да е“ — реши той.
В мига, в който кракът му докосна водата, усети как мислите заизтичаха от него. Не ги разбираше, но напливът им го изпълни с усещане за радостна власт и в същото време, с любопитство какво означават. Сред езерото се издигнаха многобройни фонтани, но не му причиниха болка. Мислите му, отразени в музиката, не се лееха в равен поток, а избликваха на огромни тласъци, последвани от мигове на покой. Щом мислите изригнеха, езерото се покриваше с бликащи фонтани.
Маскул осъзна, че преминаващите през него идеи не се раждаха от ума му, а в неразгадаемите дълбини на волята му. Не можеше да ги проумее, ала можеше да ги изкаже по-бързо или да ги забави със силата на волята си.
В началото около него нищо не се промени. После луната потъмня и необикновено ново сияние освети околността. Усилваше се незабележимо и едва след време Маскул осъзна, че прилича на светлината Муспел, която беше видял във Уомбфлаш. Не можеше да определи цвета й, нито да й даде име, но тя го изпълни с благоговеен трепет. Призова цялата сила на волята си. Водните стълбове, някои от които стигаха шест метра на височина, образуваха гъста гора. Теарджелд побледня; сиянието придоби мощ; то обаче не хвърляше сянка. Задуха вятър, но около Муспел оставаше спокойно. Не след дълго вятърът зафуча като хала. Маскул още не виждаше форми и удвои усилията си.
Душата му бе завладяна от дръзка радост и идеите му яростно връхлитаха езерото, без да разбира природата им. При избликването на един огромен фонтан хълмовете се продъниха и се пропукаха. От недрата им изригнаха огромни маси пръст. В последвалия покой Маскул откри, че всичко наоколо се е променило. Тайнствената светлина се засилваше. Луната изчезна напълно. Тътенът от невиждания вихър беше чудовищен. Маскул го издържа геройски, опитвайки се да изтласка от себе си идеите и да им даде форма. Във възвишенията зейна пропаст. Водата, която изтичаше от фонтаните, заля земята. Неговото място оставаше сухо.
Блясъкът стана непоносим. Проникваше навсякъде, ала Маскул си представи, че в определено направление е по-силен, като че ли се локализира, за да придобие конкретна форма. И Маскул отново и отново се напрягаше…
Ненадейно дъното на езерото утихна. Водите се слегнаха. Инструментът му секна.
Светлината Муспел изчезна. Луната изгря отново, ала Маскул не я виждаше. След страховитата светлина сякаш беше настанал абсолютен мрак. Писъкът на вятъра заглъхна — възцари се мъртвешка тишина. Мислите му спряха течението си към езерото, кракът му се отдръпна от водата и увисна във въздуха.
Ненадейността на промяната го смая и той не можеше вече нито да разсъждава, нито да чувства. Докато лежеше замаян, в току-що отворената пропаст под леглото на езерото прогърмя мощен взрив. При спадането си водата беше срещнала пламъка на дъното. Маскул излетя нагоре и се стовари тежко на десетки метри далеч. После припадна…
Щом се свести, пейзажът беше облян от светлината на Теарджелд. Лежеше на брега на предишното езеро, сега превърнато на кратер, но погледът му не стигаше до дъното му. Дърветата около него бяха изтръгнати като че от силен артилерийски огън. На неголяма височина се носеха няколко буреносни облаци и непрекъснато хвърляха към земята вилообразни светкавици, придружени от страхотен тътен.
Маскул стана и провери дали може да се движи. Като се увери, че не е пострадал сериозно, разгледа близкия кратер и с мъка тръгна към северния бряг.
Оттатък гребена над езерото на около три километра склонът се спускаше леко към морето. Навсякъде се натъкваше на следи от разрушителното си творение. Земята беше осеяна с ровове и ями, с канали и пукнатини. Стигна до ниските скали над брега, също полуразрушени от срутването. Маскул слезе на пясъка и загледа осветеното от лунната светлина море, питайки се как ли ще успее да се измъкне от острова на поражението.
Тогава съзря тялото на Еартрид, проснато по гръб досами него. Краката му бяха изтръгнати и не се виждаха наоколо. Зъбите на Еартрид се — бяха впили в дясната му ръка. Явно беше умрял в невъобразима, лишаваща от разсъдък агония. Под лунната светлина кожата му зеленееше, с по-тъмни петна на местата на раните. Пясъкът наоколо беше поаленял от просмукалата се кръв.
Ужасен, Маскул се отвърна от тялото и тръгна към ухаещия сладко бряг. Там седна на една скала и зачака зората.
16. ЛЕХАЛФЕ
Беше среднощ. Теарджелд, вече преместила се на юг, осветяваше всичко наоколо ярко като в ден. Маскул забеляза недалеч плаващо огромно дърво. Стърчеше на десетина метра над водата, още живо, навярно с огромни корени. Дрейфуваше по линията на брега сред бурното море. Маскул го мярна и известно време не му обърна внимание. После си помисли, че сигурно ще е добре да го разгледа. Без да подценява опасността, той веднага скочи във водата, доплува до него и по клоните се качи на дънера.
Огледа го отгоре и установи, че стъблото остава дебело до върха, който завършваше с подобна на човешка глава издутина. Маскул се добра до нея през клоните, покрити с жилави хлъзгави мокри листа, подобни на водорасли. Щом стигна до върха, той се убеди, че наистина приличаше на глава с мембрани като недоразвити очи, и явно принадлежеше към някаква първична форма на разум.
В този миг дървото докосна дъното, макар да беше още далеч от брега, и се разтресе. За да се задържи, Маскул размаха ръка за равновесие и случайно закачи няколко мембрани. Дървото като че ли съзнателно се отдалечи от брега. Щом отново спря, мъжът отдръпна ръка и дървото веднага се отправи към брега. Маскул поразмисли и се зае да разучи окоподобните мембрани. Излезе както предполагаше — очите бяха насочвани от луната и дървото се движеше натам, откъдето идваше светлината.
По лицето на Маскул премина самонадеяна усмивка, когато реши, че май ще успее да доплува с животното-растение до Матерпле. И веднага се захвана да осъществи плана си. Откъсна някои от дългите гъвкави листа и покри с тях мембраните, които не гледаха на север. Дървото мигновено се отдели от острова и се насочи в открито море, право на север. Движеше се с не повече от километър-два на час, а до Матерпле имаше вероятно шейсет километра.
Огромните вълни, породени от фонтаните, се разбиваха в дънера глухо с мощни удари, бушуващото море свистеше в ниските клони. Маскул оставаше сух, макар да се беше разтревожил не на шега от малката си скорост на придвижване. Тогава видя недалеч от себе си течение, което се носеше на северозапад, и в главата му се роди нов план. Отново зачовърка мембраните и не след дълго успя да насочи дървото към морската река. Щом се озоваха в средата на тока, Маскул ослепи цялата глава и оттук насетне течението му беше и път, и превозно средство. Маскул се настани на сигурно място сред клоните и през остатъка от нощта поспа.
Островът вече не се виждаше, когато отново отвори очи. Теарджелд залязваше в морето на запад. Небето на изток сияеше с багрите на приближаващия ден. Въздухът беше хладен и свеж, светлината над морето — едновременно прекрасна и тайнствена. Отпред на около километър и половина се виждаше суша — вероятно Матерпле и дългата тъмна линия на ниските скали. Течението смени посоката си и се отдалечи от брега, заобикаляйки го, без да го приближи. Маскул бързо разбра това и придвижи дървото встрани, за да преплува разстоянието до брега. Внезапно източното небе се боядиса в лилаво и външният ръб на Бланчспел се издигна над морето. Луната беше се скрила.
Брегът се мержелееше все по-наблизо. Напомняше Острова на Свайлон — същите широки пясъчни ивици, ниските скали, закръглените невисоки хълмчета без растителност. Огряна от утринната светлина, тази страна изглеждаше удивително романтична. Маскул, навъсен, с хлътнали от умора очи, не забеляза нищо. Щом дървото опря дъното, той бързо се спусна по клоните и скочи в морето. Докато стигне брега, изумителното бяло слънце вече бе високо над хоризонта.
Маскул измина огромно разстояние по плажа в посока на изток без определена цел. Смяташе да върви, докато стигне до някое заливче или долина, а после да поеме по нея. Слънчевите лъчи му вдъхнаха сили и го успокоиха след тягостния нощен кошмар. След около два километра насред пътя пред Маскул се изпречи широка река, който се изливаше в морето през една естествена врата в скалите. Имаше красива прозрачнозелена вода, покрита с мехури. Тя изглеждаше тъй леденостудена, газирана и примамлива, че Маскул се хвърли по лице на земята и отпи. Като се изправи, му се стори, че очите му почнаха да
