Пътешествие към Арктур

се образуваше ледено течение. По пода бяха проснати кожи от диви зверове, по стената висяха късове сушено месо, а в ъгъла имаше няколко издути от алкохолно питие мехове. Навсякъде се въргаляха бивни, рогове и кости. На стената бяха облегнати две ловни копия с великолепни кристални върхове.

Хонт остави мъжките камъни край входа и цялото помещение се освети. После отиде до месото, откъсна си едно едро парче и го загриза лакомо.

— Ние поканени ли сме на гощавката? — попита Маскул.

Хонт махна към висящото месо и към меховете, не преставайки да дъвче.

— Къде са чашите? — Маскул се протегна към мяховете.

Хонт посочи една глинена чаша, която се търкаляше на пода. Маскул я вдигна, хвана под мишница най- близкия мях, отпуши го и, без да го пуска, наля от питието в чашата. Опита го и установи, че е чист спирт. На един дъх глътна останалото и се почувства много по-добре.

Втората порция той подаде на Корпанг. Онзи отпи, преглътна и безмълвно му върна чашата. До края на престоя им в пещерата спътникът му отказа да си пийне втори път. Маскул допи чашата и забрави всичките си грижи.

Отиде до накаченото месо, награби, колкото можеше да носи в ръце, и седна на една купчина кожи да си хапне на воля. Месото беше жилаво и сурово, но никога не беше ял по-апетитна храна. Не можеше да определи какъв е вкусът, което не беше изненадващо, след като бе на планета, където живееха такива необикновени твари. Продължиха да се хранят мълчаливо. Корпанг похапна скромно, стана и си легна върху купчината кожи. Дръзките му очи не изпускаха нито едно движение на другите двама. Хонт още не беше пил от меховете.

Маскул също привърши с вечерята. Той изпразни още една чаша, въздъхна доволно и се приготви за разговор.

— Хайде сега разкажи за тукашните жени, Хонт. Хонт отиде да донесе нова чаша и нов мях с алкохол, разкъса със зъби връзката му, сипа си и бързо гаврътна няколко чашки. После седна, кръстоса крака и се обърна към Маскул.

— Е?

— Значи са отвратителни?

— Смъртоносни са.

— Смъртоносни? — учуди се Маскул. — Как така да са смъртоносни?

— Сам ще узнаеш. Гледах те в кораба, Маскул. Имаше лоши предчувствия, нали?

— Не крия. На няколко пъти ми се струваше, че се боря с кошмар. Какво беше това?

— От женската атмосфера на Личсторм е. Сексуални страсти.

— Не изпитвах никакви страсти — възрази Маскул.

— Беше си страст — първият етап на страстта. Природата подлъгва другите хора да се женят, но за нас, местните, това е мъчение. Чакай само да излезем. Отново ще те връхлетят същите кошмари, десет пъти по-лоши заради алкохола, дето изпи… Как мислиш ще свърши всичко?

— Ако знаех, нямаше да задавам въпроси.

— Сюленбод — рече Хонт и се засмя шумно.

— Ще свърши, като пожелая Сюленбод, така ли?

— И какво ще излезе от цялата работа, Маскул? Какво ще получиш от нея? Сладникаво, припадъчно, белопръсто женско сластолюбие.

Маскул невъзмутимо обърна още една чаша.

— Защо й е да дарява с ласки някакъв случаен странник? — попита той.

— Всъщност, тя няма да те дари с нищо подобно. Без да ти се удаде да го предотвратиш, ще получиш от нея само страдание, безумство и вероятно смърт.

— Може да имаш право, ама на мен ми звучи много налудничаво. Защо да приемам безумството и смъртта?

— Страстта ще те принуди — отвърна Хонт.

— А ти? — попита Маскул, загризал ноктите си.

— О, аз имам мъжки камъни. Те неутрализират влиянието й.

— И с тяхна помощ се пазиш да не заприличаш на другите мъже?

— Да, само че внимавай, Маскул, без номера.

Маскул отново надигна чашата и не отвърна нищо.

— Значи тук мъжете и жените са врагове и не познават любовта? — заговори той накрая.

— Тази вълшебна думичка… Да ти кажа ли, Маскул, какво е любовта? Любовта между мъжа и жената е невъзможна. Ако Маскул обича една жена, влюбени в нея са женските предшественици на Маскул. В нашата страна мъжете са истински мъже и не са взели нищо от женското си родословие.

— Откъде са мъжките камъни?

— Те ли? В. тях няма нищо особено. Сигурно някъде има цели находища от тях. Само те предпазват света съвсем да се феминизира. Иначе ще стане огромна купчина от смазваща сладост без индивидуални форми.

— И тази сладост мъчи мъжете?

— Животът на абсолютния мъжкар е жесток. Излишъкът от жизненост вреди на тялото и какво друго, ако не страдание, му носи това?

Корпанг седна ненадейно и заговори на Хонт:

— Припомням ти, че обеща да разкажеш за Муспел.

— Я, подземникът взе, че се съживи! — рече Хонт злорадо.

— Да, разкажи ни — вметна небрежно Маскул.

Хонт отпи мощен гълток, позасмя се и захвана:

— Е добре. Тая история е кратка и едва ли си заслужава да я разказвам, но след като ви интересува… Преди пет години тук пристигна един чужденец и заразпитва за светлината Муспел. Казваше се Лодд и идваше от изток. Една слънчева лятна утрин се домъкна пред входа на пещерата. Ако поискате да го опиша, ще призная, че не съм виждал втори като него. Имаше толкова горд, благороден и възвишен вид, че почувствах собствената си кръв мръсна. Можете да се сетите, че подобно чувство не съм изпитвал спрямо никого. Сега, като си го припомням, разбирам, че той не беше по-висш, а различен. Впечатлен от него, скочих на крака и му заговорих прав. Той попита за пътя към Ададж. И тогава подхвърли: „Твърди се, че там понякога може да се види светлината Муспел. Известно ли ти е нещо за нея?“ Казах му истината — че нищо не съм чувал, и той продължи: „Е, аз тръгвам към Ададж. Кажи на моите следовници, ако ги срещнеш, че трябва да сторят същото.“ И толкоз. Мъжът продължи, а аз нито съм го виждал, нито съм чувал за него оттогава.

— И не го последва от любопитство? — обади се Маскул.

— Не, защото щом се обърна с гръб, интересът ми към него изчезна.

— Навярно защото не ти е бил нужен.

— Пътят ни е набелязан — погледна Корпанг към Маскул.

— Така изглежда — безразлично се съгласи той.

Разговорът позамря. Тишината потискаше Маскул и той се размърда.

— Какъв е цветът на кожата ти, Хонт? Стори ми се странен, като го видях на светлото.

— Долм — отвърна домакинът им.

— Улфир-със синьо — обясни Корпанг.

— Ясно. Цветовете ви са доста озадачаващи за чужденеца.

— А какви цветове има във вашия свят? — попита Корпанг.

— Три основни цвята, а тук изглежда имате пет, макар че не мога да си представя как е възможно.

— Тук има две групи основни цветове — рече Корпанг. — Единият от цветовете — синьото — влиза и в двете, така че общо има пет основни цвята.

— Защо две групи?

— Защото всяка е създадена от различно слънце. От Бланчспел — синьо, жълто и червено, а от Алппен — улфир, синьо и джал.

— Невероятно е, че никога не съм се сетил — промърмори Маскул.

— Това е още един пример за задължителната троичност на природата. Синьото е съществованието —