— Имам право да знам от кого е детето, което носиш!
— За какво право говориш? Ти не си ми съпруг; дори не си ми любовник. Ти си само мъжът, който ме изнасили. Какво право имаш?
Тристан я притисна към гърдите си и грубо я целуна, причинявайки й болка. Сетне я пусна и я отблъсна от себе си.
— Върви по дяволите, Бетина. Ти си истинска вещица!
— Тогава ме пусни да си отида. Моля те, Тристан. Скоро коремът ми ще порасне и ти ще трябва да задоволяваш похотта си другаде. Пусни ме сега.
— Не. Трябва да замина за известно време. Ти ме омагьоса и ме накара да забравя целта си.
— Каква цел? Да доставиш откраднатото злато в Англия? — язвително подхвърли тя.
— Златото вече е изпратено.
— О, значи се каниш да ограбиш още злато! Ти си пират, Тристан, въпреки че се криеш зад покровителството на английската корона.
— Ти приемаш нещата такива, каквито ти се иска да ги видиш. Не, моето пътуване е с лична цел и не е за печалба.
— Но ти каза, че имаш цел. Каква е тя?
— Не е твоя работа. Той се извърна и се запъти към вратата.
— Да не би да заминаваш, за да търсиш дон Мигел?
Тристан рязко се обърна и подозрително я изгледа.
— Откъде знаеш…
— Ако си спомняш, аз бях тук, когато двамата с капитан Кейси говорехте за дон Мигел — прекъсна го Бетина. — Дон Мигел е…
— Не произнасяй името му, сякаш сте близки приятели! — избухна младият мъж и светлосините му очи заблестяха с гневен пламък. — Той не е дон Мигел, той е Бастида… убиецът!
— Защо го търсиш? — заинтригувано попита Бетина.
— Заради нещо, което се случи преди много години, нещо, което не те засяга.
— Но дон Мигел не знае защо го търсиш. Той дори не те е срещал.
— За какво, по дяволите говориш? Откъде знаеш, че не сме се срещали?
— Вечерях с него в къщата на Пиер. Той каза…
— Бастида е бил там? — изумено попита Тристан.
— Да.
— Света дево! Бил е близо, толкова близо! По дяволите, Бетина! Видя ли какво направи с мен?
— Не съм направила нищо с теб! — извика тя.
— Ако умът ми не бе зает само с мисълта как да те намеря, щях да попитам за него в пристанището на Сен Мартен. Най-после щях да го намеря! Той още ли е там?
— Ти ме обвиняваш, че не си намерил дон Мигел, но аз нямам никаква вина. Повече няма да отговарям на въпросите ти за него.
С два скока Тристан се намери до нея и отново я сграбчи за рамената.
— На този въпрос ще отговориш или, Бог ми е свидетел, Бетина, ще те набия!
Тя пребледня, защото разбра, че този път не се шегува.
— Аз… аз не мисля, че той е още на острова. Чакаше кораба си, а той се върна в деня, в който аз пристигнах. Предполагам, че не е останал повече от ден или два.
— Знаеш ли за къде се канеше да отплава?
— Не.
— А как се казва корабът му?
— Не знам. Знам само, че пренасяше робите, които Пиер бе купил.
— Не ми каза нещо особено важно. Каза, че сте разговаряли за мен. Какво каза той?
— Каза, че е чул, че го търсиш, но не знае защо. Смята, че може би го мислиш за някой друг, защото той никога не те е срещал — Бетина си помисли, че ако Бастида открие Тристан, това ще сложи край на нещастията й. Нямаше да му каже, че сега Бастида търси него.
— Значи Бастида смята, че не ме познава. — Тристан я пусна — Е, трябва да ти кажа, че сме се срещали, но той вероятно не си спомня. Ала преди да го убия, ще го накарам да си спомни.
— Защо искаш да го убиеш? Какво ти е сторил?
— Това не те засяга.
— А не си ли помислял, че той може да те убие пръв? Той е по-възрастен от теб, но все още е силен мъж. Може ти да си този, който ще умре.
— А това сигурно ще те направи много щастлива, нали? — студено я изгледа Тристан.
— Да, ще ме направи! Ти не си ми причинил нищо друго, освен нещастия и страдания. Знаеш, че те мразя, а сега знам, че и ти ме мразиш. Ти щеше да ме набиеш, въпреки че съм бременна, само и само да ти кажа нещо за дон Мигел!
— Нямаше да те бия, Бетина. Знаеш, че досега не съм вдигал ръка срещу теб. Просто исках да те изплаша, а ти си повярвала, защото наистина бях много ядосан. Но трябваше да знам, че не можеш да ми кажеш нищо повече. Трябва да открия Бастида. Заклел съм се, че ще го убия и няма да се успокоя, докато не го сторя.
Той се обърна и излезе от стаята.
Бетина бе объркана и смутена. Не разбираше защо Тристан иска да намери дон Мигел и да го убие.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Кръчмата беше малка и по масите нямаше много посетители. Въпреки че тук предлагаха най-вкусната храна в града, стаите на горния етаж привличаха повече клиенти. Тристан развеселено наблюдаваше мъжете — моряци и търговци, които се качваха и слизаха по стълбите.
— Тристан, истинска лудост е да стоим тук — каза Жюл и неспокойно огледа помещението. — Започвам да мисля, че си загубил здравия си разум. Можем да вечеряме и на кораба. По-добре да се махаме оттук.
— Успокой се, Жюл. Няма никаква опасност — Тристан се облегна на стола.
— Нямало никаква опасност! Този Де Ламбер сигурно е обявил награда за главата ти. След като Бетина му е разказала за теб, той знае, че ти си я отвлякъл. Да не би животът да ти е омръзнал?
— Говориш като баба, Жюл. Никой тук не ни познава.
— Не исках да идваме в Сен Мартен, но ти беше толкова сигурен, че ще узнаеш нещо за Бастида. Е, единственото, което научи е, че спешно е напуснал острова.
— Граф Де Ламбер сигурно знае нещо повече. Навярно ще може да ни каже в каква посока е поел Бастида.
— Света дево! Ти наистина си се побъркал! Да не би да смяташ да отидеш в плантацията му и да го попиташ?
— А защо не? Той вероятно може да ни каже къде е Бастида, а това си заслужава риска.
— Тогава ще дойда с теб.
— Не — твърдо рече Тристан.
— Ти си един млад глупак. Не искаш да видиш графа заради Бастида, нали? Искаш да го видиш, защото онази русокоса лисица възнамерява да се омъжи за него. Признай си.
— Може да си прав.
— А не ти ли е минавало през ума, че той може да не иска да се ожени за нея, когато тя се върне при него с твоето дете?
— Откъде знаеш, че Бетина очаква дете? — сърдито го изгледа приятелят му и се наведе напред.
— Случайно чух, когато Бетина ти каза новината. Не съм го споменавал досега, защото откакто напуснахме острова, непрекъснато си в отвратително настроение.
— Да, Бетина е бременна, но аз не съм сигурен, че детето е от мен.
— Хайде стига, Тристан! — засмя се Жюл. — Та тя е била на острова само два дни.
— Това не означава, че не е забременяла от него! — гневно отвърна Тристан.
