Корпанг поклати глава, без да отговори.
След две минути летящото съоръжение беше намалило наполовина разстоянието до тях. Все повече заприличваше на кораб. Летежът му обаче не изглеждаше плавен, беше дори доста капризен и неравен. Носът му ту подскачаше нагоре-надолу, ту се местеше наляво-надясно. Маскул най-сетне забеляза на кърмата мъж и нещо подобно на мъртво животно, проснато в средата й. Щом леталото се приближи още, най-сетне се видя и плътната синя мъглица под и зад корпуса му. Въздухът пред носа, обърнат към тях, беше чист.
— Май пристига онова, което чакахме, Корпанг — подвикна Маскул. — Само че как ли въобще пътува?
Той поглади замислено брада и, страхувайки се, че ще ги подмине, застана върху най-високата скала, изрева силно и заръкомаха. Леталото, което вече беше само на неколкостотин метра, леко промени курса си и се насочи право към тях. Нямаше никакво съмнение, че летецът беше забелязал присъствието им.
Возилото намали скоростта си до бързината на пешеходец, но движенията му оставаха неравномерни. Формата му беше доста чудновата. На дължина стигаше шест метра, скосено след ъглестата кърма от двете страни до плоския кил отзад, широк един-два метра. Равното дъно на кораба се носеше едва на около три метра от земята. По него не се виждаха украшения. На борда се возеше само един пътник, а другата фигура, която бяха зърнали отдалеч, бе просто леш на някакво животно с големината на едра овца. Синята мъгла след кораба явно излизаше от святкащата точка в крайчеца на късата вертикална мачта, закрепена към кърмата. Щом возилото се приближи на няколко метра пред смаяните им погледи, пътуващият вътре мъж свали мачтата и покри блестящия връх с калъф. Постъпателното движение бе прекратено и корабът се разлюля насам-натам, без да се спуска, обгърнат в синята мъгла. Най-накрая широката му страна приближи скалистия хълм, на който стояха двамата мъже. Щурманът скочи на земята и се закатери към тях.
Маскул подаде ръка, за да му помогне, но той я отблъсна надменно — Беше млад мъж, среден на ръст. Носеше прилепнали към тялото кожени дрехи. Краката и ръцете му бяха съвсем обикновени, но торсът му беше непропорционално дълъг. Маскул никога не беше виждал по-голям и по-широк гръден кош от неговия. Безбрадото му лице имаше заострени и грозни черти и язвително ухилено изражение, с коси очи и вежди и щръкнали зъби. От челото му излизаше орган, който сякаш беше осакатен — от него беше останало само противната месеста основа. Имаше къса и рядка коса. Маскул не можеше да определи цвета на кожата му, който явно беше в такова отношение към джал като зеленото към червеното.
Щом стигна до върха, непознатият спря и, предизвикателно ухилен, заразглежда двамата мъже през полуспуснатите си клепачи. Маскул нямаше търпение да заговори, но не желаеше да е пръв. Разколебан, Корпанг стоеше назад.
— Кои сте вие? — попита накрая летецът. Силният му глас звучеше с пренеприятен тембър. На Маскул му прозвуча като голяма струя въздух, свистяща през тясно отвърстие.
— Аз съм Маскул, а приятелят ми се нарича Корпанг — отвърна той. — Той е от Треал, а мен не ме питайте откъде пристигам.
— Аз пък съм Хонт от Сарклаш.
— Къде се намира тази територия?
— Допреди половин час можех да ви я покажа, но вече притъмня. Това е една планина в Личсторм.
— Там ли се връщаш?
— Да — потвърди летецът.
— За колко време ще стигнем до нея с кораба?
— За два-три часа.
— Ще се поберем ли и тримата?
— А, и вие ли сте за Личсторм? — учуди се Хонт. — За какво ви е да ходите там?
— Да разгледаме страната — очите на Маскул проблясваха лукаво. — Но нека преди това се навечеряме. Не си спомням днес да съм слагал залък в уста. Ти си бил явно на лов и сигурно няма да ни липсва храна.
— А на теб явно не ти липсва наглост — погледна го захилено Хонт. — Ама и аз съм си такъв и затуй ми харесват подобни хора. Приятелят ти май ще си остане гладен, но няма да си поиска ядене от непознат. Съвсем на сащисана жаба, измъкната от тъмна дупка, ми прилича.
Маскул докосна ръката на Корпанг да не възразява.
— Къде ловува, Хонт? — поинтересува се той.
— В Матерпле. Лош късмет обаче — улучих с копието Само това степно конче, дето лежи там.
— Ти кажи кой живее в Личсторм?
— Има там мъже, има и жени. Но не и мъже-жени като теб.
— Какво наричаш мъже-жени?
— Човеци със смесен пол като теб. В Личсторм половете са чисти.
— Винаги съм се възприемал като мъж.
— Може, но трябва да се провери мразиш ли жените и дали се страхуваш от тях?
— Защо, теб да не би да те е страх?
— В Личсторм всичко е различно… — изкиска се Хонт, та чак си показа зъбите. — Значи туристи, а?
— Признавам, че след думите ти съм любопитен да видя жените там.
— Ще ви запозная със Сюленбод.
След като подхвърли тая фраза, той помълча и ненадейно избухна в мощен басов смях, от който гръдният му кош се затресе.
— Сподели шегата с нас — рече Маскул.
— А, ще я разберете по-късно.
— Ако се будалкаш с мен, няма да се церемоня много-много с теб.
Хонт отново се закикоти.
— Сюленбод ще ми бъде задължена. Дори да не я навестявам толкова често, колкото й се иска, винаги се радвам да й услужа… Добре, можете да се качвате на кораба.
Маскул потърка нос, двоумейки се:
— Защо се ненавиждат помежду си половете в твоята страна — защото страстите там са по-слаби или по-силни?
— На други места може и да има нежни чувства, в Личсторм обаче цари само жестоката страст.
— Какво означава „жестока страст“?
— При нас мъжете търсят у жената не насладата, а болката.
— Искам да го видя, пък после нека умра.
— Да — с подигравателен тон потвърди Хонт, — ще е жалко да стигнете до Личсторм и да изпуснете подобен шанс.
Сега вече Корпанг дръпна Маскул за ръката.
— Това пътешествие ще свърши лошо — предупреди той.
— Защо?
— Тръгна, защото допреди малко гонеше Муспел, а сега търсиш жени.
— Остави ме — рече Маскул. — Остави всичко на късмета ми. Как пристигна това корабче дотук? — обърна се той към Хонт.
— Какво си хортувате за Муспел? — наостри слух Хонт.
Корпанг го стисна грубо за рамото и го погледна право в очите.
— Какво знаеш за Муспел? — изръмжа той.
— Не много. Само нещичко. Като седнем за вечеря, ме питай. Време е вече да тръгваме. Да ти кажа, преминаването над планините през нощта не е детска игра.
— Няма да забравя — натърти Корпанг.
— Да се качваме ли? — извика Маскул, поглеждайки към корабчето.
— По-кротко, друже. Направен е само от камъш и кожа.
— Трябва най-напред да ме осветлиш по какъв начин съумява да преодолее законите на гравитацията.
— Да ви подшушна една малка тайна — каза насмешливо Хонт. — Всички закони са за жените.
