— И това ли е единствената причина?
— О, стига, мамо. Аз не го обичам, ако това е, което се опитваш да ме накараш да призная. Има много причини за ревност, не само от любов.
— Какво смяташ да правиш?
— Знам, че Тристан сигурно ще ми каже да освободя спалнята му, за да се наслади на червенокосата си любовница. Бих искала да остана при теб.
— Разбира се, че можеш да останеш при мен, няма защо да се тревожиш за това — увери я Жизел, — но аз мисля, че грешиш.
— Не, не греша. Ти още не си виждала тази жена. Тристан не би могъл да й устои, дори и да иска. След вечеря ще дойда при теб. Няма да му дам възможност да ме помоли да напусна спалнята.
Бетина беше много потисната, но дълбоко в сърнето си не бе решила да се откаже от Тристан. В ушите й още звучаха думите на майка й: „Ти го искаш, така че се бори за него.“ Ала как да го стори? Всичко, което можеше да стори, бе да си направи прическа и да облече нова рокля. Преди да слезе на вечеря, Бетина положи много повече грижи за разкрасяването си, отколкото досега.
Избра си рокля от бял брокат със златиста бродерия, която бе ушита съвършено. Това беше специална рокля и младата жена смяташе да я облече за сватбените церемонии, но не можа да я довърши навреме. Квадратното деколте на роклята бе ниско изрязано и разкриваше прекрасните й наедрели гърди. Когато се движеше, през пролуките, проблясваха белите й гладки рамене.
Мадлен й помогна да подреди косите си в красива прическа, като през цялото време изразяваше открито мнението си за жената капитан. Мади, също както и Жизел, смяташе, че Бетина няма за какво да се тревожи, но младата жена не забравяше, че в този момент Габи е в салона с Тристан.
Най-после Бетина бе готова да слезе в салона. Огледа се за последен път пред огледалото и с удоволствие видя, че падащата на богати дипли рокля отлично прикрива наедрялата й фигура.
Когато Мадлен отвори вратата, чу силен смях, идващ от долния етаж. Бетина позна безгрижния смях на Тристан и остра болка прободе сърцето й. Помоли Мадлен да тръгне преди нея, тъй като се нуждаеше от няколко минути, за да събере сили.
Когато влезе в салона, остана изненадана, че около дългата маса бяха насядали моряците от екипажа на Габи. Тези, които седяха с лице към нея, я гледаха със зяпнали уста, а останалите мъже се обърнаха, за да видят кой е този, който предизвиква такова смайване у другарите им. Всички мъже я съзерцаваха като омагьосани, защото Бетина приличаше на слънчево видение, изникнало от мрака. Тристан също не можеше да откъсне очи от нея, но тя го погледна и се обърна към Габи, която бе седнала до Тристан и тялото й бе притиснато до неговото.
Габи не се бе преоблякла, нито се бе изкъпала, тъй като явно не искаше нито за миг да остави домакина си сам. В този миг лицето й бе пламнало от гняв, защото като всички красиви жени, тя бе свикнала да е център на внимание, а Бетина бе привлякла всички мъжки погледи.
В стаята настъпи напрегнато мълчание, докато мъжете проследяваха с поглед как Бетина заема мястото си до Тристан. Сивите очи на гостенката гневно блеснаха, когато срещнаха зелените очи на Бетина. Тристан се облегна на стола, а ъгълчетата на устните му се изкривиха в дяволите усмивка.
— Забрави да ме представиш на приятелката си, Тристан — тихо каза Бетина и наруши неловкото мълчание.
Тристан погледна искрящите й очи и притеснено се изкашля.
— Аз съм Габриел Дрейтън — студено прозвуча гласът на Габи и съм капитан на „Червения дракон“. Тристан ми разказа как те е придобил, Бетина, но не ми каза цялото ти име, а то е?
— И по-рано ти казах, че имам причини да не ти казвам името й, Габи — рязко се намеси Тристан. — Смятам, че не е нужно да задаваш повече въпроси.
Бетина учудено го погледна; спомни си, че той не бе казал цялото й име и когато я представи на капитан О’Кейси. Нямаше за какво да се срамува от името Верлен, но сетне погледна към майка си и й се усмихна. Всъщност тя нямаше правото да носи името Верлен, а тъй като баща й не я бе признал, нямаше правото да носи и името Райън.
Габи настръхна, когато видя усмивката на Бетина. Значи тази русокоса французойка бе горда от подкрепата на Тристан. Той й бе казал, че Бетина се намира под негово покровителство, но тя едва сега видя колко далеч се простираше то.
— Не знаех, че робините носят такива великолепни рокли, нито пък, че им е позволено да се хранят на масата на господаря си — злобно рече Габи. — Това вече утвърдена практика ли е, или Бетина е изключение, Тристан?
Жюл се изкашля, а Жизел гневно скочи на крака, за да възрази, но Бетина бързо отговори, като се усмихна мило:
— Тристан е много добър господар. Той…
— Винаги ли отговаряш вместо него? — прекъсна я червенокосата с глас, треперещ от злоба.
— Достатъчно! — изръмжа Тристан и един мускул на бузата му затрептя. — Ясно ти обясних какво е положението на Бетина в къщата ми, така че престани да я разпитваш!
— Ти ми разказа доста интересни неща, включително и това, че детето, което носи, не е от теб — грубо се засмя Габи. — Кой е бащата тогава? Някой от твоите хора? А може би е твоя стар приятел Жюл? Той ли я облада първи?
— Отиде твърде далеч, жено! — извика Жюл и гневно удари с юмрук по масата. — Аз никога не съм докосвал дамата, нито пък някой от хората ни. Само този негодник, който седи начело на масата, е имал това удоволствие! — Тристан се усмихна, но никой не забеляза усмивката му, защото Жюл бе привлякъл вниманието на всички. — И ти грешиш като смяташ, че Бетина е робиня, защото тя не е. Тя е тук само защото се закле да остане до края на годината, а след това ще си замине — гневно завърши Жюл.
— Наистина ли? — смехът на Габи изпълни стаята и тя се обърна към Бетина. — Не ти ли харесва тук?
Смехът прозвуча като барабанен звук в главата й. Бетина погледна към Тристан и видя, че той е забил поглед в чашата си с весел израз на лицето. Усети как очите й се напълниха със сълзи, бързо стана и се спусна към стълбите. Нямаше да се разплаче пред тази жена! Гръмкият смях на Габи я последва до стаята й. Когато влезе в спалнята на Тристан, за да събере дрехите си, сълзите вече безпрепятствено се стичаха лицето й. Набързо събра вещите си и побягна към стаята на Жизел.
— Донесох ти нещо за хапване, Бетина — каза майка й. — Не биваше да позволяваш на онази жена да те разстройва. Тя го прави нарочно и ти добре знаеш защо.
Бетина се бе свила в креслото до прозореца, облечена в светложълта долна риза.
— Тристан още ли е с нея? — спокойно попита тя, докато поемаше таблата от ръцете на майка си.
— Да, но те не са сами. Той стана, за да те последва, но онази кучка му се присмя и го накара да остане. О! Тя толкова ме вбесява, че ми се иска да й издера очите!
Бетина мрачно се усмихна.
— И аз се чувствам така, мамо, само дето не го казах първа. Виждаш как се промени Тристан след нейното пристигане. Лошото му настроение изчезна и той забрави гнева си.
— Значи ти се отказваш, така ли? А не ти ли е минавало през ум, че Тристан нарочно се държи така, за да те накара да ревнуваш?
— Но защо? Той не знае, че аз го видях, когато я целуваше. Не, нека не говорим повече за това. Стана късно, а аз се чувствам напълно изтощена.
— Нищо чудно след всичко, което се случи днес, но то трябва да се храниш. Трябва…
— Знам, мамо — прекъсна я с усмивка дъщеря й, — трябва да мисля за детето.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Времето сякаш бе спряло. За Бетина това бяха дни, изпълнени със страдания и тя се чувстваше много нещастна, въпреки че се стараеше да не го показва. Нощите бяха особено мъчителни и тя почти не можеше да заспи, а очите й бяха зачервени и подпухнали от сълзи.
Всяка нощ лежеше будна в леглото, след като майка й заспиваше, и се молеше Тристан да дойде и да я отведе обратно в спалнята. Представяше си как той идва и я моли да му прости, като й се заклева, че тя е
