снижиха, сякаш се намираха в катедрала.
— Да остана ли или се отказваш от компанията ми? — попита Корпанг.
— Бива, стига да се съобразяваш с настроението ми и да не говорим повече за мен.
— Трябва да ми кажеш поне докъде искаш да отидеш — усмихна се Корпанг.
— Първо ще видя тая страна и после ще се отправя към Личсторм.
— Мога да те разведа, ако искаш да разгледаш най-интересните забележителности — предложи Корпанг. — Да тръгваме.
— Първо да изпълним дълга си и да заровим тялото на мъртвия, ако може.
— Обърни се! — изкомандва Корпанг.
Маскул погледна назад — тялото на Лехалфе беше изчезнало.
— Какво означава това, какво стана? — смая се той.
— Тялото се върна там, откъдето е дошло. Не можеше да остане тук и затова изчезна, така че няма нужда от погребение.
— Какво излиза, че фейнът беше илюзия?
— В никакъв случай.
— Я набързо ми обясни какво се случи — помоли Маскул. — Май започвам да полудявам.
— Няма нищо толкова непонятно, само ме изслушай спокойно. Телом и духом фейнът принадлежи на външния видим свят — на Фейснай Подземният свят не принадлежи на Фейснай, а на Тхир, и създанията на Фейснай не могат да понасят да дишат въздуха му. Това се отнася както за телата, така и за най-дребните частици. Ето защо фейнът се разтвори в Нищото.
— Нима и двамата с теб не принадлежим също на външния свят? — удиви се Маскул.
— Ние сме част и от трите свята — успокои го Корпанг.
— Какви три свята? За какво говориш?
— Съществуват три свята — сдържано обясни Корпанг.
— Първият принадлежи на Фейснай, вторият — на Амфуз, а третият — на Тхир.
— Това са просто имена. По какво се различават помежду си трите свята?
Корпанг прокара ръка по челото си.
— Да поговорим пътьом. За мене е истинско мъчение да стоя неподвижно.
Все още слисан от тайнственото изчезване на тялото, Маскул отново огледа предишното му място. Едва успя да откъсне очи, толкова беше удивен. Реши се да тръгне чак след като Корпанг го извика за втори път.
Те поеха в посока от скалистия зид през осветената от въздуха равнина към най-близките дървета. Приглушената светлина, която не оставяше сенки, скалистите сивкави стрели, побити в черния кехлибар на земната твърд, фантасмагоричните дървета и безнебието, мъртвешката тишина и съзнанието, че е под земята — всичко предразполагаше съзнанието на Маскул към мистицизъм и той с известно нетърпение се приготви да чуе разказа на Корпанг за чудесата на новата страна. Вече започваше да схваща, че реалността на външния свят е съвсем различна от тази тук.
— Защо са различни трите свята? — върна се към последния си въпрос Маскул.
— Най-напред, Маскул, кажи защо питаш? — започна Корпанг и чукна почвата с върха на жезъла си. — Признай, ако е просто любопитство, защото не бива да заиграваме със сериозните теми.
— Не, не е — бавно възрази Маскул. — Не съм нехаен ученик и пътуването ми не е екскурзия.
— Тежи ли нечия кръв на съвестта ти? — запита спътникът му и го погледна съсредоточено.
Кръвта нахлу в лицето на Маскул, което поради осветлението придоби абаносов оттенък.
— Да, за нещастие… пролях, и то не малко.
Лицето на мъжа се набръчка, но той не каза нищо.
— Както виждаш — продължи Маскул, като се изсмя късо, — в такова положение съм, че наистина се нуждая от съветите ти.
Корпанг не отговори веднага.
— Виждам човещината у тебе, въпреки престъпленията — след известно време отсъди той. — Затова, пък и защото сме длъжни да си помагаме взаимно, няма да те зарежа, макар никога да не съм мислил, че ще тръгна редом до убиец… А сега да се върнем на въпроса ти… Каквото и да види човек, Маскул, то е в три измерения — в дължина, в широчина и в дълбочина. Първото, дължината, е съществуването, широчината е взаимовръзката, а дълбочината е чувството.
— Нещо подобно ми разказваше и Еартрид, свирачът, който е пристигнал от Треал — прекъсна го Маскул.
— Не го познавам. Какво друго ти е разказвал той?
— Какво е приложението им в музиката. Продължавай по-нататък — настоя Маскул.
— На трите състояния на възприятието отговарят три свята. На съществуването — светът на Фейснай, взаимовръзката съответства на Амфуз, а чувството — на Тхир.
— Ще ми дадеш ли някакъв пример? — смръщи се Маскул. — Пак не ми стана ясно какво точно означават, трите свята.
— Вече ти дадох най-сигурните доказателства и факти. Първият свят е видимата сетивна Природа. Създадена е от Фейснай от нищото и затова се нарича Съществуване.
— Дотук ми е ясно.
— Вторият свят е чистата Любов без похот. Без любовта ще останем затворени в себе си, откъснати от останалите хора. Без нея няма нито съчувствие, нито дори омраза, гняв или отмъщение — това са нейните несъвършени изкривени форми. Светът на Фейснай — светът на Природата — е проникнат от света на Амфуз — от Любовта или Взаимосвързаността.
— На какво основание приемаш, че тъй нареченият втори свят не е просто съставка на първия, а е различен?
— Защото са взаимно противоречиви — подчерта Корпанг. — Природният човек живее за себе си, а влюбеният — заради другия.
— Може би си прав — съгласи се Маскул. — Доста мистично ми звучи, но продължавай нататък. Какво е Тхир?
— Дължината и широчината дават плоската повърхност. Животът и любовта без чувството създават плитки и повърхностни натури. Чувството е човешкият стремеж да се доближиш до създателя си.
— Посредством молитва и преклонение, така ли? — обади се Маскул.
— Не. Подобно чувство за сближение с Тхир не ще откриеш нито в първия, нито във втория свят и затова то е друг свят. Също както дълбочината е разликата между предмет и субект, така и чувството е приликата между Тхир и хората.
— Но кой е самият Тхир?
— Тхир е след-света.
— Пак не разбирам — рече Маскул. — Значи ли това, че вярваш в три различни бога, или говориш за три способа, по които се достига до един бог?
— Боговете са три и са в постоянна борба помежду си. И същевременно по някакъв начин са едно цяло.
— Как стигна до подобно заключение? — попита Маскул, след като поразмисли върху думите му.
— Тук, в Треал, не са възможни други — беше категоричен Корпанг.
— Защо в Треал, какво особено има точно в тази страна?
— Скоро ще ти покажа.
Те изминаха километър и половина в мълчание, докато Маскул смилаше чутото току-що. Щом стигнаха до първите дървета, израснали по бреговете на рекичка с прозрачни води, Корпанг спря.
— Отдавна вече няма нужда от превръзката около челото ти — подхвърли той.
Маскул я свали и като докосна своя лоб, се увери, че той е гладък, както преди пристигането му на Торманс.
— Какво е станало? — удиви се той. — И откъде разбра, че органите са изчезнали?
— Защото бяха от света на Фейснай. Изчезнали са така, както тялото на фейна.
— Без тях се чувствам повече като човек — отбеляза Маскул, който продължаваше да си разтрива челото. — Защо обаче не се е променило нещо друго от тялото ми?
