отнасях внимателно с теб, защото си много хубава и не исках да обезобразявам красотата ти. Бях твърде мек с теб и това ми е грешката.

Излегна се на леглото и я привлече към себе си. Гласът му се сниши до шепот и той продължи:

— Ти си мое притежание и ще нашаря хубавия ти гръб с камшика, ако пак се опиташ да покажеш рогата си. Мога да те прикова с железни вериги за леглото, за да не избягаш. Но най-вече няма изобщо да те погледна. Тогава няма да изпитвам тази болка, която ме изяжда. Господ да ми е на помощ, но дори и мисълта, че носиш копелето на Де Ламбер, не може да ми попречи да те желая.

Устните му диво се впиха в нейните. Бетина знаеше, че Тристан се измъчва и страда. Той я мразеше, но желанието му към нея бе по-силно от омразата, а след няколко минути и нейната омраза се стопи във взаимната им страст.

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Дойде лятото и всичко наоколо се обагри с великолепни ярки цветове. Красиви цветя, каквито Бетина не бе виждала никога досега, омайваха със сладостни ухания и привличаха погледа с нежните си пъстри цветове. Беше очарована от вкуса на манго. Томас Уесли всеки ден ходеше до селото, за да й носи от чудесния плод.

Дните бяха горещи, но хладният бриз разхлаждаше нощите и животът на острова бе като в истински рай. Ала всичко бе помрачено от лошото настроение на Тристан, което не го напускаше, откакто се бе върнал на острова. Бетина се стараеше да го избягва, но винаги, когато той видеше наедрелия й корем, гневът му се усилваше.

Младата жена вече не ходеше на разходка до малкото езеро, въпреки че сега там сигурно бе още по- красиво, но тя упорито си повтаряше, че Тристан е разрушил удоволствието, което изпитваше на това усамотено място. Вместо това двете с Жизел правеха дълги разходки по брега на морето.

Бетина и майка й разговаряха за приятни неща или просто се разхождаха, потънали в мислите си. Спомняха си за Франция и за приятелите си, но по-често обсъждаха голямото празненство по случай венчавката на десетина двойки от селото, станало преди три седмици.

Въпреки неодобрението си, Тристан позволи церемонията да се състои в салона на къщата, а след това имаше музика и танци. Жителите на селото донесоха печено свинско и други деликатеси и щастливите новобрачни двойки танцуваха до зори.

Бетина се радваше за младите девойки, които вече бяха официално омъжени за избраниците си, ала лицето на Жизел помръкваше всеки път, когато обявяваха поредната двойка за съпруг и съпруга. Бетина разбираше, че майка й иска същото и за нея — щастлив и спокоен брак, но знаеше, че докато е на острова, това е невъзможно.

Една сутрин тя стоеше сама в спалнята и подреждаше малките розови дрешки, които бе ушила за бебето. Изненада се, когато вратата се отвори и Тристан влезе в стаята, защото той рядко идваше при нея през деня. Отиде при нея и се загледа в дрешките.

— Значи се надяваш да бъде момиче — язвително рече той и се облегна на една от страничните колони на леглото. — Аз бих се радвал на дъщеря, ако детето е от мен. Но как мислиш, че ще реагира твоят възлюбен граф? Обикновено тези превзети благородници искат да имат синове и наследници на титлата и

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату