Пътешествие към Арктур

преди малко.

Равната почва горе беше суха и мека, пружинираше под нозете. Снегът постепенно изчезна и се показаха ярки растения. Хонт свърна наляво.

— Тук сме под козирката — рече Маскул.

— Да — потвърди Хонт. — След пет минути ще видите и Сюленбод.

При тези думи изненадан, Маскул усети, че устните му потръпват от чувственост и по цялото му тяло се разлива възбуда.

Тревата светеше мъждиво. Пред тях се възправи огромно дърво с проблясващи клони. По него висяха безброй червени плодове като фенери, но нямаше листа. Долу под него седеше Сюленбод. Прекрасното й сияние, смесица от джал и бяло, блещукаше в мрака. Седеше с изправен гръб и кръстосани крака и спеше. Беше облечена в невероятни кожени одежди, започващи като плащ, преметнат през рамото й горе, и завършващи отдолу с широки панталони до коленете; небрежно скръстила ръце, с нахапан плод в едната.

Маскул застана до нея и жадно я загледа. Струваше му се, че никога не беше виждал по-женствено същество. Меката й плът се топеше, органите на лицето й бяха неразвити и едва напомняха на човешки. Само устните й бяха плътни и изразителни, леко нацупени, набъбнали като изблик на волята на фона на спящата протоплазма. Цветът на спуснатите й коси не можеше да се определи. Дългите разрешени кичури бяха подпъхнати в яката на дрехата й за удобство.

Корпанг изглеждаше бездеен и мрачен, но другите двама мъже видимо се оживиха. Сърцето на Маскул биеше тежко в гърдите. Хонт го бутна и рече:

— Почувствах се тъй, сякаш ми откъсна главата.

— Така ли?

— Но в същото време изпитвам невероятна радост — додаде Хонт, усмихнат страдалчески.

Той докосна с ръка рамото на жената. Тя се пробуди тихо, погледна към тях, усмихна им се и отново се зае с плода. Маскул си помисли, че няма достатъчно ум дори да разговаря.

Ненадейно Хонт се свлече на колене и я целуна по устните.

Жената не го отблъсна. По време на целувката Маскул с изненада забеляза, че лицето й се промени. Чертите й изплуваха от неопределеността и добиха човешки, почти господарски вид. Усмивката й обаче угасна и тя свъси вежди. Жената отблъсна Хонт, стана и изгледа изпод свитите си вежди всеки един от тримата мъже. Последен беше Маскул. Тя дълго се взира в лицето му, но с нищо не издаваше какви мисли й минават през главата.

Междувременно, олюлявайки се, Хонт я приближи и се ухили. Тя го изтърпя мълчаливо, но щом посегна да я целуне за втори път, той падна назад и изкрещя ужасен, сякаш бе докоснал електрическа жица. Тилът му се удари в земята и тялото му замря неподвижно.

Корпанг скочи да му помогне. Но щом разбра какво го бе сполетяло, остави го на мястото му.

— Маскул, ела бърже! — извика той.

Светлината бавно чезнеше от кожата на Хонт. Беше мъртъв. Лицето му се бе променило до неузнаваемост. Главата му бе разцепена отгоре до долу надве, сякаш разсечена с брадва, и от раната струеше неопределена на цвят кръв.

— Не може да е от падането — рече Маскул.

— Не, Сюленбод го уби.

Маскул се обърна рязко към жената. Тя беше заела предишната си седяща поза. Мигновеният проблясък на разум беше изчезнал от лицето й и тя отново се усмихваше.

19. СЮЛЕНБОД

Онези участъци от кожата на Сюленбод, които не бяха скрити от дрехите, меко лъщяха в тъмнината. Маскул съзерцаваше глупавото й усмихнато лице и потръпваше. През тялото му премина непознато усещане.

— Прилича на злокобен дух — промълви Корпанг сред мрака.

— Хонт сякаш целуна мълния.

— Той обезумя от страст.

— Аз също полудявам — тихо проговори Маскул. — Тялото ми като че ли е пълно с триещи се воденични камъни…

— Точно от туй се боях.

— Аз също ще трябва да я целуна — промълви Маскул.

— Да не загуби цялата си мъжественост? — дръпна го за ръката Корпанг.

Маскул нетърпеливо се отърси, нервно подръпна брада и се вторачи в Сюленбод, хапейки устни. Накрая той пристъпи напред, наведе се над жената и я вдигна в ръце. Остави я до грапавия дънер на дървото и я целуна.

Прониза го студен, остър като нож удар. Помисли си, че умира, и падна в несвяст.

Когато дойде на себе си, Сюленбод беше положила ръка на рамото му и се взираше с тъмните си очи в лицето му. Най-напред той не успя да я познае — сякаш не беше жената, която бе целунал. После постепенно осъзна, че имаше същото очовечено лице, което се бе появило след целувката на Хонт. Лошите му чувства се разнесоха и го обзе неимоверно спокойствие.

Душата на Сюленбод се бе пробудила. Лицето й бе придобило решителни черти, а в очите й просветваше разум и сила. Беше висока и изящна, с плавни движения. Лицето й не беше красиво — дълго, восъчно бледо, с надвиснали вежди, прорязано в долната половина от устни като огнена рана. Тези устни бяха страстни, както преди. В нея нямаше нищо вулгарно — в този миг тя изглеждаше най- царствената жена. На възраст май не беше на повече от двайсет и пет.

Смутена от взирането му, тя го подбутна, отпусна ръка и устата й се изви в широка момчешка усмивка.

— Как да ти се отблагодаря за живота, който ми дари? — прошепна тя с богат на интонации, бавен и нечуван досега глас.

На Маскул му се струваше, че сънува.

— Наричат ме Маскул.

Тя го подкани с жест да се приближи към нея.

— Чуй ме, Маскул — рече тя. — Безброй мъже ме викаха в този свят, но никой не успя да ме задържи, защото аз не пожелах. Сега, за добро или лошо, ти ме призова в него навеки.

Маскул протегна ръка към губещия се в мрака труп и го посочи:

— А какво ще кажеш за него?

— Кой беше той?

— Хонт.

— Хонт, значи. Ще се разчуе из цялата страна, защото беше известен мъж.

— Ужасно! Не мога да повярвам, че го затри съвсем съзнателно.

— Ние, жените сме надарени със страшна сила, която ни е единствената защита. Не обичаме подобни посещения, отвращаваме се от тях.

— Аз също можех да загина.

— Заедно ли дойдохте?

— Бяхме трима. Корпанг е все още тук.

— Виждам да мъждука нечий мижав силует. Какво искаш от мен, Корпанг? — обърна се тя към него.

— Нищо.

— Тогава се махай и ме остави с Маскул.

— Няма нужда, Корпанг — обади се Маскул. — Идвам с теб.

— Значи това не е чак таквоз удоволствие? — чу се ниският му сериозен глас от тъмнината.

— Не — отвърна Маскул, — не го почувствах отново.

— За какво удоволствие говорите? — намеси се Сюленбод и стисна ръката му.

— За предчувствието за любов, което неотдавна усетих — отвърна Маскул.

— Какво изпитваш сега?