това.
— Със сигурност не и приближаването на нощта — засмя се Сюленбод.
— Пътят вече е лесен, Маскул — внезапно се обади Корпанг, който унесено се взираше в хребета. — Ако желаеш, ще продължа сам.
— Не, ще вървим заедно. Сюленбод ще дойде с нас.
— Още малко, но няма да идвам чак до Ададж, където ще се изправите пред невидимите сили — каза жената. — Светлината Муспел не е за мен. Знам как да се отрека от любовта, но не бих могла да я предам.
— Кой знае какво ще намерим горе на Ададж? Кой знае какво ще се случи? Не и аз, нито Корпанг.
— Маскул, знаеш добре, че никога няма да се осмелиш да приближиш тази страховита светлина в компанията на една красива жена — обади се Корпанг и го погледна право в лицето.
Маскул се изсмя насилено.
— Корпанг не ти каза, Сюленбод, че аз познавам светлината Муспел много по-добре от него, и че ако не ме беше срещнал, щеше още да си реди молитвите в Треал.
— И все пак думите му са верни — отвърна жената, поглеждайки ту единия, ту другия.
— Значи няма да ми позволиш…
— Докато съм с теб, ще те тласкам да продължиш напред, няма да ти дам да се предадеш, Маскул.
— Няма защо да спорим — вметна Маскул с принудена усмивка. — Без съмнение, всичко ще се нареди от само себе си.
— От летаргичния си сън узнах и нещо друго, Корпанг — промълви Сюленбод и разрови с крак зеления сняг.
— Кажи ми го.
— Хората, които живеят според закони и правила, са паразити. Другите хвърлят всички сили да извлекат тези закони от нищото на светло. Тези, които ги изпълняват, живеят на техен гръб, без да са постигнали нищо сами.
— На някои им е дадено да откриват, а на други — да съхраняват и да усъвършенстват. Ти не можеш да ме обвиняваш, че желая доброто на Маскул.
— Не, само че детето не може да управлява бурята.
Тримата закрачиха по средата на хребета, мъжете отстрани, между тях — Сюленбод. Пътят се спускаше плавно надолу и на голямо разстояние беше сравнително равен. Тук точката на замръзване беше по-висока, отколкото на Земята, защото няколкосантиметровата снежна покривка, през която вървяха, беше почти топла за голите им ходила. Стъпалата на Маскул бяха станали твърди като обути в щавена кожа. Зеленикавият сняг, осветен от луната, беше изумителна гледка. Късите им червено-черни на цвят сенки се очертаваха ясно. Маскул, който вървеше от дясната страна на Сюленбод, непрекъснато поглеждаше наляво към множеството величествени далечни върхове.
— Ти не принадлежиш на този свят — рече жената. — Тук не могат да се намерят мъже като теб.
— Да, дойдох от Земята.
— По-голяма ли е тя от нашия свят?
— По-малка. По-малка и пренаселена от мъже и жени. Ако нямаше ред, щеше да настане хаос и затова там царуват железни закони. Но всяко приключение нарушава законите, затова сред земляните се е загубил авантюристичният дух. Всичко е сигурно, установено и веднъж завинаги дадено.
— Мъжете там мразят ли жените и обратно?
— Не, срещата с другия пол е приятна, въпреки че е съпроводена със срам. Но удоволствието е толкова силно, че вече въобще не се обръща внимание на срама. Така че няма омраза между половете, с изключение на някои ексцентрични личности.
— Срамът сигурно е остатък от страстите на Личсторм. А сега ми кажи защо дойде тук.
— Навярно заради новите преживявания. Предишното житие ми бе омръзнало.
— От колко време си тук?
— Сега свършва четвъртият ден.
— Разкажи ми какво видя и какво направи през четирите дена. Сигурно не си стоял със скръстени ръце.
— Струпаха ми се страшни беди — въздъхна Маскул. Той накратко разправи какво му се бе случило от мига, когато се събуди сред алената пустош. Сюленбод го слушаше с полузатворени очи и от време на време кимваше. На два пъти го прекъсна. След като Маскул описа смъртта на Тидомин, тя тихо промълви: „Всяка жена по природа е длъжна да се принесе в жертва, подобно на Тидомин. Обикнах я за постъпката й, макар да ти е донесла беди.“ После, когато чу за Глимейл, тя отбеляза: „Най-много се възхищавам от величието на тази девойка. Тя е послушала вътрешния си глас и е пренебрегнала всичко останало. Кой от нас е толкова силен?“ Когато разказът на Маскул свърши, Сюленбод рече:
— Не си ли удивен, че жените, които си срещнал, са много по-благородни от мъжете?
— Признавам, че е така. Ние, мъжете, се жертваме най-често за някаква важна кауза. А вие, жените, ще го сторите поради каквато и да е причина, защото по природа сте благородни. Мисля, че обичате да се жертвате заради самата жертва.
Тя полуобърна глава и му отправи едновременно толкова горда и прелестна усмивка, че той остана без дъх.
— Сега разбираш що за човек съм — проговори Маскул, след като повървяха в мълчание. — Твърде брутален, с много слабости, безмилостен към всички… Кървав път извървях аз!
— Колкото до мен, аз също не бих си пожелала по-лек — рече тя и сложи ръка на неговата.
— Няма извинение за престъпленията ми.
— За мен ти си самотен великан, който дири незнайно какво… Най-великото на света… Ти поне нямаш причина да презираш жените.
— Благодаря ти, Сюленбод! — отвърна Маскул развълнувано.
— Внимавайте, защото Маскул минава! — подвикна Сюленбод. — Ти прегазваш всичко по пътя си. Продължаваш напред, без да погледнеш надясно или наляво.
— Пази се и теб да не те прегази — предупреди я Корпанг.
— Да прави с мен каквото си ще, стара кратуно! За всичко ще му бъда благодарна… А ти вместо сърце, в гърдите си имаш торба прахоляк. Някой ти е казал какво е любов, и ти си мислиш, че знаеш всичко за нея. Чувал си, че е някаква жалка, боязлива и егоистична радост. Не е. Любовта е дива и надменна, дръзка и кървава… Но откъде ли би могъл да го знаеш?
— Егоизмът има много прикрития.
— Какво егоистично може да има в желанието на една жена да се откаже от всичко?
— Само не се самозалъгвай. Действай решително, иначе съдбата ще ви настигне и двамата.
— Искаш да кажеш, че и мен, и него ни чака смърт? — Сюленбод го изгледа под клепки.
— Много далеч отиде, Корпанг — обади се намръщен Маскул. — Не те искам за арбитър на съдбата ни.
— Като не ти харесва честният ми съвет, ме остави да вървя сам.
— Настоявам да останеш с нас — задържа го жената с ловките си пръсти.
— Защо?
— Смятам, че не говореше празни приказки. Не искам да навредя на Маскул и ще ви напусна.
— Така е най-добре — съгласи се Корпанг.
— Аз ще реша — побесня Маскул. — Сюленбод, независимо дали ще продължиш или ще се върнеш, оставам с теб!
На лицето й разцъфна радостно изражение, въпреки усилията й да го скрие.
— Защо се мръщиш, Маскул? — подвикна тя. Той не отвърна и продължи да крачи навъсен. Но след десетина крачки спря внезапно.
— Чакай, Сюленбод!
Двамата му спътници се спряха. Корпанг бе озадачен, а жената — усмихната. Без да произнесе ни дума, Маскул се наведе и я целуна по устните. После я пусна и се обърна към Корпанг.
— Как ще разтълкуваш тази целувка а, мъдрецо?
— Не е нужна велика мъдрост, за да тълкуваш целувките, Маскул.
