— Не говори така. Никога няма да забравя услугата, която ми оказа… Да побързаме, иначе ще изпуснем звука.
Корпанг крачеше по-припряно и от Маскул. Те се движеха в посока към барабаненето. Три-четири километра по-нагоре пътеката следваше равнището на корниза. Тайнственото сияние постепенно гаснеше и мястото му зае обичайната светлина на Треал. Ритмичните удари не спираха, но все долитаха отнякъде далеч напред и колкото и да бързаха, разстоянието до тях оставаше същото.
— Що за човек си ти? — внезапно възкликна Корпанг.
— В какъв смисъл?
— Как така си станал толкова близък с Невидимия? Защо преди да те срещна, въпреки безкрайните молитви и самобичуване, никога не го доближих? С какво ме превъзхождаш?
— Дочуването на гласове свише не ми е професия — отвърна Маскул. — Отличавам се с прост и открит дух. Затова узнах неща, които досега ти не си успял да доловиш.
Корпанг се свъси и замълча. Явно имаше горд характер.
Корнизът се издигаше. Двамата мъже се оказаха високо над платформата на противоположната страна на пропастта. Пътят рязко свърна надясно. Те заобиколиха зейналата яма и стъпиха на другия корниз, сякаш вървяха по мост, за да стигнат до върха на отсрещните скали. Пред тях се откриха нови скали. Двамата вървяха след барабана в подножието на нови възвишения. Докато минаваха покрай входа на една огромна пещера, чуха звука от недрата й и влязоха вътре.
— Ще ни заведе до външния свят — предупреди Корпанг. — Понякога излизам там по този път.
— Значи без съмнение той ни води именно натам. Признавам, че ще бъда доволен да видя отново слънцето.
— Как ти остава време да си мислиш за слънцето? — усмихна се едва-едва Корпанг.
— Обичам слънцето, пък и не съм с дух на фанатик.
— И все пак, ще стигнеш
— Не се заяждай — каза Маскул. — Ще ти съобщя нещо: Муспел не се подчинява на волята ни и няма нищо общо с нея. Защото волята е свойство на този свят.
— Каква е тогава целта на пътуването ти?
— Едно е да вървиш нанякъде, съвсем друго е да си имаш определена цел. Едно е да се мотаеш по пътя си към целта, друго — да се движиш с прекомерна скорост към нея.
— Няма да ме измамиш толкова лесно, колкото си мислиш — подсмихна се Корпанг.
Светлината отвън се запази и в пещерата. Пътеката се стесни и стръмно изви нагоре. Ъгълът нарасна до четирийсет и пет градуса и двамата трябваше да пълзят. Проходът отесня толкова, че напомни на Маскул за клаустрофобичните кошмари от детството.
Скоро блесна дневна светлина. Двамата мъже се забързаха да изминат оставащото разстояние. Маскул пръв изскочи в цветния свят и мръсен, кървящ от безбройните драскотини, се изправи на възвишението, мигайки под яркото лъчение на следобедното слънце. Корпанг го следваше неотлъчно по петите. Непривикнал с ослепителния блясък на Бланчспел, той трябваше да покрие очи с длани за цели няколко минути.
— Барабанът спря! — изведнъж възкликна той.
— Не можеш да очакваш музиката да свири непрекъснато — сухо подметна Маскул. — Би било твърде голямо разточителство.
— Останахме без ориентир и все едно пак сме в началото.
— Е, Торманс е огромна планета. Но аз си имам правило, Корпанг — дойдох от юг и винаги се движа на север.
— Така ще стигнем до Личсторм.
Маскул разглеждаше фантастичните скални струпвания пред тях.
— Видях тези камъни от Матерпле — рече той. — Планините сега ми се струват също толкова отдалечени, колкото изглеждаха и оттам, а не остава много време до края на деня. Далеч ли е Личсторм?
Корпанг се взря в планинската верига.
— Не знам, но смятам, че само чудо може да ни заведе дотам, преди да мръкне.
— Имам чувството, че ще стигнем до вечерта — прошепна Маскул. — Тази вечер ще бъде най-важната в живота ми.
И останал без сили, той се отпусна на земята.
18. ХОНТ
Докато Маскул почиваше, Корпанг неуморно крачеше напред-назад и махаше с ръце. Беше си загубил жезъла. Лицето му бе пламнало от едва сдържано нетърпение, което подчертаваше естествената грубост на външността му. Най-сетне той спря пред Маскул и го погледна.
— Какво смяташ да правим?
Маскул вдигна очи към него и лениво посочи към планините в далнината.
— Ще чакаме, защото не можем да стигнем сами.
— Какво ще чакаме?
— Не знам… Какво е това? — внезапно възкликна той. — Върховете си смениха цвета от червен на зелен.
— А, вятърът лич е задухал нататък.
— Вятърът лич?
— Атмосферата на Личсторм. Тя винаги се придържа около планините, но когато духне северният вятър, стига до Треал — обясни Корпанг.
— Като мъгла ли е?
— Особена мъгла, защото разправят, че подклажда сексуалната страст.
— Значи ще правим любов — засмя се Маскул.
— Може да не се окаже толкова забавно — малко намусено подхвърли Корпанг.
— Кажи, как тези прегънати под прав ъгъл върхове запазват равновесие?
Корпанг погледна към надвисналите над равнината върхове, които чезнеха в мрака.
— Страстта ги крепи.
Маскул отново се разсмя, но изпитваше странно смущение.
— Любовта на скалата към другата скала, така ли? — възкликна той развеселен.
— Няма нищо смешно, защото е точно така.
— Скоро ще ги поразгледаме отблизо. Зад тези планини е Баре, нали?
— Да — кимна Корпанг.
— А по-нататък е Океанът. Как се нарича той?
— Името му научават само онези, които умират край бреговете му.
— Толкова безценна ли е тайната му, Корпанг?
Бланчспел приближаваше западния хоризонт. До края на деня оставаха още повече от два часа. Около тях се смрачи. Падаше лека мъглица, която не беше нито влажна, нито студена. Веригата на Личсторм се виждаше като неясно петно на небето. Щипещият въздух беше натежал от електричество. Маскул почувства емоционална възбуда и изглеждаше, че при най-слабата външна причина ще загуби самоконтрол. Корпанг оставаше мълчалив с плътно стиснати устни.
Маскул продължаваше да се взира в една висока камениста грамада наблизо.
— Мястото е добро за наблюдателница. Все нещо ще забележим от върха.
Без да изчака мнението на спътника си, Маскул се закатери нагоре и след пет минути бе на върха. Корпанг го последва.
Оттук пред тях се разкри цялата местност, наклонена към морето, което беше просто далечна лъскава ивица вода. Но очите на Маскул се откъснаха от гледката и се задържаха на нещо дребно на три километра разстояние, подобно на кораб, който, увиснал само на няколко метра височина във въздуха, се носеше бързо към тях.
— Какво мислиш за това? — възкликна той стъписан.
